Решение № 33 от 20.08.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Каварна, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко П. Г. при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно дело № 20253240200197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. Р. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Шабла ул.“*** вх.-Б ет.4 ап.12,чрез пълномощника си адв.П. Г.-ДАК с адрес: гр.Балчик ул.“*** против Наказателно постановление № 479 от 03.12.2025г. на Директора на РДГ гр.Варна упълномощен като административнонаказващ орган на основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите със Заповед № РД-49171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните,с което на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание глоба в размер на 300/триста/ лева за нарушение на чл.211 ал.2 т.1 от Закона за горите.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят В. Р. Г. който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност,необоснованост и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,като излага конкретни доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Р. Г. не се явява,представлява се от упълномощения защитник-адв.П. Г.,която поддържа жалбата на сочените в нея основания.Моли съда да постанови решение,с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна-Директора на РДГ гр.Варна упълномощен като административнонаказващ орган на основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите със Заповед № РД-49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните,се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт-В. Г. в съдебно заседание на 23.02.2026г. и 03.04.2026г., и юрисконсулт Д. Г. в съдебно заседание на 18.05.2025г.,които оспорват жалбата.

1

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,доводите на пълномощника на жалбоподателя,както и тези на процесуалния представител на АНО,намира за установено следното: Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване,а разгледана по същество се явява основателна.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа акт за установяване на административно нарушение Серия ЕОО № 001131 от 28.10.2025г.,с който е констатирано,че на 22.10.2025г. в землището на с.Поручик Чунчево,Община Каварна,като служител на ТП ДЛС-Балчик,не е изпълнил задълженията си по Закона за горите на длъжностно лице,възложени му със Заповед № 88 от 04.08.2025г. на Директора на ТП ДЛС-Балчик,като не е издал превозен билет при транспортирането на 60 пр.м 3 дърва от дървесен вид акация,от местоположението на временните складове,посочени в изготвения и одобрен технологичен план на отдел 28,подотдел „и“,землището на с.Поручик Чунчево,с издадено позволително за сеч с № 0801352 от 09.01.2025г.

При предявяване на акта жалбоподателят е отказал да го получи,като отказа му е да получи препис от акта е удостоверен с подписа на лице различно от свидетеля на нарушението.Жалбоподателят не е оспорил констатациите в акта в срокът по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП№ 479 от 03.12.2025г. на Директора на РДГ гр.Варна,с което на В. Р. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Шабла ул.“*** вх.-Б ет.4 ап.12 на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание глоба в размер на 300/триста/ лева за нарушение на чл.211 ал.2 т.1 от Закона за горите.

Видно от приобщения към доказателствения материал по делото констативен протокол Серия ЕОО № 004675 от 22.10.20925г. съставен от Т. Б. Б. главен специалист-горски инспектор при РДГ-Варна при извършена теренна проверка от служители при РДГ-Варна в държавна горска територия в землището на с.Поручик Чунчево и при обхода установили,че в близост до горския фонд има паркирано товарно МПС марка Скания с рег.№ *** с ремарке № ТХ ***,натоварено с дърва от дървесен вид акация,които след измерване със стандартна рулетка установили,че са 60 пр.м 3..Дървесината е маркирана с контролна горска марка 36428,като за същата дървесина няма издадени превозни билети.В констативния протокол са посочени и GPS координатите на мястото на което са установени при проверката товарното МПС марка Скания с рег.№ *** с ремарке № ТХ ***.В констативния протокол е отбелязано,че дървата са маркирани от горския стражар В. Р. Г.-ТП ДЛС Балчик.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Т. Б. Б.актосъставител и Д. Н. Д-присъствувал при извършване на проверката обективирана в констативен протокол Серия ЕОО № 004675 се установява, на посочената в акта дата 22.10.2025г. в землището на с-.Поручик Чунчево,в 2 близост до горска територия е установено натоварено товарно МПС с дърва от дървесен вид акация.При проверка на място горския стражар е бил до товарното МПС с дървата.Извършена е проверка от служители на РДГ-Варна на товарното МПС и е установено,че е ударена контролна горска марка от страна на горския стража В. Р. Г..Измерени са 60 пространствени кубика дърва от дървесен вид акация,за които не е имало издаден превозен билет от страна на горския стража В. Р. Г...В показанията си свидетелите Б. и Д уточняват,че мястото където е натоварено превозното средство не е временен склад.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел САЖ,който към датата на установяване на нарушението-22.10.2025г. е бил горски стражар в охранителен участък Шабла се установява,че на посочената в акта дата 22.10.2025г. В. Р. Г.,в присъствието на горския стражар СЖ служител в ТП ДЛС Балчик и двамата служители от РДГ Варна-Т. Б. Б. и Д. Н. Д,като комисия са извършвали оглед на видимо опасни дървета в отдели представляващи ДГТ на къмпинг-„Добруджа“,общ.Шабла,като впоследствие по нареждане на двамата служители на РДГ Варна В. Р. Г. е присъствувал при извършена от тях ревизия на отдели,поверени за охрана на горския стражар САЖ.От показанията на свидетеля САЖ се установява още,че В. Р. Г. не е уведомяван от ръководството на ТП ДЛС-Балчик,че ще се извършва експедиране на дървесина:“…И докато бяхме заедно никой не му е звънял,че товарят камион,че има да прави подвоз,или там каквито си има да върши задачи.“

