Определение № 13752 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13752 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506176 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу Определение № 43346 от 19.10.2025г. по ч.гр.д. № 5180212022г. на СРС, 58 с-в, с което съдът е изменил Определение № 3098 от 15.08.2024г., като намалил присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на другата страна до размер от 400 лева, които „Софийска вода“ АД следва да заплати на длъжника по производството сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят намира, че този размер не съответства на фактическата и правна сложност по делото, с оглед характера на производството и защитимия материален интерес, както и с оглед целите, при които е дължимо възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът намира жалбата за неоснователна.

В производството пред заповедния съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Препис от същата е връчен на длъжника, който в срок, чрез ангажирания процесуален представител е упражнил правото си като е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта, посочвайки, че не дължи изпълнение на упоменатите в нея парични задължения. Към възражението са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, въз основа на който адвокатът е поел процесуалното представителство в производството и който удостоверява заплащане на договореното възнаграждение от 605,20 лева.

На основание чл. 415 ГПК, съдът е постановил разпореждане, с което е указал на заявителя – „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, че може да предяви иск относно съществуване на вземането си, в 1-месечен срок, считано от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Заявителят е предупреден за последиците, които ще последват при липса на предявяване на иск, а именно - обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В предоставения от съда срок след съобщаването, заявителят не е предприел процесуално действие по предявяване на иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, поради което с определение от 15.08.2024 г. СРС, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Кредиторът, в срока по чл. 248 ГПК, е поискал заповедният съд да измени 1 разпореждането си, като намали присъдените разноски за адвокат, по което искане длъжникът е възразил по реда на чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение по молбата на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД разноските, на които е осъден кредиторът са намалени до размер от 400,00 лв. –за адвокатско възнаграждение.

Съгласно общото правило на чл. 78 ГПК всяка от страните има право на разноски за адвокатско възнаграждение, ако е била представлявана от адвокат. Общите правила за понасяне отговорността за разноски са приложими и в заповедното производство. Молбата за изменение по чл. 248 ГПК е подадена в срок, като кредиторът е възразил по присъдения размер на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК.

Преценката на основателността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е конкретна и съобразно посоченото в чл. 78, ал. 5 ГПК, се основава на справедливо и обосновано съотношение на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Ако тази преценка сочи на несъответствие, съдът може да намали размера на договорения адвокатски хонорар.

Предвид задължителното, съгласно чл. 633 ГПК тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, националния съд не следва да прилага и не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.01.2004 г., към която препраща ЗА, поради противоречие в тази й част с чл. 101, параграф 1 ДФЕС. СЕС е приел, че такъв вид правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (така и в Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.).

Ето защо, размерът на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се определи при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за определяне на неговата действителна правна и фактическа сложност по критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК, а такива са например вида и характера на производството и спора, материалният интерес, видът, количеството (обема) на адвокатската работа, извършена в конкретния случай и др.

При съобразяване на горното, настоящият съдебен състав взима предвид обстоятелството, че се касае до заповедно производство, което не е прераснало в исково, както и ниския материален интерес на съдебно предявеното вземане. От друга страна, извършените от процесуалния представител на длъжника действия, се изразяват в подаване на възражение по нормативно установен образец, утвърден от Министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., приложен към заповедта за изпълнение на парично задължение, което не изисква мотивиранене, ако вземането се оспорва и по него съдът не се произнася с нарочен акт, а дължи да даде указания за предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК(определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, І т. о. на ВКС и др.). Това означава, че и извършеното действие също не е усложнено от фактическа и правна страна.

След като съобрази изложеното, съдът приема, че дължимото на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение е в размер на 60 евро (съобразно Решение на Съвета относно приемането на еврото от България, прието от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юли 2025 г., чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), която сума следва му се присъди. Този размер съдът намира да отговаря на легитимните цели и да е справедлив, като е налице 2 съответствие на възнаграждението с положения от адвоката труд и фактическата и правна сложност на делото.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимостта и размера на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 43346 от 19.10.2025г. по ч.гр.д. № 5180212022г. на СРС, 58 с-в в частта, в която съдът е изменил Определение № 3098 от 15.08.2024г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на длъжника по производството сумата над дължимите 60 евро - адвокатско възнаграждение до пълния размер от 204,52 евро, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3