Решение № 737 от 20.10.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Кюстендил, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520100033 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу ответника С. С., с ЕГН **********, от гр.

Кюстендил, ***. Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза на „Банка ДСК“ АД срещу солидарния длъжник С. С., представляващо главница в размер на 1552,71 евро за неизплатено задължение по договор за кредит овърдрафт № 41 от 02.12.2015г., сключен между ищцовото дружество като кредитор и „Марел Транс“ ЕООД, ЕИК 202031427 като кредитополучател и С. С. като съдлъжник, както и сумата от 40,02 евро обезщетение за забава за периода 05.03.2021т. – 22.07.2021г. и 61,00 лева разноски, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /23.07.2021г./ до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че ищецът се е снабдил срещу ответника със Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 1510/2021 г. по описа на Районен съд Кюстендил и тъй като заповедта била връчена на длъжника и настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си.

Претендират се направените разноски и по двете производства.

Представен е списък по чл.80 от ГПК.

1

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника, с който прави възражение за недопустимост на иска поради наличие на несъответствие между вземането, посочено в издадената заповед за незабавно изпълнение и премета на исковото производство. Оспорва обстоятелствата, на които се основава иска. Твърди, че представеното извлечение от счетоводните книги не отговаря на изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ, тъй като не съдържа минималната изискуема от закона информация. Не ставало ясно от данните по делото каква част от сумата, която кредитора е предоставил, е усвоена, нито момента и начина на усвояването й.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от ст.юрк. Дерекова, която моли съда да уважи така предявените искове като основателни и доказани.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител адв. С. И., която моли за отхвърляне на исковете на основанията, посочени в отговора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 02.12.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и „Марел Транс“ ЕООД гр. Кюстендил като кредитополучател и С. С. като съдлъжник е сключен договор за кредит овърдрафт №41, с предмет предоставяне на кредит-овърдрафт с погасителен план за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота, като максималният договорен размер на кредита е 12 000 евро. По договора за кредит ответникът С. С. се е задължил като съдлъжник. Според чл.5.1. от договора, кредитът се предоставя за срок от 12 месеца, с крайна падежна дата 02.12.2016г., като средствата се усвояват по посочена в договора разплащателна сметка. Съгласно чл. 11.1. от договора за кредит за предоставеният кредит кредитополучателят заплаща на кредитора лихва, формирана от базисен лихвен процент в размер на 3-месечен EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 7,614 процентни пункта, като към датата на сключване на договора тримесечният EURIBOR е 0,114%. Промяната в тримесечния EURIBOR се отразява на договорената лихва по кредита, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 7,5 %.

В чл. 20, б. „в“ от договора за кредит страните са уговорили, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора, кредиторът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия по събиране на вземането си по този договор.

Съгласно чл. 21, б. „а“ от договора при неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове, кредиторът събира от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по т.11.1 лихва и 2 наказателна надбавка от 7 процентни пункта. Съгласно чл. 21. б. „б“ от договора при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове, кредиторът събира от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т.11.1 лихва и наказателна надбавка от 3 процентни пункта.

Съгласно чл. 22, б. „б“ от договора за кредит, кредиторът има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница.

В чл. 24.1 от договора за кредит е уговорено, че съдлъжникът отговаря с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит.

Към договора е представен и план за погасяване на банков кредит, с посочен срок на погасяване – 36 месеца, с падеж на първа анюитетна вноска на 02.12.2016г. и за последна вноска – 02.12.2019г.

С цел да бъде обезпечено цялото вземане по договора за кредит овърдрафт от 02.12.2015г., е сключен договор за учредяване на особен залог на движима вещ – Товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ 105.419, с рег. № ***, която към момента на сключване на договора за особен залог е оценена на стойност 52 000 лева пазарна цена без ДДС. Съгласно чл.2, ал.3 от договора за особен залог, заложеното движимо имущество остава в държане на залогодателя „Марел Транс“ ЕООД, като залогодателят има право да ползва вещта в своята дейност /чл.4 от договора/. В чл.15 от договора е посочено и правото на банката без съдебна намеса да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество по реда на глава VII от ЗОЗ при положение, че е налице неиздължаване на дължимите главници и лихви в сроковете по договора и обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо.

