Определение № 20598 от 22.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20598 гр. София, 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100510904 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 78 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10388/11.07.2025 г. по регистъра на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, срещу Разпореждане от 07.07.2025 г., обективирано в Съобщение до длъжника „ЗК Лев Инс“ АД от същата дата, по изпълнително дело № 20258500400467 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнителното дело за намаляване на разноските за адвокат и съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че по делото са извършени само действия по образуване на същото, за което се дължи възнаграждение в размер на 200 лв.

Счита, че в таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се начислява само върху сумите по изпълнителния лист, но не и върху адвокатското възнаграждение.

Евентуално моли таксата да бъде намалена съобразно намалените разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – И.Р.И., ЕГН **********, в предоставения срок за отговор е депозирал такъв, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Адвокатското възнаграждение в размер на 3800 лв. било съобразено с материалния интерес и с 1 възнагражденията по НВАР. Били извършени действия по водене на изпълнителното дело. Претендира се законна лихва за забава върху адвокатското възнаграждение, считано от датата на завеждане на изпълнителното дело до изплащането му. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Към момента на сключване на договора за правна помощ не се знаело какви действия ще бъдат извършвани в рамките на изпълнителното производство.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20258500400467 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 9677/27.06.2025 г. на И.Р.И. срещу „ЗК Лев Инс“ АД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 11.06.2025 г. по т.д. № 164/2021 г. по описа на ОС Плевен за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.03.2021 г., 3586,32 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 28.04.2021 г. до изплащане на същите.

Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело и да насочи изпълнението чрез налагане на запор върху сметки в банки на длъжника и върху вземания на същия, дължими от застрахователни брокери. Заявлението е подадено от представител – адв.

А.Х.Д., като е представен и договор за правна защита и съдействие с предмет оказване на правна защита и съдействие от страна на адв. Д., изразяващо се в образуване и водене на изпълнително дело срещу „ЗК Лев Инс“ АД.

Договореното възнаграждение е в размер на 3800 лв., като договорът има значението на разписка за платената сума.

На 30.06.2025 г. „ЗК Лев Инс“ АД е получило покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че следва да заплати сумите по изпълнителния лист, както са посочени по-горе, включително законна лихва, 2 която към 27.06.2025 г. е в размер на 20 157,34 лв., съответно 1807,26 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 3800 лв., 144 лв. неолихвяема сума по ТТРЗЧСИ и 4792,84 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Видно от Запорни съобщения от 27.06.2025 г., получени от „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, ЧСИ е наложил запор върху сметките на длъжника в банките.

Не се спори, че в срока за доброволно изпълнение са платени дължимите суми. За това свидетелстват съобщенията до банките от 03.07.2025 г. за вдигане на наложените запори.

Срещу определените разноски е постъпило възражение от длъжника от 02.07.2025 г. Същото е с вх. № 8508/02.07.2025 г. по изпълнителното дело. В същото е посочено, че адвокатският хонорар е прекомерен, като е поискано намаляването му на 200 лв., поискано е и съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С обжалваното Разпореждане от 07.07.2025 г., обективирано в Съобщение до длъжника „ЗК Лев Инс“ АД от същата дата ЧСИ е отказал да намали размера на разноските.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса.

Неоснователно е възражението на взискателя, че жалбата е подадена извън преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Съобщението за отказа на ЧСИ да намали разноските е връчено на 08.07.2025 г., а частната жалба е подадена на 11.07.2025 г. – в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

Следователно жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Компетентен да се произнесе по искане за изменение на начислени разноски по изпълнителното производство е съдебният изпълнител, чийто акт, постановен по възражение на длъжника срещу размера на разноските, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са 3 всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени на длъжника, включително тези за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, направени от взискателя.

Безспорно по делото и установено от представените доказателства е обстоятелството, че взискателят е възложил на адвокат представителството по процесното изпълнително дело, за което е уговорена сумата от 3800 лв.

Установи се от представените документи, че частният съдебен изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на 200 лв.

Съдът счита, вземайки предвид характера на действията, извършени от представителя на взискателя по изпълнителното дело, че правната и фактическата сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери, по-големи от минималните, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на същата към 26.06.2025 г. /датата на договора за правна защита и съдействие/.

Действията по изпълнителното дело се изчерпват с подаването на заявлението за образуване на същото, в което е посочено частният съдебен изпълнител да наложи запор върху банкови сметки и вземания на длъжника.

Посочването на способ за изпълнение, в случая запори, е част от задължителното съдържание на молбата/заявлението за образуване на изпълнително дело, поради което следва извод, че към този момент не следва да се начисляват разноски в тежест на длъжника за водене на делото.

Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка и предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството вследствие на осъществено представителство. След като не са представени доказателства за осъществено такова представителство, разноски в тежест на длъжника за водене на изпълнителното дело не се дължат.

Водим от горното съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски следва да се намали до 200 лв., които представляват разноски за адвокатско възнаграждение по образуване на делото.

При този извод съдът следва да обсъди и искането на жалбоподателя за намаляване на начислената от частния съдебен изпълнител пропорционална 4 такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Същата следва да се изчисли на база сума за разноски за адвокат в размер на 200 лв., а не на 3800 лв., поради което и на основание т. 26, б. „д“ ТРРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в размер н а 4620,04 лв. Частният съдебен изпълнител е изчислил такса в размер на 4792,84 лв., поради което същата следва да се намали със 172,80 лв.

С оглед на горните изводи на съда, жалбата е основателна за сумата от 3600 лв. разноски за възнаграждение за адвокат и за сумата от 172,80 лв. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

По отговорността за разноски:

Съдът приема, че в производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски н е се дължат и общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК е неприложимо в тази хипотеза. Тези си изводи съдът прави, като съобразява характера на производството. От начислените по изпълнителното дело разноски може да се оплакват както взискателят, така и длъжникът. Възражението на която и да е от страните в изпълнителното производство се разглежда от съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от решението на последния, може да сезира окръжния съд с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Съдът приема, че в този случай е налице производство, аналогично на това по чл. 248 ГПК, поради което не следва да се дължат нови съдебни разноски за провеждането му.

Предметът на производството по чл. 248 ГПК, съответно по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови съдебни разноски в процес относно разноски. В този смисъл са Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то ГО. Предвид горните мотиви искането за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство не следва да се уважава.

Искането на взискателя за осъждане на длъжника да заплати законна лихва върху адвокатското възнаграждение, считано от датата на образуване на изпълнителното дело до заплащането му, е недопустимо да се извършва в производство по чл. 435 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане.

С оглед на горните изводи на съда, жалбата е основателна.

5

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 07.07.2025 г., обективирано в Съобщение до длъжника „ЗК Лев Инс“ АД от същата дата, по изпълнително дело № 20258500400467 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнителното дело за намаляване на разноските за адвокат и съответно намаляване на таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20258500400467 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, поставени в тежест на длъжника „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със сумите, както следва: със сумата от 3600 лв. до сумата от 200 лв., представляваща разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнителното дело; със сумата от 172,80 лв. до сумата от 4620,04 лв. с включен ДДС, представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител и на страните за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6