Решение № 207 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно административно наказателно дело № 20241100604413 по описа за 2024 година

С Решение от 20.03.2024г., постановено по АНД № 8847/2023г., 115-ти състав на Софийски Районен съд е признал обвиняемия В. В. П., роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, живеещ на семейни начала, безработен, неосъждан, с адрес: гр. Банкя, ул.

****, ЕГН **********, за НЕВИНЕН за това, че на 30.04.2023г., около 09.00 часа в апартамент № **, в гр. София, ж.к. ****, чрез нанасянe на удари с ръце в областта на главата и тялото е причинил лека телесна повреда в условията на домашно насилие на жената, с която живее на семейни начала и с която имат общо дете – Г.И.Ц., изразяваща се в оток на дясна теменна област, ръбец на лявата теменна област, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане на лявата поясна област, охлузване на лявата предмишница, кръвонасядане на горните крайници и на дясното бедро, реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо нея, а именно: на 14.03.2023г. на същия адрес, упражнил физическо и 1 психическо насилие, като нанесъл на Г.И.Ц. удари с юмруци по главата;

12.12.2021г. на същия адрес, упражнил физическо и психическо насилие, като нанесъл на Г.И.Ц. удари с юмруци по главата; на 30.10.2021г. на същия адрес, упражнил физическо и психическо насилие, като нанесъл на Г.И.Ц. удари с юмруци по главата – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение.

Срещу постановеното решение от СРС в законовия срок е постъпил протест от Прокурор при СРП. Излага се становище, че решението е неправилно и от съдържанието му не стават ясни съображенията на съда за постановяването му, а именно дали обвиняемият е оправдан поради недоказаност на обвинението или поради несъставомерност на извършеното деяние. В заключение се иска отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на осъдително такова.

В съдебно заседание пред СГС прокурорът не поддържа депозирания протест, но не го оттегля. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание.

Софийски градски съд, като прецени доводите изложени в протеста, становището на явилата се страна в с.з. и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Правилно и в съгласие със събраните по предвидения за това процесуален ред писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, СРС е установил релевантните обстоятелства по предмета на делото. За да постанови решението си, първостепенния съд е събрал необходимите гласни и писмени такива – показанията на свидетелите А.Р.И. и З.Т.И., заключението на съдебно-медицинска експертиза /л.17 от ДП/, протокол за предупреждение от 01.05.2023г. /л.8 от ДП/, амбулаторни листове и други писмени доказателства, свидетелство за съдимост на обвиняемия.

Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият В. В. П. е роден на ****г. в град София, българин, български гражданин, живеещ на семейни начала, със средно образование, 2 безработен, неосъждан.

Същият живеел на семейни начала с Г.И.Ц. и двамата имали общо дете.

Към 30.04.2023г. ползвали жилище, което се намирало в гр. София, ж.к. **** № **, вх.З, ет.7, ап.**.

Във връзка с битови спорове в ежедневието в последните години от съжителството личните взаимоотношения между обвиняемия П. и Г.Ц. се влошили, което било свързано с размяна на по-остри реплики, обиди, заплахи.

Свидетелката А.И. била приятелка на Г.Ц. и оттам познавала и обвиняемия П., като от разговори с приятелката си Г.Ц. разбирала, че двамата често спорят и се карат.

Свидетелката З.И. – майка на обвиняемия П. живеела извън гр. София, но понякога посещавала сина си, като на 30.04.2023г. също била на гости в гр.

София.

На същата дата, 30.04.2023г., след една от разправиите помежду им, Г.Ц. подала сигнал в 03 РУ-СДВР за осъществено домашно насилие от страна на обвиняемия П. спрямо нея, в който твърдяла, че по-рано в този ден е била удряна в главата и тялото от обвиняемия, както и изгонена от жилището им.

По сигнала било образувано досъдебно производство № ЗМ № 665/2023 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 16417/2023 г. на СРП. На 01.05.2023г. на обвиняемия В. П. бил връчен и Протокол за предупреждение да не упражнява насилие и да не заплашва лицето Г.И.Ц..

