Решение № 15799 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15799 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110137413 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца Д. Д. срещу ответника „Квантум Омега“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата в размер 5600 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

- иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата в размер 3800,00 лева, представляваща обезщетение за времето, в което служителят е останал без работа, поради прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба05.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата в размер 380,00 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2022г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът Д. Д. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника „Квантум Омега“ ЕООД, по силата трудов договор № 116/06.09.2022г. по който бил назначен на длъжност „разработчик интернет приложения“, при уговорено работно време съгласно договора - 8 часа и брутно трудово възнаграждение в размер на 3800 лева, платимо до 1

25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнася. Твърди, че изпълнявал коректно и добросъвестно задълженията си по трудовоправната връзка с ответника.

Излага съображения, че със Заповед № 01/31.10.2022г. правоотношението му е прекратено. Поддържа, че работодателят му дължи сумата от 5600 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор, поради неспазено предизвестие, сумата от 3800 лв., представляваща обезщетение за времето, за което е останал без работа, в резултата на уволнението - за 1м., както и сумата от 380 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 3 дни за 2022г. Поддържа, че въпреки отправените извънсъдебно покани, ответникът не му е заплатил дължимите обезщетения с оглед прекратяване на трудовоправната връзка. Предвид гореизложеното претендира осъждане на ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Квантум Омега“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорва твърдението, че между страните е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание. Поддържа, че за положения труд през м.09 и м.10.2022г. е заплатил дължимото се трудово възнаграждение по посочена от работника банкова сметка. Оспорва твърденията на ищеца, че е изпълнявал трудовите си задължения коректно и добросъвестно, като излага съображения, че същият не е уплътнявал работното си време, установено чрез вътрешната система на работодателя.

Навежда доводи, че ищецът е полагал труд и при друг работодател. Релевира възражение по чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване на трудов договор № 116/06.09.2022г. за недействителен с обратна сила, предвид недобросъвестността на работника. Оспорва твърдението, че трудовият договор е прекратен на посоченото основание чл. 328, ал. 1, т. 2 ГПК, съответно претендираното обезщетение по чл.222 КТ е недължимо. Сочи, че обезщетенията по чл.220 КТ и чл.224 КТ са дължими при действителен трудов договор или при обявен за недействителен от съда, но при добросъвестен служител, какъвто настоящият случай не е. Твърди, че е начислил и заплатил всички обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Между страните по делото не е спорно и видно от представените писмени доказателства, в това число трудов договор № 116/06.09.2022г. се установява, че са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. Д. е заемал длъжността „разработчик интернет приложения“ при ответното дружество „Квантум Омега“ ЕООД. ОпредЕ. е основна месечна заплата в размер на 3000 лева, 33 % целеви месечен бонус, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит 2 трудов стаж и придобит опит на същата или сходна позиция – 0,6 %. Установява се, че трудовият договор е сключен за неопределен срок при уговорено работно време – 8 часа и задължение служителят да постъпи на работа на 19.09.2022г. В допълнение към това е предвиден 45 – дневен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответното дружество е отправило едномесечно предизвестие за прекратяване на договорната връзка с ищеца, считано от 01.11.2022г. Същевременно трудовото правоотношение между страните е прекратено с посочено основание чл. 328, ал. 1 КТ по силата на Заповед № 001/31.10.2022г., считано от същата дата, видно от която с арг. от разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, на служителят е следвало да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3000 лева, представляваща едно брутно трудово възнаграждение, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 570 лева, представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недействителност на сключения между страните трудов договор на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 и 3 КТ при твърдения за недобросъвестност на ищеца, предвид наличието на друго трудово правоотношение /с дружество „Релева” ООД/, предхождащо във времево отношение процесния трудов договор № 116/06.09.2022г. Изложени са съображения, че договорът с „Квантум Омега“ ЕООД има характеристиките на допълнителен, а не на основен какъвто ответникът е считал, че сключва, съответно доколкото не са спазени изискванията за допълнителен трудов договор, той е сключен в противоречие със закона и/или заобикалянето му.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на трудовия договор, а се използва общото понятие недействителност.

В настоящия случай за изясняване на относимите за спора обстоятелства е прието удостоверение с изх. № 220192401761029/03.04.2024г. на ТД на НАП – София град /лист 118/, от съдържанието на което се установява, че ищецът Д. Д. е бил в трудово правоотношение с работодател – „Релева” ООД, по силата на сключен трудов договор от 16.11.2022г., с отразена дата на прекратяване на трудовоправната връзка – 17.10.2023г. Следователно сключеният между страните в настоящото производство трудов договор № 116/06.09.2022г. не е недействителен, тъй като при сключването му ищецът не е бил в трудово правоотношение с друг работодател, което е условие за сключване на трудов договор по чл. 111 КТ. За да е недействителен трудов договор на посоченото основание, следва да е налице несъответствие на самия трудов договор и законовите изисквания, на които трябва да отговаря (решение № 320/26.11.2014 г. по 3 гр. д. № 2420/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО). Ето защо съдът намира, че е налице валидно сключен основен трудов договор между страните по делото, по силата на който ищецът е заемал длъжността „разработчик интернет приложения“, поради което и релевираното възражение за неговата недействителност се явява неоснователно и недоказано.

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да установи сключването на трудов договор с ответника, прекратяването му от ответника без отправяне на предизвестие за това, размера на уговореното трудово възнаграждение, както и уговорения срок за предизвестието.

Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В настоящия случай по делото се установи наличието на валидно възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 116/06.09.2022г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „разработчик интернет приложения“, което правоотношение е прекратено със Заповед № 001/31.10.2022г. на „Квантум Омега“ ЕООД.

Видно от представения по делото в превод на български език трудов договор страните са уговорили при прекратяване на същия, срокът на предизвестието да бъде 45 календарни дни. Видно от представената по делото Заповед № 001/31.10.2022г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от

31.10.2022г.

Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие се явява доказан по основание.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ - когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. В ал. 2 е 4 предвидено, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.137) брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец септември 2022 г. е в размер на 3202,80 лева, като при пълен отработен месец би било – 3768 лева, съответно средният дневен размер на възнаграждението е 188,40 лева /при 20 работни дни за м.09.2022г./.

По делото се установява, че срокът на неспазеното предизвестие е 45 дни, т.е. на ищеца се дължи обезщетение за неспазено предизвестие за сумата от 8478 лева.

Ответникът не доказва погасяване на дължимата сума чрез плащане. Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 5600 лева.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд по трудово правоотношение при ответника, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото на което не е погасено по давност.

Между страните не се спори, а и от представената Заповед № 001/31.10.2022г. на „Квантум Омега“ ЕООД се установява, че неизползвания платен годишен отпуск на ищеца е в общ размер на 3 дни за 2022 г.

Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.