По делото са представени и условия при сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти – малки, средни и микропредприятия На 23.07.2021 г. „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против солидарните длъжници С. С. и „Марел Транс“ ЕООД, като против тях е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1510/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил за заплащане в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД на следните суми: главница в размер на 1552,71 евро за неизплатено задължение по договор за кредит овърдрафт № 41 от 02.12.2015г., сключен между ищцовото дружество като кредитор и „Марел Транс“ ЕООД, ЕИК 202031427 като кредитополучател и С. С. като съдлъжник, както и сумата от 40,02 евро обезщетение за забава за периода 05.03.2021т. – 22.07.2021г. и 61,00 лева разноски, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /23.07.2021г./ до окончателното изплащане на задължението. Тъй като заповедта е връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5, съответно по чл.50, ал.2 от ГПК, заповедният съд, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указание на заявителя да предяви 3 искове за установяване на вземанията си срещу солидарния длъжник С. С..

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, като писменото заключение, депозирано от вещото лице, не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че по посочената в договора сметка с титуляр „Марел Транс“ ЕООД в евро, кредитът е усвоен в размер на 12 000 евро на 04.12.2015г. Към 02.06.2016г. началното салдо на сметката е 0,00 евро, като на 06.12.2016г. сметката е захранена с 12 000 евро. Погасената част от задължението била както следва: 10487,31 евро погасена главница, 1462,50 евро постъпили суми за възнаградителна лихва, 34,18 евро лихва за забава и 317,74 евро такси, в т.ч. 179,02 лева такси закъснение. Към 02.12.2019г.

/падежа на последната погасителна вноска/, непогасеният остатък от кредита бил в размер на 2294,53 евро непогасена главница, 2,20 евро непогасена лихва и 179,02 евро такса закъснение. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК задължението е в размер на 1512,69 евро непогасена главница, 40,02 евро обезщетение за забава за периода 05.03.2021г.-22.07.2021г. и 61,00 лева разноски. Към датата на изготвяне на експертното заключение /19.08.2022г./, размерът на дължимите суми е останал непроменен. Вещото лице е констатирало, че на 05.03.2021г. е направена и последната погасителна вноска в размер от 298,62 евро от съдлъжника и настоящ ответник.

В открито съдебно заседание вещото лице Р. Й. добавя, че от 02.12.2015г. до 02.12.2016г. кредитополучателят е могъл да тегли и погасява каквито суми желае, като на 02.12.2016г. са усвоени 12 000 евро, които са разсрочени по погасителен план. Вещото лице споделя, че не е установила фактури, по които да се осъществява погасяване на сумите до 2016г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница, ведно с акцесорна претенция за лихва за забава върху главницата, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им - запазване действието на издадената заповед за незабавно изпълнение. Указанията , дадени от заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, са съответни на предприетото оспорване от негова страна, поради което следва да се приеме, че с оглед спазения срок за предявяване на установителните искове, исковата претенция е допустима и съдът следва да се произнесе по основателността й.

От представените по делото доказателства и поради липсата на възражение за валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит овърдрафт, съдът намира, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало съответното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен, формален и срочен 4 договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Следователно, отпускането на уговорения кредит не е част от фактическия състав, при проявлението на който се поражда кредитното правоотношение, а в изпълнение на поето договорно задължение.

При договорите за овърдрафт, банката предоставя правната възможност на кредитополучателя в обема на предоставения размер на кредита да използва съответния паричен ресурс, в случай че до уговорения срок той възстановява заетата /усвоената/ сума.

Съдът установява, че е налице действителност на приложения по молбата договор за кредит, както и липса на неравноправни клаузи съгласно служебното задължение на съда да следи за наличието на такива и нарушаване на ЗЗП, чиято правна регламентация е приложима спрямо потребителите.

От друга страна, неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на кредитополучателя „Марел Транс“ ЕООД заемната сума, поради което в тежест на ответника, който е съдлъжник по правоотношението, е да докаже, че длъжниците по договора са осъществили погасяване на задълженията си в сроковете, уговорени в договора.