Решение № 1627 от 05.09.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№1627

05.09.2019 г., гр.

Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7166/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Икос Доми-69“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „П***“ № **, ет. **, ап. 9** представлявано от **** С.Д.Д.против Наказателно постановление № 16-002240/30.10.2018 г., издадено от инж. А.А.Ч.– директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. В условията на евентуалност пледира за квалифициране на деянието като маловажен случай, а ако и този довод не бъде приет от съда, за изменение на НП и намаляване на размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от началник отдел „АИПО“ в Дирекция „ИТ-Пловдив“ Н.К., която пледира наказателното постановление да е законосъобразно и правилно, моли то да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Икос Доми-69“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Жалбата е подадена е подадена на 05.11.2018 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.04.2018 г. с протокол за извършена проверка изх.

№ ПР1811846/16.04.2018 г. било дадено предписание до жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД да се обезопаси стълбището на новостроящата се сграда с горно и средно перило за ръцете и бордова дъска за краката съгласно изискванията на чл.

61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР със срок за изпълнение до 19.04.2018 г. Препис от протокола бил връчен на управителя на „Икос Доми-69“ ЕООД на 17.04.2018 г., за което той положил подписа си.

На 15.09.2018 г. свидетелите Б.С.К. и Н. И. Б. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, извършили проверка на строителен обект, находящ се в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав“ и ул. „В. Левски“, с изпълнител на строителни и монтажни работи жалбоподателят „Икос Доми-69“ ЕООД. На обекта свидетелите установили работници на „Икос Доми-69“ ЕООД, които извършвали строителни работи. Свидетелите К. и Б. видели, че на стълбището на строящата се сграда не били поставени горно и средно перило за ръцете и бордова дъска за краката. Те оставили на работниците призовки до управителя на дружеството-жалбоподател за явяване в сградата на Дирекция „ИТ“-Пловдив, тъй като на място не установили нито технически ръководител, нито друг представител на „Икос Доми-69“ ЕООД.

На 26.09.2018 г. С.Д.Д.– управител на дружеството-жалбоподател, се явил по оставените призовки в Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив. В присъствието на свидетелите К. и Б. Д. обяснил, че предписанието за обезопасяване на стълбището не било изпълнено, тъй като инвеститорът нямало в последствие да му заплати сторените за това разходи. На същата дата - 26.09.2018 г., свид. К. съставила в присъствието на свид. Б. и на управителя Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 16-002240 против жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Б.С.К.. От тях се установява фактът на извършената проверка съвместно със свид. Б. на процесния обект, на който полагали труд работници на жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД.

Установява се още, че по цялото стълбище, за обезопасяването на което е било дадено предписание с т. 3 от протокола за проверка от 16.04.2018 г., не са били поставени горно и средно перило за ръцете и бордова дъска за краката.

Свидетелката пояснява и че в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив не е получавано писмено уведомяване от страна на дружеството-жалбоподател за изпълнение на предписанието. Изяснява се и че при явяването на управителя на „Икос Доми-69“ ЕООД по оставената от контролните органи призовка, той е заявил пред свид. К., че предписанието не било изпълнено, защото разходите за неговото изпълнение нямало да му бъдат възстановени от страна на инвеститора. Съдът намира показанията на свид. К. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в хода на извършената проверка. Не се установяват никакви основания, по които свидетелката да се счита за предубедена или заинтересована, като в показанията си тя възпроизвежда обстоятелства, които са й станали известни при изпълнение на служебните си задължения. Освен това показанията на свид. К. изцяло кореспондират и с тези на свид. Н. И. Б., които служат за тяхната проверка. От своя страна показанията на Б. също бяха проверени чрез постъпилия по делото протокол от открито съдебно заседание от 04.12.2018 г. по АНД № 7167/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, който служи като доказателство за факта на извършения разпит на свид. Б. по посоченото АН дело. Категорично се обориха твърдените от жалбоподателя противоречия в показанията на свид. Б., което затвърждава извода, че същият правдиво възпроизвежда известните му по делото обстоятелства. От показанията на свид. Б., депозирани пред настоящия съдебен състав, се установяват датата и мястото на извършената проверка, констатираните обстоятелства при проверката, сред които включително и липсата на поставени парапети на стълбището на сградата.

