Решение № 167 от 26.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500514 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 311/05.05.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220100302 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2021 г. са отхвърлени предявените от „ДДДПест-Консулт“ ЕООД, ЕИК 202586642, със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул. “Единадесети август“ № 5, представлявано от управителя И.Б.М., против Община Пазарджик, ЕИК 000351736, с адрес град Пазарджик, бул. “България“ № 2, представлявана от кмета Т.П., искове за заплащане на следните суми:1/ сумата от 2 988 лв. с ДДС по фактура № **********/29.03.2017 г. и сумата от 1 494 лв. с ДДС по фактура № 100000329/25.05.2017 г.за извършена работа по договор № 635/29.04.2015 г., ведно сьс законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва 1365.77 лв. върху общо просрочената главница в размер на 4 482 лв. за периода 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. 2/ сумата от 1 497.60 лв. с ДДС по фактура № 1000000328/25.05.2017 г. и сумата от 2 995.20 лв. с ДДС, дължима по фактура № 1000000317/29.03.2017 г. за извършена работа по договор № 636/29.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, ведно съд законната лихва от 1 369.05 лв. върху общо просрочената главница 1 от 4 492.80 лв. за периода от 27.01.2018 г до 27.01.2021 г. 3/ сумата от 2 524.80 лв. с ДДС, дължима по фактура № 1000000318/29.03.2017 г за извършена работа по договор № 595/20.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва от 769.37 лв. върху просрочената главница от 2 524.80 лв. за периода от 27.01.2018 г до 27.01.2021 г. 4/ сумата от 2 988 лв. с ДДС, дължима по фактура № 1000000319/29.03.2017 г. и сумата от 747 лв. с ДДС, дължима по фактура № 1000000331/25.05.2017 г. за извършена работа по договор № 596/20.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва от 1 138.14 лв. върху общо просрочената главница от 3 735 лв. за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. и 5/ сумата от 2 808 лв. с ДДС, дължима по фактура № 1000000338/28.07.2017 г., сумата от 2 808 лв. с ДДС, дължима по фактура № 1000000344/13.09.2017 г., сумата от 1 404 лв. с ДДС, дължима го фактура № 1000000345/13.09.2017 г, сумата от 2808 лв. с ДДС по фактура № 1000000359/13.09.2017 г. и сумата от 1 404 лв. по фактура № 1000000360/13.09.2017 г., които са издадени за извършена работа по договор № 270/22.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва от 3 422.64 лв. върху общо просрочената главница в размер на 11 232 лв. за периода 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.

Осъдил е „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД с ЕИК 202586642 да заплати на Община Пазарджик, ЕИК 000351736, сумата от 1000 лв. разноски по делото.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК 202586642, със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул. “Единадесети август“ № 5, представлявано от управителя И.Б.М., чрез процесуалния пълномощник адв.М. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основното оплакване в жалбата е несъгласие с извода на районния съд, че по отношение на претендираните суми е изтекла погасителна давност. Жалбоподателят счита, че претенциите по договорите за изработка следва да се погасяват с изтичането на 5-годишна давност, а не с 3-годишна, както е приел районният съд. Мотивите, изложени за всеки един от договорите, са идентични и се свеждат до следното:

По договор № 635/29.04.2015 год. и по договор № 636/29.04.2015 год.

Страните са договорили едно общо възнаграждение без ДДС за изпълнение на договора с изричната договорка „без авансово плащане".

2

Видно било от предмета на договора, че възложената работа е различна както по видове дейности, така и като периоди на тяхното изпълнение. За първите два договора било посочено, че са договорени и ежемесечни визитации без уточнение на броя на манипулациите, а същите били поставени в зависимост от популацията на вредителите.

Съгласно чл.2 във връзка с чл.14, ал.4 от договора страните били договорили, че плащанията се извършват след съставянето от изпълнителя и предаването на определени документи /подписан констативен протокол, т.е. за приемане на изпълнението, и фактура за извършената работа/. За съставянето и предаването на тези документи нямало предварително определен срок или интервал от време, в който трябвало да бъде сторено.

Тези документи представлявали според жалбоподателя различни самостоятелни правопораждащи факти, освен сключването на договора, въз основа на които настъпвал падежът на съответното плащане, тъй като били правното основание за неговото извършване. При така разписаните клаузи падежите на съответните плащания не били предварително определени към момента на сключването на договора. При тези обстоятелства процесните плащания нямали характеристиките на периодични плащания съобразно задължителната съдебна практика, цитирана от съда, защото не бил налице единен правопораждащ факт, тъй като освен сключването на договора за изработка било необходимо да настъпят и отделни правопораждащи факти, каквито били протоколите за приемането на извършената работа, която се отнасяла до различни видове дейности, изпълними в различни периоди от време по отношение на различни сгради, за да възникне задължението за плащане. Падежите на плащанията не били предварително определени между страните, а били оставени на тяхната воля и в зависимост от приемането на възложената работа и издаване на счетоводен документ, за които правопораждащи факти нямало предварително определени моменти за настъпването им.

В цитираната от съда задължителна съдебна практика била допустима „определяемост" единствено за размерите на плащанията, но не и за моментите, в които следвало да се извършват плащанията. Тези моменти /интервали/ следвало да са предварително „определени", а не тяхното начало да зависи от волята на страните за съставянето на допълнителни документи /правопораждащи факти/. От друга страна самото естество на договора за изработка не позволявало периодичност на плащанията, тъй като такива не можели да се извършват преди приемането на работата.

