Решение № 678 от 21.06.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. София , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000500332 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260331/11.11.2020 г., постановено по гр. дело № 2417/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, са уважени предявените от „Райфайзен (България)” ЕАД срещу „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност) и „Совтранс Ауто” ЕООД активно субективно съединени положително установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Райфайзен (България)” ЕАД е собственик на следната недвижима вещ: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. ***, район „***”, ул. „***”, с площ по скица 1383 м 2 , а по доказателствен акт: 1322 м2 , при съседи по скица: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, идентичен с неурегулиран ПИ с пл. № 2493, попадащ в кадастрален лист № 623 по плана на гр. ***, административен район „***”, „Южна градска територия - 3-та (трета) част”, целият с графична площ от 1387 м2 , и с площ по доказателствен акт от 1322 м 2 , при съседи по актуална скица: ПИ с пл. № 2187, ПИ с пл. № 2402, ПИ с пл. № 1945, ПИ с пл. № 3207, ПИ с пл. № 1899 и при съседи по доказателствен акт: Б. Я., Д. Й., шосе и дял I (първи) на наследниците на П. З .В., придобит на деривативно правно основание - влязло в сила на 27.07.2017 г. Постановление за възлагане от 18.01.2017 г., издадено от помощник-частен съдебен изпълнител А. П. при ЧСИ М. Б. по изп. д. 20148380408113, вписано в Службата по вписванията на 16.06.2017 г.

1

За да постанови решението си, СГС е приел, че в процеса на доказване ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), е установил по несъмнен, безспорен начин (чрез пълно и главно доказване) правнорелевантното обстоятелство, че въз основа на влязло в сила на 27.07.2017 г. Постановление за възлагане от 18.01.2017 г., издадено от помощник-частен съдебен изпълнител А. П. при ЧСИ М. Б., вписано в Службата по вписванията на 16.06.2017 г., банката - наддавач и купувач по обявената публична продан по изп. д. № 20148380408113, е придобила правото на собственост върху спорния имот, като последващата му продажба от синдика на „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност) на „Совтранс Ауто” ЕООД, удостоверена в н. а. № 128/13.11.2018 г., съставен по н. д. № 1336/2008 г. от нотариус И. Н. (този н. а. е вписан в Службата по вписванията на 13.11.2018 г. ), не му е противопоставима - при влизане в сила на процесното Постановление за възлагане всички притежавани от продавача-ипотекарен длъжник върху спорния имот вещни права (собствеността) са преминали в патримониума на обявения за купувач в публичната продан по изп. д. 20148380408113 по описа на ЧСИ М. Б.

- „Райфайзен (България)” ЕАД, поради което впоследствие „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност) обективно не е могъл да изпълни своето договорно задължение по учреденото продажбено правоотношение да прехвърли правото на собственост върху същия имот на купувача „Совтранс Ауто” ЕООД. С оглед на обстоятелството, че влязлото в сила Постановление за възлагане е вписано в Службата по вписванията преди вписването на нотариалния акт, в който е удостоверена последващата продажба на спорната недвижима вещ, на ищеца е непротивопоставима последващата възмездна транслативна сделка - арг. чл.

113 ЗС, уреждащ защитно-противопоставимо (оповестително-защитно действие) на вписването на титулите за собственост при последователна продажба на една и съща недвижима вещ от нейния собственик. Останалите изложени правни доводи на първоинстанционния съд само допълват тези правни съждения, поради което въззивният съд ще ги обсъжда при произнасяне по релевираните във въззивните жалби правни съображения за тяхната неправилност (вкл. и по отношение на конкуриращите се права на приобретателите на спорния имот в индивидуалното и универсалното изпълнително производство и при поддържания довод, че вследствие на допуснати процесуални нарушения от съдебния изпълнител при извършване на процесната публична продан - при вече открито производство по несъстоятелност на ипотекарния длъжник-собственик на спорната вещ, публичната продан е недействителна и не е породила целените от взискателя „Райфайзен (България)” ЕАД, вещноправни последици).