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Х. П Н. лесничей в ТП ДЛС Балчик,ръководител участък Каварна се установява,че на 22.10.2025г. не е бил на мястото,където е извършена проверката.Твърди в показанията си,че не е непосредствен свидетел очевидец.:“ …Друг ми разказа,какво се е случило“.Колегите му от Регионална дирекция са извършили проверка в района и са установили,че ,че камионът който е натоварен с дървесина,не е бил на мястото на временния склад в землището на с.Поручик Чунчево.В показанията си св.Н. уточнява,че когато дървесината не е на временен склад,трябва да се издаде превозен билет.В процесния случай превозен билет не е бил издаден.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

На жалбоподателя е вменена отговорност,че не е издал превозен билет при транспортирането на 60 пр.м 3 дърва от дървесен вид акация,от местоположението на временните складове,посочени в изготвения и одобрен технологичен план на отдел 28,подотдел „и“,землището на с.Поручик Чунчево,с издадено позволително за сеч с № 0801352 от 09.01.2025г.

Съгласно чл.211 ал.2 т.1 от Закона за горите превозните билети се издават от оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства,държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства-за дървесината добита от горски територии,в които упражняват служебните си задължения.

3

Съгласно чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите Наказва се с глоба от 300 до 5000 лева,ако не е предвидено по-тежко наказание,длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика,което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия,възложени му по този закон,подзаконовите актове по прилагането му,както и решения и предписания,основани на тях.

Видно обаче от съдържанието на обяснение от В. Р. Г. от 22.10.2025г. на лист 29 от делото са средните твърдения: „ на 22.10.2025г. бях заедно с колегата СЖ да видим опасни дървета в района ни.След това извършихме обход на колегата в района му.Бяхме заедно със служители от РДГ-Варна.По-късно след обяд ми се обадиха по телефона докато се прибирахме със Стефан към Шабла,че са натоварили тир в моя охранителен участък.Извикаха ме да издам превозен билет без да бъда уведомен,че се товари..Заварих тира натоварен с акация.Дойдоха колегите от РДГ Варна и съставиха констативен протокол“.

Съдът намира,че в конкретния случай са налице условията на чл.28 от ЗАНН.Допуснатото нарушение не се квалифицира с висока обществена опасност.

Преди издаването на наказателното постановление на наказващия орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за прпиложението на чл.28 от ЗАНН,предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

Преценката за „маловажен случай“ подлежи на съдебен контрол.В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.

Когато съдът констатира,че предпоставките на чл.28 о.т ЗАНН са налице,но наказващия орган не го е приложил,това е основание за отмяна на наказателното постановление,поради издаването му в противоречие със закона.В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2027г. по тълк.дело № 1/2005г. на НК.

При преценката дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН,следва прилагането на закона да се извърши при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията обхванати в чл.6 от ЗАНН.В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на Закона въззиваемата страна е приела,че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП на жалбоподателя.

В процесния случай с оглед гласните доказателства по делото,Рапорт заведен с вх.№ В-1084/23.10.2025г. в деловодството на ТП ДЛС Балчик,обяснение от В. Р. Г./л.29 от делото/ които са в корелация с гласните доказателства се установява,че на посочената в акта дата-22.10.2025г. жалбоподателя в присъствието на горския стражар СЖ служител в ТП ДЛС Балчик и двамата служители от РДГ Варна-Т. Б. Б. и Д. Н. Д,като комисия са извършвали оглед на видимо опасни дървета в отдели представляващи ДГТ на къмпинг-„Добруджа“,общ.Шабла,като впоследствие по нареждане на двамата служители на РДГ Варна В. Р. Г. е присъствувал при извършена от тях ревизия 4 на отдели,поверени за охрана на горския стражар САЖ.От показанията на свидетеля САЖ се установява още,че за посочената дата В. Р. Г. не е уведомяван от ръководството на ТП ДЛС-Балчик,че ще се извършва експедиране на дървесина,поради което и не е присъствувал при товарене на МПС от отдел 28/и,т.е обективно невъзможно е да издаде първичен превозен билет за транспортиране на ТИР-станция,защото цялото товарене от временния склад до ТИР-станцията е станало в негово отсъствие.В подкрепа на този извод следва да се има предвид,че в следобедните часове при обход на охранителния му участък В. Р. Г. установил,че на отстояние около километър от сечището е спрял натоварен с дървесина,от дървесен вид акация товарен автомобил „Скания“ с рег.№ *** с ремарке.Непосредствено след откриване на товарния автомобил на място пристигнали и двама служители на РДГ Варна,с които е прекарал почти целия ден,които съставили констативен протокол и го накарали да даде обяснение.За случилото се жалбоподателя е депозирал рапорт вх.№ В-1084/23.10.2025г. до Директора на ТП ДЛС Балчик.След като по делото се установи

С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството,че в случая не са причинени вредни последици,не са застрашени охраняваните обществени отношения и при съблюдаване критериите по чл.93 т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН,може да се направи извод ,че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.