Решение № 619 от 26.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Варна , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20203100503265 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 262254 /24.08.2020г., подадена о т В. М. С., ЕГН ********** и В. А. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Варна, кв. Виница, *** / 20.07.2020г., постановено по гр.д. № 7366 / 2019г. на ВРС, XLVI с-в , с което е отхвърлен предявения от В. М. С., ЕГН ********** от гр.Варна и В. А. С., ЕГН ********** от гр.Варна, иск с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК 103002253 дължи на всеки от ищците сумата от 2759,04 лева, представляваща направени от всяка от страните разходи за изграждане на помпена станция, което изграждане е наложено от изграждане на канализацията на ул.“Гларус“ в отклонение с одобрения проект, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3825/2019г. по описа на ВРС 49 състав, като жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са изследвани всички събрани доказателства, както и че не са събрани всички относими такива. Сочи, че съгласно Наредба № 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни, водопроводни и канализационни системи, безспорно се установява, че част от уличния канал или колектор до първата ревизионна шахта се изгражда и поддържа от ВиК 1 дружеството, като това не било взето предвид от съда. Твърди, че безспорно от събраните писмени доказателства и от назначената СТЕ, се установява, че процесното отклонение съществува в скиците на ВиК дружеството, че е изградено без да може да осъществи предназначението си, което е довело до необходимостта ищците за собствена сметка да изградят помпена станция. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, въззивниците не се явяват, процесуалният им представител депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че съдът е съобразил всички доказателства по делото, обсъдил е пълно, всестранно и задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се твърдението във въззивната жалба, че водопроводните отклонения се изграждат от ВиК оператора.

Ищците не правели разлика между канализационно отклонение и улична канализации.

Първото се изграждало и поддържало от ВиК оператора, а уличната канализация била публична общинска собственост и в конкретния случай била собственост на община Варна.

Общината била тази, която възлагала изграждането на процесната канализация и не било задължително изпълнител да е ВиК оператора, който имал задължение само да поддържа ВиК системите.Спорът по делото бил дали е изградена ли уличната канализация на ул."Гларус“, има ли същата разрешение за строеж и въведена ли е в експлоатация, а тези факти не били установени по делото. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито съдебно заседание, страната се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от В.

М. С., ЕГН ********** от гр.Варна и Владислав Аджелов С., ЕГН ********** от гр.Варна, искове за приемане за установено в отношенията между страните, че „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК 103002253 дължи на всеки от ищците сумата от 2759,04 лева, представляваща направени от всяка от страните разходи за изграждане на помпена станция, което изграждане е наложено от изграждане на канализацията на ул.“Гларус“ в отклонение с одобрения проект, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3825/2019г. по описа на ВРС 49 състав.

2

В исковата си молба ищците излагат, че са собственици по наследство на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Гларус“ № 11. Навежда се, че ответното дружество е изградило канализация на ул.“Гларус“. При изграждането на канализацията не е спазен проекта в частта от № 1 до № 25 на посочената улица. Височината на канала е повдигната, поради което имота на ищците не е присъединен към канализацията. Това е наложило ищците да изградят със собствени средства помпена станция, за което са сторили разходи в размер на сумата от 5518,08 лева, която сума претендират по равно.По изложените съображения настояват за уважаване на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск, като счита същият за неоснователен. Оспорва дружеството да е изграждало канализация в кв.Виница. Позовава се, че канализационната мрежа е собственост на Община Варна, а „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД единствено поддържа изградените водопроводни и канализационни мрежи. По същество ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Ищецът е доразвил доводите в писмени бележки.

Предвид служебното задължение на въззивния съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон, с определение No 3837 / 19.11.2020г. и определение No 4013 / 04.12.2020г. са дадени надлежни указания за изпълнение на ищците. С молба с вх. No 25 256 / 01.12.2020г. и молба с вх.No 26 836 / 30.12.2020г., нередовностите са отстранени, като съобразно направените уточнения не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с изготвения доклад от първата инстанция, които да налагат даване на нови указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и необходимостта да се ангажират съответни доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на първоинстанционния съд.

