Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 164 от 13.06.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно наказателно дело 205/2023
Вид
Определение № 164
Подписан
13.06.2023
В сила
13.06.2023
Състав
Диана Кузманова, Олег Софрониев, Димитрина Николова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Монтана, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20231600600205 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по протест на РП Монтана срещу определение постановено в разпоредително заседание на 10.05.2023г. по НОХД №114/2023г. по описа на РС Лом с което е прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на обвиняеми лица и делото е върнато на прокурора за отстраняването му.

В протеста са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Оспорват се изводите на съда относно наличието на съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на обвиняемите по делото. Изразява се становище, че нито нарушението е съществено, нито самите обвиняеми го приемат за такаво, тъй като са заявили изрично, че не желаят предявяване на материалите по делото. Отправено е искане за отмяна на определението на районния съд.

Окръжен съд Монтана, след като се запозна с материалите по делото и като извърши служебна проверка с оглед твърденията в протеста, намира следното:

Протеста е подаден в законния срок от лице имащо право да оспори първоинстанционният съдебен акт, поради което е и процесуално допустим. Разгледан по същество протеста е основателен.

С определение в разпоредително заседание на 10.05.2023г. съдът е приел, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на двама от обвиняемите, а именно Г. И. Н. и И. Д. Й.. На същите не е предявявано разследването след извършване на допълнителни действия по разследването, а разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от НПК била императивна, че 1 след извършването на допълнителни действия по разследването, следва да се извърши ново предявяване на разследването, поради което съдът счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо, т. е. нарушено е правото им да научат за какво престъпление са привлечени, да дават или да откажат да дават обяснение по обвинението и да участват в производството. Също така съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че двамата обвиняеми са заявили, че не желаят предявяване на разследването, то би следвало отново да бъде извършено предявяване на разследването.

Настоящата инстанция не споделя тези доводи на съда. Действително след предявяване на разследването по делото са извършени допълнителни действия, а именно разпитан е един свидетел и е привлечен и трети обвиняем.

Понятието „съществено процесуално нарушение“ е дефинирано в закона, а именно в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и всякакво разширително търкуване в тази насока се явява недопустимо, като се изхожда винаги от идеята, че разпоредителното заседание е, да се изчистят тези процесуални нарушения, които не могат да бъдат поправяни в съдебната фаза на процеса.

На първо място това са нарушените права на обвиняемия. С изключение на постановлението за привличане на обвиняем, което е посочено на първо място останалите форми на участие на обвиняемия в досъдебната фаза са напълно отстраними, ако не са били гарантирани на досъдебната фаза, в съдебната такава.

Нарушението изразяващо се в непредявяване на разследването не е неотстранимо и не може да налага връщане на делото на досъдебната фаза. То е отстранимо дори преди провеждането на разпоредителното заседание, защото съдията - докладчик трябва да осигури възможност на всички участници в съдебната фаза да се запознаят с материалите по делото, а всъщност това са материалите от досъдебното производство и обвинителния акт.

Така, че ако не са предявени материалите по разследването, това не следва да води до връщане на делото на досъдебната фаза, т.к. е отстранимо процесуално нарушение. Ето защо и ако някоя от страните поиска повече време за да се запознае с материалите по делото, то обосновано и в границите на разумното трябва да се осигури такава възможност за да се преклудира по - нататък вече нарушение на процесуални правила, които обаче са вече в съдебната фаза, защото разпоредителното заседание е етап от съдебната фаза на производството, поради което, ако съдът е допуснал нарушение преди провеждането на това разпоредително заседание и не е осигурил достатъчно време и възможност и на бъдещите страни да се запознаят с материалите по делото, то би било налице съществено процесуално нарушение.

Ето защо настоящата инстанция намира, че непредявяването на разследването като форма на участие на обвиняемия на досъдебното производство не дава основание да се счете, че е налице съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до прекратяване на производството и връщане на делото в досъдебна фаза. Това нарушение е отстранимо в съдебната фаза и не налага връщане на делото.

Воден от горното окръжният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 10.05.2023г. по НОХД №114/2023г. по описа на РС Лом с което е прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото участие на обвиняемия на досъдебното производство и делото е върнато на прокурора.

ВРЪЩА делото на РС Лом за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3