Изяснява се, че на място са се намирали работници само на дружеството-жалбоподател, които са извършвали зидане на тераси. Свидетелят посочва, че не се е извършвало монтиране на дограма, нито такава е била складирана на видно място в обекта. От показанията на свид. Б. също се установява при явяването на управителя на дружеството-жалбоподател в сградата на Дирекция „ИТ“-Пловдив последният да е казал, че предписанието за обезопасяване на стълбището не било изпълнено, тъй като разходите нямало да му бъдат възстановени от инвеститора, както и да е нямал възражения срещу съставения АУАН, което изцяло кореспондира с показанията на свид. К..

От протокол за извършена проверка с изх. №

ПР1811846/16.04.2018 г. се установява, че на жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД е дадено предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да се обезопаси стълбището на новостроящата се сграда с горно и средно перило за ръцете и бордова дъска за краката съгласно изискванията на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР. Установява се още, че определеният срок за изпълнение на предписанието е бил до 19.04.2018 г., както и че изрично е указано на жалбоподателя да уведоми писмено органите на Дирекция „ИТ“ - Пловдив за изпълнението на предписанията. Изяснява се, че протоколът е получен и подписан от управителя на „Икос Доми-69“ ЕООД на 17.04.2018 г.

От писмо с вх. № 33806/23.05.2019 г. от С.Д.– *** на

„Икос Доми-69“ ЕООД (лист 59 от делото), се изяснява, че дружеството-жалбоподател не поддържа изходящ регистър за кореспонденцията си.

От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ бр. 6 от 21.01.2014 г.).

Представената от жалбоподателя Заповед № 14/17.04.2018 г. (лист 21 от делото) не доказва предписанието да е било изпълнено. От нея се установява единствено да е било възложено на свид. З.М.Д. обезопасяване на стълбището на строящата се сграда. Заповедта обаче не доказва това да е било реално сторено. Самата заповед няма достоверна дата и не обвързва съда относно посочената в нея дата на издаване. Същевременно видно е, че заповедта е издадена под конкретен номер и от определена дата - № 14 от 17.04.2018 г. В приложеното на лист 59 от делото писмо от управителя на „Икос Доми-69“ ЕООД обаче се твърди жалбоподателят да не поддържал изходящ регистър на кореспонденцията си и на издаваните актове. Очевидно или посоченото в писмото не отговаря на обективната действителност, но регистърът не е представен пред съда, за да се провери точната дата, на която е издадена заповедта или последната е антидатирана. Крайно неправдоподобно, доведено дори до абсурд, звучат показанията на свид. Д., че за възлагането на изпълнението на процесното предписание, за което жалбоподателят е имал срок от два календарни дни, е била издадена нарочна писмена заповед, но след това за периода от месец април до месец септември така и не е било обективирано отново в документ самото изпълнение на предписанието. Нещо повече – с протокола за проверка жалбоподателят изрично е задължен да уведоми писмено Дирекция „ИТ“-Пловдив за изпълнението на предписанието, но и това не е сторено. Д. твърди, че тя на свой ред устно възложила на работниците да обезопасят стълбището, а след като това било изпълнено, отново устно тя уведомила управителя. Твърденията на свид. Д. да било изпълнено предписанието са категорично оборени по делото, поради което и съдът не им дава вяра. От показанията на свидетелите К. и Б. се установи, че управителят на дружеството-жалбоподател изрично е признал предписанието да не е било изпълнено, както и е посочил съответна за това причина. Неясно остава защо ще прави това, ако предписанието всъщност е било изпълнено. Нито посочената заповед № 14/17.04.2018 г., нито находящите се на лист 34 от делото приемо-предавателен протокол и на лист 35 уведомление за временно отстранени парапети са били представени в хода на проверката. Никой от тези документи няма достоверна дата, а и двете дружества – „Икос Доми-69“ ЕООД и „Луксъри Ливинг“ ЕООД, отказаха да представят пред съда изходящ регистър, от който да се установи реалната дата на издаване на документите. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че се касае за нарочно съставени документи след издаването на НП. На същите не се дава вяра и съдът ги изключи от доказателствената съвкупност по делото. В тази връзка не се дава вяра и на показанията на свид. Д.. Същата се намира в икономическа зависимост от жалбоподателя, тъй като се установи да е служител на „Икос Доми-69“ ЕООД. Това обстоятелство не я дискредитира автоматично като свидетел, но изисква да се подхожда със завишено внимание при оценката на нейните показания. В случая съдът намира, че свид. Д. е заинтересована и предубедена не единствено поради това, че е служител на дружеството-жалбоподател, а тъй като твърденията й процесното предписание да е било изпълнено, бяха оборени по делото. Показанията на свид.