3

По договор № 595/20.04.2015 год. и по договор № 596/20.04.2015 год.

Заплащането на възнаграждението в тези договори било договорено в чл.2 и в чл.14 от договора, където била договорена и обща сума за плащане без ДДС за изпълнението с изричната договорка „без авансово плащане". И в двете клаузи липсвал предварително определен и известен за страните момент, в който съответното плащане трябвало да бъде извършено, тъй като нямало установени задължителни за изпълнителя срокове за отчитане на извършената работа, нито пък имало такива задължителни срокове за нейното приемане от възложителя, след които да се дължи заплащане на процесиите суми. Вместо това процесиите плащания били поставени в зависимост от съставянето на документи /бъдещо несигурно събитие/, които се явявали отделни и различни правопораждащи факти за извършване на всяко едно от плащанията, освен сключения договор, за което съставяне и предаване нямало предварително определен и известен на страните момент, от който да тече установеният между тях срок за извършване на съответното плащане.

Моментът на тяхното съставяне и предаване зависел изцяло от волята на страните в периода на изпълнение на договора.

Предвид на тези обстоятелства процесните вземания нямали характеристиката на периодични плащания съобразно задължителната съдебна практика, тъй като не произтичали от един и същ правопораждащ факт, нито имали предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.

По Договор № 270/22.03.2016 год.

В чл.1 от този договор се съдържал неговият предмет, в който било възложено изпълнението на основни самостоятелни и различни по своя вид услуги спрямо различни обекти, изпълними в посочените в договора различни периоди от време. Такива отделни дейности били тези по еднократна и двукратна сградна дезинсекция, както и по еднократна и двукратна сградна дератизация в съответните периоди. Към така договорените отделни услуги в предмета на договора били включени и текущи ежемесечни визитации и манипулации по унищожаване на инсекти и гризачи. При този смесен вид услуги /самостоятелни и текущи/ в чл.З от процесния договор била договорена една обща стойност в размер на 14 040 лева без ДДС, която цена била окончателна и не подлежала на промяна. В чл.4, ал.1 страните били договорили „схема на плащане"- „дванайсет равни 4 месечни абонаментни вноски", но не били договорили момента на плащането на всяка вноска, който да им е бил предварително известен. Напротив, моментът на плащане на всяка от вноските бил предварително напълно неизвестен за страните към момента на сключването на договора с оглед на клаузата на чл.4, ал.2, т.3 от договора, в която извършването на плащането било поставено в зависимост от представянето на фактура и двустранно подписани окончателни констативни протоколи за извършените обработки без да бъде определен предварително моментът на представянето на тези документи. При тези обстоятелства вземанията по този договор нямали характеристиката на периодични плащания съобразно задължителната съдебна практика, тъй като не произтичали от един и същ правопораждащ факт, а от различните окончателни констативни протоколи за извършените обработки .

По отношение на този последен договор в съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа и че за вземанията, произтичащи от него, дори не била изтекла и кратката тригодишна погасителна давност, тъй като вземанията били падежирани в периода, обхванат от ЗМДВИП и по-точно чл.3, ал.1, т.2 о §13 от ПРЗ на Закона за здравето, съобразно които са спрели да текат давностните срокове за погасяване на вземания за периода на извънредното положение, вкл. и 7 дни от датата на обнародване на цитирания параграф. Тези императивни норми не били съобразени от районния съд по отношение на вземанията по ф-ри с номера №№ 1000000359/12.12.2017 г. за сумата от 2808 лв. с падеж 12.01.2018 г. и № 1000000360/12.12.2017 г. за сумата от 1404 лв. с падеж 12.01.2018 г. Искането е решението на районният съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което претендираните суми да бъдат присъдени ведно с разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Пазарджик с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските за въззивна инстанция.

Изложени са съображения в подкрепа на доводите, изложени в мотивите на решението на ПРС.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира доказателствата по делото, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Община Пазарджик ищецът „ДДД-Пест5 Консулт“ ЕООД е твърдял, че между страните били сключени договори относно дезинфекция, дезинсекция и дератизация на обекти, които са общинска собственост. По всички договори ищецът е изпълнил точно своите задължения по предоставяне на договорените услуги, но въпреки това ответникът не бил изплатил паричните си задължения, дължими въз основа на издадените и получени от него фактури и констативни протоколи за приемането без забележки на извършената работа. Твърди се, че страните са сключили договор № 635/29.04.2015 г. с три приложения, описващи обектите на обработка с предмет, подробно описан в чл. 1 на същия: посочване на дейностите и сроковете им за изпълнение. В чл.14, ал.1 от договора страните били договорили, че стойността на този договор е 14 940 лв. без ДДС, без авансово плащане, като в чл.14, ал.2 договорили, че сумата е платима на дванадесет равни месечни абонаментни такси в размер на 1245 лв., тоест изплащането на договореното общо задължение за изпълнение на възложената работа е разсрочено във времето. Съгласно чл.14, ал.З от договора падежът на всяка такса е бил договорен в 7 дневен срок, началото на който се поставяло в зависимост от съставянето на документи - двустранно подписан констативен протокол и издадена фактура за извършената работа.