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, са предявени въззивни жалби от ответниците - продавач и купувач при извършената от синдика на „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност) продан на процесния имот, в които въззивниците навеждат правни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат за незаконосъобразен решаващия правен извод на първоинстанционния съд, че при вече открито производство по несъстоятелност срещу ипотекарния длъжник - „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност), извършената публична 2 продан на процесния имот в индивидуалното изпълнително производство е действителна и е породила вещно-транслативен ефект. Твърдят, че с оглед на „общия принцип, че универсалното принудително изпълнение има примат пред индивидуалното”, при отмяна от съда по несъстоятелност на разрешението за продължаване на действията по индивидуалното изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ - 1 ден преди провеждането на публичната продан и 2 дни преди издаването на Постановлението за възлагане, извършената публична продан била недействителна и ищецът не е придобил правото на собственост върху спорната недвижима вещ („Райфайзенбанк (България)” ЕАД не е разполагало с каквато и да било легитимация да провежда индивидуално принудително изпълнение спрямо процесния имот”, тъй като „единственият легален ред за принудително изпълнение върху неговите активи е този по Част IV на ТЗ, а индивидуалното принудително изпълнение е по дефиниция недопустимо - аргумент от чл. 638, ал. 1 и ал. 4 и чл. 717н, ал. 3 ТЗ”). В този смисъл, въззивниците поддържат, че извършената публична продан по индивидуалното изпълнително производство не може да се противопостави на последващата продажба на имота, извършена от синдика на несъстоятелното търговско дружество - негов собственик. Въззивният съд не следва да обсъжда твърденията на въззивника „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност), че СГС е постановил обжалваното решение с „прозрачна цел да „спаси” ищеца от принципния правен проблем в тезата му”, като ще се съсредоточи върху основния правен въпрос по делото, поставен многократно чрез различни изразни средства, вкл. и метафорични, а именно дали при спряно по силата на закона индивидуално изпълнително производство (вкл. след отмяна на разрешението на съда по несъстоятелността, дадено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ) извършената публична продан по процесното изпълнително производство е действителна, респ. дали е противопоставима по отношение на кредиторите по несъстоятелността, респ. на „приобретателя” (втория ответник) по извършената впоследствие продан от синдика на несъстоятелното търговско дружество - по аргумент от разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ (според въззивника). В проведеното пред САС на 25.05.2021 г. и в представената по делото писмена защита процесуалният представител на несъстоятелния длъжник се позовава на правния въпрос, разрешен с Решение № 55/20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2020 г., II г. о., ГК.

Въззиваемият е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че обжалваното решение е правилно, като излага подробни правни съображения относно нейната неоснователност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен ако не следва да се приложи императивна материална правна норма.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 3 установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, СГС, ТО, VI-18 състав е бил сезиран с пасивно субективно съединени положителни установителни петиторни искове за установяване принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в патримониума на „Райфайзен (България)” ЕАД, а под евентуалност - положителен установителен иск за установяване съществуването на ипотечно право върху процесния имот (в случай че процесният имот не е бил годен предмет на публичната продан, не е приложима правната норма, уредена в чл. 175, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, т.е. ипотечното право се счита за непрекратено при незаконосъобразно проведена публична продан).

Чрез тези петиторни искове ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да се установи спрямо ответниците, че е придобил твърдяното право на собственост върху спорния имот на деривативно основание (въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане в индивидуалното изпълнително производство), а в случай че този вещен иск бъде отхвърлен, съдът да се произнесе по предявения под евентуалност положителен установителен иск за установяване възникването и съществуването на ипотечното право върху процесния имот. Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на „Райфайзен (България)” ЕАД принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е придобил правото на собственост на твърдяното от него деривативно (производно) придобивно основание (влязло в сила Постановление за възлагане). Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Липсва между страните спор относно приетите за установени от СГС правнорелевантни факти, поради което без съответен довод за необоснованост на обжалваното решение в таи част въззивният съд не може да приеме за осъществени в обективната действителност различни обстоятелства (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК) - в този смисъл са и задължителните за съдебните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК („Доколкото разпоредбата на чл.

269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част”).

Следователно, релевантни за правилното решаване на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция с въззивните жалби, са следните факти: 1) на 08.02.2007 г. е сключен между кредитополучателя „Боско Строй” ЕООД и „Райфайзен (България)” ЕООД договор за учредяване на ипотека върху процесния имот в полза на банката-ищец, удостоверен в н. а.

№ 22/08.02.2007 г., съставен по н. д. № 19/2007 г. от нотариус Св. Миленкова; 2) на 20.03.2014 г. ипотекарният длъжник „Боско Строй” ЕООД е прехвърлил на възмездно 4 правно основание - договор, удостоверен в н. а. № 98, съставен по н. д. № 262/2014 г. от нотариус И. Д., правото на собственост върху ипотекирания имот на „Гео Строй ГД” ЕООД;

3) с договор за покупко-продажба на търговско предприятие, сключен на 16.04.2014 г. с нотариална заверка на подписите, удостоверени с рег. № 6929 от нотариус И. Д., „Гео Строй ГД” ЕООД е прехвърлило на „Тома Стой” ЕООД своето търговско предприятие като имуществена съвкупност по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ (субективни права, правни задължения и фактически отношения), в което се включва и правото на собственост върху спорния имот; 4) на 31.07.2014 г. е вписана възбрана с вх. рег. № 38003/31.07.2014 г. върху процесния имот от ЧСИ М. Б. по изп. дело № 8113/14 г. по искане на банката за предприемане на изпълнителни действия по отношение на ипотекирания имот; 5) на 27.07.2016 г. от съда по несъстоятелността е постановено Решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Тома строй” ЕООД по т. д. № 105/2016 г. по описа на ОС-гр. Плевен; 6) на 05.08.2016 г. от съда по несъстоятелността е постановено Определение за разрешаване продължаването на изпълнителните действия върху процесния имот по индивидуалното принудително изпълнение по ГПК - в полза на банката, на основание чл.