На 01.05.2023г. Г.Ц. посетила УМБАЛСМ „Пирогов“, където били извършени прегледи и изследвания, от които били установени контузии в областта на главата и липса на травматични изменения по тялото.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Г.И.Ц. е нанесена лека телесна повреда, като са причинени мекотъканни увреждания на глава, лицето, гръдния кош, поясната област, горните крайници и дясното бедро, които реализират медико-биологичния признак болка и страдание, както и ръбец на лявата теменна област, реализиращ квалифициращия признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Така описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Същата почива на вярна интерпретация на събраните по делото доказателства. В съответствие със законовите изисквания проверявания съд е анализирал събраната доказателствена съвкупност. Обсъдил е както по отделно така и в цялост свидетелските показания, заключението по експертизата и писмените доказателства, които са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка, напълно обосновани се 3 явяват изводите на решаващия съд, че поради липса на какъвто и да е доказателствен материал в подкрепа на обвинението, то единствената възможност е постановяване на оправдателна присъда.

Пред настоящата инстанция не е провеждано допълнително съдебно следствие. Въззивната инстанция е счела, че са събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна и не са налице основания за промяна на приетите от първата инстанция фактически констатации.

Правилно първостепенният съд е отчел, че по делото не са налице абсолютно никакви доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че с поведението си обвиняемият П. е съпричастен към повдигнатото му обвинение, че чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и тялото е причинил лека телесна повреда на жената, с която живее на семейни начала и с която имат общо дете – Г.И.Ц., както и че деянието е извършено в условията на домашно насилие.

По смисъла на чл.130, ал.1 от НК леката телесна повреда представлява разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест разглежданото разстройство на здравето ще е налице, когато е установено, че са причинени анатомични или функционални смущения, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота.

Действително по делото е установено, че на Г.Ц. е нанесена лека телесна повреда, уврежданията от която като давност кореспондират с инкриминираната дата, но от приобщените по делото доказателства няма нито едно такова, водещо към извод, че именно обвиняемият П. е осъществил елементите на изпълнителното деяние на визираната правна норма, нанасяйки удари на Г.И.Ц., както и да е осъществявал действия по упражняване на физическо и психическо насилие по отношение на пострадалото лице, които да са извършени така, че да могат да се определят като системни, за да съответстват на квалификацията „в условията на домашно насилие“. Самото пострадало лице – Г.Ц. се е позовала на нормата на чл.119 от НПК пред първата инстанция, поради което нейните показания, дадени в хода на досъдебното производство не могат да бъдат ползвани като доказателство, каквато е и константната практика на ВКС /в този смисъл – Реш. № 4

529/2014г., ВКС, II н.о.; Реш. № 47/2017г., ВКС, I н.о., Реш. № 83/2024г., ВКС, I н.о./.

Законосъобразно дадените показания от Ц. на досъдебното производство не са били приобщени в доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд, тъй като тя в съдебно заседание на 07.02.2024 г.

/л.30 от АНД №8847/2023 г. на СРС/ е декларирала, че на основание чл.119 НПК отказва да свидетелства по делото, т.к. с обвиняемия се намират във фактическо съжителство, поради което е загубила качеството си на свидетел.

При отказ на близките, включени в кръга на лимитативно изброените лица от сочената по-горе норма, да дават показания в съдебно заседание, съда няма процесуална възможност да приобщи/прочете показанията им от досъдебното производство и въз основа на тях да прави изводи относно елемента от субективната страна на деянието - вината.

Правилно СРС е приел, че в показанията на свидетелите А.И. и З.И. не се съдържа достатъчно конкретика досежно инкриминираната деятелност, поради което същите се явяват крайно недостатъчни като доказателства, за да обосноват извършването на вмененото във вина на обвиняемия П. престъпно деяние, както и неговото авторство.

При така установеното, напълно обоснован се явява извода на решаващия съд, че поради липса на какъвто и да е доказателствен материал в подкрепа на обвинението, то единствената възможност е постановяване на оправдателна присъда.

При цялостната служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.03.2024г. по АНД № 8847/2023г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6