Решение № 80 от 09.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20222000500086 по описа за 2022 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 217 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. 148/ 2021 г., Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М.

Д.“ № 1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на АН. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. З., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 10, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпилото на 15.02.2020 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), ведно със законната лихва за забава, считано от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане, като искът над уважения до пълния претендиран размер от 50 000 лв. е отхвърлен.

Със същото решение е осъдено „ЗАД Д.: Ж. и з. АД да заплати на АН. ИВ. М. сумата от 2859 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на уврежданията от настъпилото на 15.02.2020 г.

ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане.

1

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от АН. ИВ. М., с адрес за връчване: гр.

Н. З., ул. „Д. Н.“ № 39, офис 2 – адв. М.М., срещу постановеното решение, в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния претендиран размер от 50 000 лв. Поддържа се искане за отмяна на решението, по съображения, че същото е незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с фактите по делото, установени чрез събраните писмени и гласни доказателства.

Излагат се доводи, че по делото безспорно и категорично са установени получените от въззивницата - ищца травматични увреждания при процесното ПТП, както и обстоятелството, че за увреждането в областта на горната трета на подбедрицата на левия й крак, въпреки провежданото адекватно лечение, оздравителният процес не е приключил, а прогнозите за пълно оздравяване са неблагоприятни.

Навеждат се аргументи, че определеното от съда обезщетение не съответства на интензитета на болките и страданията, които е претърпяла, тяхната продължителност и наличието им и към момента. Акцентира се на обстоятелството, че въззивницата - ищца е освидетелствана от НЕЛК, с определена 40-процентна трайно намалена работоспособност, пожизнено.

По мнение на въззивницата, съдът от първа инстанция не е дооценил всички относими обстоятелства към понятието справедливост, а именно многобройността на увреждания, техния характер, начина на настъпването им, допълнителното влошаване състоянието на здравето на ищцата, продължителността и усложненията в оздравителния процес, причинените страдания и осакатявания, сериозните неудобства и ограничения при придвижване, необходимостта от ползване на помощни средства.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от дружеството – застраховател, в който се застъпва позиция за нейната неоснователност.

Сочи се, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от 17 625,69 лв., за което представя платежно нареждане от 10.12.2021 г.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, с адрес за 2 връчване: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 – адв. Вл. П., в която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 15 000 лв., а искът за имуществени вреди е уважен над сумата от 1429,50 лв., като се претендира отмяната му и отхвърляне на претенциите над този размер.

Въззивникът – ответник релевира доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост. Изтъква, че не оспорва, че описаните в исковата молба телесни увреждания са получени в резултат на пътнотранспортното произшествие, но обосновава, базирайки се на категоричния извод на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че усложненията и продължителния оздравителен процес при ищцата се дължат на нейната възраст и дегенеративни изменения, вследствие заболяване от диабет втори тип, които фактори нямат пряка и непосредствена връзка с ПТП и съответно не могат да ангажират отговорността на застрахователя.

В жалбата се поддържа, че при формиране на извод по възражението за съпричиняване, съдът не е отчел в достатъчна степен изводите на вещите лица по съдебната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, във връзка с обстоятелството, че ищцата е пътувала на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, а при поставен такъв тя би получила уврежданията на главата, но не би получила счупването на горната трета на големия пищял на левия крак. Изтъква се, че е налице противоправно поведение на ищцата, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и се претендира редуциране на размера на обезщетението, в тази връзка, до 15 000 лв.

По отношение обезщетението за имуществени вреди се отбелязва, че в нарушение на материалния закон, съдът, приемайки съпричиняване от страна на ищцата, е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди, но е присъдил обезщетението за имуществени вреди в пълния претендиран размер. Сочи се, че последното също следва да бъде намалено, във връзка с приноса на ищцата, до размера на 1429,50 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК отговор на тази въззивна жалба не е постъпил Въззивните жалби са подадени

3 в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пред настоящата инстанция са приети като писмени доказателства Експертно решение на НЕЛК № 90324 от 1.11.2021 г., Епикриза № 20628 от 19.11.2021 г. от Клиниката по ортопедия и травматология гр. Стара Загора и платежно нареждане за сумата от 17 652,69 лв. от 10.12.2021 г.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивницата - ищца, като следствие от пътен инцидент, от който тя е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван 4 от прекия причинител на увреждането – Н. К. - С..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивницата - ищца е отправила до застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, получила е предложение за плащане на сума в размер на 12 500 лв. и, тъй като не е била удовлетворена от предложената сума, е инициирала настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ. Искът е допустим за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо обезщетение за претърпените увреждания, в конкретния случай, би представлявала сумата от 15 000 лв. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта.

Видно от данните по делото, на 15.02.2020 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което въззивницата - ищца е бил увредена, като пътник в автомобил „Мини Купър“, с рег. № ********, управляван от внучката й Н. К. – С., движещ се по път II-55, в посока от с. Н. към гр. Н. З..

Поради вероятно отклоняване на вниманието, водачът е допуснал завиване на автомобила надясно, с частично навлизане в десния банкет и последваща пълна загуба на управлението, резултирала в напускане платното за движение от дясната страна, завъртане на превозното средство около вертикалната му ос и преобръщане на автомобила в крайпътен затревен терен.

В резултат на настъпилия сблъсък, на ищцата са причинени следните увреждания, установени на базата на ангажираните в производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска 5 експертиза: съчетана травма със засягане на главата, гърдите и крайниците, протекла в началото с клинични данни за травматичен шок, по повод на който е била хоспитализирана за наблюдение и лечение до овладяване на шоковото състояние; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна теменна област на главата, с дължина около 15 см, масивен хематом в дясната половина на главата и данни за сътресение на мозъка, по повод на което е била хоспитализирана за наблюдение, лечение и хирургична обработка на раната; контузия на левия крак, с охлузвания по предната повърхност на подбедрицата, с клинични и от образните изследвания данни за счупване на големия пищял в неговата горна трета, със засягане и на латералния външния кондил на пищяла, по повод на което е била хоспитализирана за провеждане на лечение. Периодът на начална хоспитализация, по повод уврежданията е пет дни, приложена е гипсова имобилизация за фрактурата, със срок 45 дни, шев на раната на главата.

Почти два месеца след инцидента, след сваляне на гипсовата превръзка, е извършена оперативна интервенция за костна трансплантация на тибия и фибула, като репозицията е фиксирана с метална остеосинтеза. През 2020 г., във връзка с усложнения, възникнали след балнео – санаториално лечение, е извършена ексцизия на лезии на мека тъкан. След интервенцията, персистира оток на подбедрицата, налична е секреция под коляното. През 2021 г. е извършено отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и фибула.

При актуалния преглед на въззивницата – ищца експертът е констатирал, че тя се придвижва със самостоятелна походка, която е силно затруднена, куцаща с левия крак и използва помощно средство – канадски бастун. Все още в областта на лявата й колянна става се установява оток, палпаторна болезненост, фистулен ход с леко изреза секреция. Активните движения на засегнатата колянна става са ограничени до около 30-40 градуса, с болка в крайната фаза на движението. На главата й се установява белег от хирургично обработена рана, прикрит напълно от косата.

Разпечатката съдържа 45 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/255edfac-ed3d-4626-9b51-d915c24e5795