3

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 3825/2019 г. по описа на ВРС, 49 състав, че в полза на ищците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства – договор No 1990 / 09.08.1999г., договор No 1991 / 09.08.1999г. и договор от 19.03.2015г., ведно със скица на поземлен имот Nо 15-406162/07.11.2014г., се установява, че Анджело Кирилов С. и Величка Александрова Тоцева са придобили от Държавата и Община Варна поземлен имот – дворно място с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Варна, кв. Виница, ул. „Гларус“ 11, в който е отразено, че е изградена и постройка. Видно от удостоверение за наследници на Величка Александрова Тоцева, същата е починала на 08.05.2003г., като е оставила за наследник своя син Анжело Кирилов С.. Последният също е починал- на 08.09.2016г., като видно от удостоверение за наследници , изх. No 7090 / 22.08.2017г., негови наследници са В. М. С. – съпруга, Мирослав Анджелов С. –син и В. А. С. – син. Двама от наследниците са ищци по делото.

С жалба вх. No Р2-8-94-В / 211/ 18.08.2008г. до Зам. Кмета на Община Варна, ищците, заедно с още 9 лица, подписали жалбата, са уведомили, че при изграждане на канализацията на ул. „Гларус“ в кв. Виница не е бил спазен проекта по отношение на височина на канала, като от No 1 д о N o 25 височината на канала била вдигната с 1м нагоре, поради което и живущите на тези номера не могат да се включат в така положената тръба. Собствениците на тези имоти молят да се извърши проверка на място и да се изградят необходимите съоръжения, които да им позволят да се включат във вече изградената канализационна мрежа. С писмо от 09.09.2008г. на инж. Пенев, Директор на Дирекция „ИИБ“, жалбата е препратена на ОП „Инвестиционна политика“ за проверка по компетентност и за вземане на мерки.

С повторна жалба с вх. No РД11-94-В / 159/ 18.04.2011г. до Кмета на Община Варна, Председателят на Общинския Съвет и Председателя на Постоянната комисия по архитектура и благоустройство, ищцата В. М. С. отново моли за компетентна намеса при решаването на създалата се ситуация, а именно, че канализацията е завършена, като къщите с нечетни номера от 1 до 25 не са включени, защото са останали под нивото на канализацията.

Представено е писмо с изх. N o от 12.02.2013г. от инж. Стоянов, Директор на Дирекция ИИБ, адресирано до Кмета на Район „Приморски“, в което се сочи, че поради 4 невъзможността да бъдат гравитачно отводнени имотите с номера от 1 до 25 на новоизградената канализация на ул. Гларус, е необходима извадка от ПУП и ПУР на ул.

Делфин и парцел, граничещ с пътя, подходящ за помпена станция.

Ангажирани са писмени доказателства от страна на ищците – 3бр. фактури, платежно нареждане, Протокол обр.19 от 22.01.2015г., съгласуван проект - всички за изграждане на външна канализация на фамилна къща на ул. Гларус 11.

Видно от Удостоверение рег. N o АУ072062ПР_003ВН / 07.08.2019г., издадено от Община Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ /л. 50 от делото на ВРС/, се установява, че за периода 01.01.2000г. до 07.08.2019г. няма данни за издадено разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на битова канализация на ул. „Гларус“, кв. Виница, гр. Варна.

От изготвената от вещото лице инж. Велислав Николов Гроздев и приета от съда съдебно –техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че след изисканите справки, не е наличен проект за изграждане на канализацията на ул.“Гларус“, като въпреки това същата е изградена. Вещото лице сочи, че имотът на ищците е присъединен, но поради разположението на уличната канализация във вертикала не е възможно отводняването на сутерена на съществуващата сграда по гравитачен път, като е необходимо изграждането на напорна канализация. Вещото лице констатира, че в имота има изградено канално помпено устройство и прилежащата му канализационна мрежа. Напорът се създава с 2броя помпи – една работна и една резервна, разположени в черпателен резервоар в ниската част на имота.

Вещото лице сочи, че стойността на разходите за изграждане на помпената станция са в размер на 5518,08 лв. При изслушване на заключението в осз, проведено на 20.05.2020г., вещото лице пояснява, че не се установява кой е изградил самата канализация, като същата не е въведена в експлоатация. За изготвяне на заключението, вещото лице е изискало справки от Район „Приморски“, Дирекция „ИИБ“ към Община Варна и РДНСК, гр. Варна.