Решение № 72 от 14.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря М.а Д. Д.а като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500439 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 439/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.294 ГПК.

Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след като с решение № 50114/07.10.2022г. по т.д №2041/2019г. по описа на Първо търговско отделение на ВКС е отменено постановеното при предходното разглеждане на делото решение № 30/11.04.2019г. по т.д №4/2019г. по описа на БАС в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД по реда на чл.422 ГПК срещу П. И. А. и С. К. М. за съществуване на вземане на основание чл.141 ЗЗД по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С. над сумата 900.31 евро - главница по договор за банков кредит и над сумата 31.57 евро възнаградителна лихва, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за съществуване на вземане за главница по договора за кредит за разликата до 11 500 евро и е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът за установяване съществуването на вземане на възнаградителна лихва по същия договор за банков кредит за разликата до 8 078.42 евро.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с 1 различни падежи, шестмесечният срок по чл.47,ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост”, изводите във въззивното решение за прекратяване на поръчителството на ответниците и преклудиране на отговорността им поради бездействие в срока по чл.147,ал.1 ЗЗД на банката-кредитор, са неправилни.

Прието е, че в конкретния случай поръчителството не е погасено, тъй като крайният срок за издължаване на кредита, съгласно чл.3 от договора, е 25.08.2016г., а кредиторът-банката е упражнила правата си срещу главния длъжник - кредитолучателя (наред с поръчителите) на 24.11.2016г., когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК; поръчителството на ответниците не е прекратено поради бездействие на кредитора след крайния падеж на главното задължение по отношение на непогасения остатък от задължението за главница по кредита (който както се посочи е установен в процеса в размер на 11 500 евро) и по отношение на дължимите от поръчителите редовни договорни/възнаградителни лихви (при лихвен процент 16.5 % за исковия период 25.09.2009г.-25.08.2016г. - 8 078.42 евро). Указано е, при повторното разглеждане на делото, съдът да разгледа въведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тези установени в процеса вземания на ищеца, направено в отговорите на исковата молба.

При новото разглеждане на делото страните поддържат изразените си становища, не сочат и не представят нови доказателства.

С решение № 332/16.10.2018г. по описа на Бургаския окръжен съд е прието по реда на чл.422 ГПК за установено, че по Заповед № 1598 от 28.11.2016г. по ч.гр.дело № 7348/2016г. на Бургаския районен съд ищецът „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Д. Ц.” № *, със съдебен адрес гр.Б., ул.„А.“ № * има против ответниците П. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.„М.” №*, със съдебен адрес гр.Б., ул.„С.“ № *, ет. * – адв.П. Ш. и С. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.„Б. Л.” № *, вх.*, ет.*, ап.* – адв.М. М., вземания за следните суми, дължими солидарно по сключен на 27.08.2009г. договор за банков кредит, по който кредитополучател е лицето Т. И. С., ЕГН **********, а ответниците – поръчители, съгласно договори за поръчителство от 27.08.2009г.: - главница в размер на 1125,44 евро (хиляда сто двадесет и пет евро и четиридесет и четири евроцента), ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016г. (сезирането на заповедния съд) до окончателно изплащане; договорна лихва в размер на 48,70 евро (четиридесет и осем евро и седемдесет евроцента), дължима за периода от 25.05.2016г. до 25.08.2016г. и санкционна лихва в размер на 100,39 евро (сто евро и тридесет и девет евроцента), дължима за периода от 25.05.2016г. до 23.11.2016г., 2

ОТХВЪРЛЕН е искът на „Първа инвестиционна банка” АД против ответниците П. И. А. и С. К. М. за установяване на вземания по Заповед № 1598 от 28.11.2016г. по ч.гр.дело №7348/2016г. на Бургаския районен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ: относно главницата – над признатия размер от 1125,44 евро до претендираната горница от 11500 евро; относно договорната лихва – над признатия размер от 48,70 евро до претендираната горница от 8310,72 евро; относно санкционната лихва – над признатия размер от 100,39 евро до претендираната горница от 9415,98 евро и е ОТХВЪРЛЕН искът на „Първа инвестиционна банка” АД против ответницата З. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.„Т. К.” № * – адв.Т. Н. за установяване на вземания по Заповед № 1598 от 28.11.2016г. по ч.гр.дело № 7348/2016г. на Бургаския районен съд.

Против решението е подадена въззивна жалба от П. И. А. против решението в частта, с която предявените искове са уважени до размера от 1 125.44 евро ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно изплащане; за договорна лихва в размер на 48.70 евро дължима за периода от 25.05.2016г. до 25.08.2016г.

С отговора на въззивната жалба, към нея е присъединена и С. К. М. – М..

Наведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с твърдения, че възраженията на ответниците не са разгледани в решението. Иска се отмяната му в тази част като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. Иска се отмяната му в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да бъде признато за установено съществуването на задължението на П. И. А., З. Р. М. и С. К. М. към банката по договор за банков кредит от 27.08.2009г. и Общите условия на „ПИБ“ АД по кредити за физически лица, неразделна част от него и Договор за поръчителство от същата дата съгласно издадената Заповед за незабавно изпълнение

№ 1598/28.11.2016г. и изпълнителен лист № 5625/30.11.2016г. по ч.гр.дело №7348/2016г. на БРС за сумите от 11 500 евро просрочена непогасена главница, сумата от 8 310,72 евро – дължима договорна лихва за периода 25.09.2009г. до 23.11.2016г., законната лихва върху главницата от 24.11.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 2 530, 69 лв. разноски по заповедното производство.

Направено е искане за присъждане на разноските по делото и за предходната инстанция.

Поставен е като спорен въпросът и относно ежемесечната изискуемост на анюитетите, включващи главница и договорна лихва, а в тази връзка – и 3 изводът на съда за преклузия съобразно това на поръчителството в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, считано от падежа на всяка вноска. По съображения от съдебна практика на ВКС, постановена на основание чл.290 ГПК се поддържат доводи, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска; респ. тече от момента на настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг - с достигането на волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник. Поддържа се, че съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД и по аргументи от чл.66 ЗЗД началото на преклузивния шестмесечен срок е падежът на главното задължение, а не на анюитетите по погасителния план, с който със съгласието на кредитора само се уговаря начинът на изпълнение на части, но не се промяна в падежа на неделимото вземане, който е крайната дата и падежа на последната погасителна вноска. Изтъква се като противоречащо на правната логика вменяването на задължение на кредитора да търси по съдебен ред до шест месеца от изтичането на падежа - всяка отделна погасителна вноска, за да запази правата си срещу кредитора, като по този начин се стеснява приложното поле на поръчителството като обезпечение на вземането.

По отношение на разноските за адвокат, платени от ответниците, поддържа възражение за прекомерност, необосновани с фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл се иска, евентуално да бъдат намалени до предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения минимум.

З. Р. М. е подала отговор по въззивната жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в който оспорва жалбата по съображения за изчерпателност и обоснованост на извода на вещото лице, за имитация на подписа на подписа и. Оспорва и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като поддържа, че размера на същото – 3 700 лв., е съобразен с минимума установен в Наредба № 1/9 юли 2004г.

В подадените от П. И. А. и С. К. М. отговори на въззивната жалба, се поддържа становище за неоснователност по съображенията, изложени съответно – от П. И. А. в подадената от нея въззивна жалба против решението в частта, с която претенциите на „ПИБ“ АД са частично уважени.

При новото разглеждане на делото, поставен пред настоящата инстанция е спорът за съществуване на вземане над сумата от 900.31 евро до 11 500 евро - погасителни вноски за главница по договор за банков кредит и за разликата над сумата 31.57 евро до 8 078.42 евро - погасителни вноски за възнаградителна лихва за исковия период 25.05.2009г.-25.05.2016г. В останалите си части решението е влязло в сила.

Съобразно приетото в решението на ВКС, за настоящия състав е обвързващ изводът по приложението на чл.147 ЗЗД, а именно ,че съобразно 4 установените по делото и неспорни факти, договорът за поръчителство обвързва ответниците, тъй като вземането на кредитора е предявено на поръчителите по договора за кредит в срока по ал.1.

След като поръчителството на ответниците не е прекратено, поради бездействие на кредитора след крайния падеж на главното задължение, съдът следва да разгледа въведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на установените вземания на ищеца – главница и лихви по договора за кредит. Възражението е направено в отговорите на исковата молба (на л.74 от първоинстанционното производство и на л.52).

Възражението на ответниците е неоснователно.

Връщането на сумата по кредит на погасителни вноски се уговаря и е допустимо поради неговата делимост, но не го превръща във вземане от периодични платежи.

Връщането на погасителни вноски не подменя същността на дълга по кредита като единна сума, дължима съобразно договора за кредит Изпълнение на основното задължение на длъжника на части – чл.66 ЗЗД е възможно само при съгласие на двете страни, както е в случая. При това положение се прилагат правилата на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД спрямо главницата по погасителните вноски.

Настоящият състав възприема разрешението дадено в някои решения на ВКС, че при уговорка за разсрочване на части на едно по правило делимо, но единно задължение, разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават периодично дължими плащания по смисъла на чл.111 ЗЗД. Задължението е единно, съответно на престацията на кредитора до пълното му погасяване и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска. В случай на пълно или частично неизпълнение от страна на длъжника в края на договорения срок, независимо от това колко на брой биха били погасителните вноски, вземането е изискуемо от датата на падежа (уговорения краен срок за погасяване на кредита) и това е началото на давностния срок. Този извод може да бъде обоснован и при съпоставка с постановките, залегнали в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение от 21.01.2022г. по т.д.№ 5/2019г. на ОСГТК на ВКС.