Решение № 73 от 28.04.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Г.О., 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20234120200131 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Х. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ.

П., чрез адв. А. Х. от АК – В., със съдебен адрес: гр. В., бул. „***“ № 52, партер, е недоволен от издадения срещу него Електронен фиш, серия Г № 0024798 на ОД на МВР – В. Т., с който на основание чл. 638, 1, т. 1, вр. чл.

461, т. 1 от Кодекса на застраховането, му е наложена глоба в размер на 250, 00 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В жалбата си излага подробни съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. Моли съда да го отмени. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото са депозирани писмени бележки с вх.

№ 4668/25.04.2023 г. от Д. Х. Г. чрез адв. А. Х. от АК – В., ведно с копие на договор за правна защита и съдействие. В тях адв. Х. заявява невъзможност да се яви в съдебно заседание на 26.04.2023 г., като заема становище в писмен вид, че поддържа жалбата и няма да сочи нови доказателства и да прави доказателствени искания. По същество моли съда да отмени обжалвания електронен фиш по изложените в жалбата мотиви. Претендира разноски в размер на 400,00 лв., за което прилага копие на договор за правна защита и съдействие.

1

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В. Т., редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В. Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че на 03.10.2020 г., в 09,40 ч. в Обл. В. Т., на ПП І-4 (В. – С.) км 172+100, крайпътна отбивка в посока от гр. В. за гр. С. с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ е било заснето МПС – лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, за който не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на Д. Х. Г. с ЕГН: **********, на основание чл.

638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250, 00 лева.

По делото е представена справка от Централна база – КАТ, от която е видно, че процесното МПС „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** е в движение и е собственост на Д. Х. Г..

Направена е справка в интернет страницата на Гаранционен фонд, от която е видно, че към дата 03.10.2020 г. за процесното МПС „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

Няма данни кога фишът е връчен на жалбоподателя въпреки изисканото с писмо с изх. № 1199/23.03.2023 г. (л. 42 от делото) от Районен съд – Г.О. писмено доказателство за връчване от ОД на МВР – В. Т.. Жалбата срещу електронния фиш е входирана в ОД на МВР – В. Т. на 15.02.2023 г. и изпратена на 06.03.2023 г. от административно-наказващия орган до съда. На 09.03.2023 г. е образувано настоящото АНД № 131/2023 г. по описа на Районен съд – Г.О..

Към материалите на делото е приложен клип № 15303 от 03.10.2020 г., на който се вижда лекия автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***.

По делото няма приложен преглед на фиш, от който да се установява кога е бил издаден процесния ЕФ. Такъв е изискан от съда, но не е изпратен 2 от административно-наказващия орган.

Приложено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип за използване, вписана под № 4835 и е със срок на валидност до 24.02.2020г.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат от одобрен тип.

От протокол № 1-7-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835, се установява че същата съответства на одобрения тип.

Приложен е и протокол за използване на АТСС – TFR1-M № 350р-9858 от 03.10.2020 г. Мястото за контрол е ПП І-4 км 172+100. Посоката за движение е от гр. В. към гр. С.. Началото на работата е в 08,50 ч., а края на работата е в 10,30 ч.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 1, т.1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това нарушение се осъществява с бездействие и за определянето му във времето е необходимо да се установи към кой момент е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия.

Същевременно за извършеното нарушение на Кодекса на застраховането срещу жалбоподателят е издаден електронен фиш, което е състав на нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ. Това нарушение, което се извършва с 3 действие, се явява довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В случая остава неясно за какво всъщност нарушение е наказан Д. Г. - дали за това, че като собственик на посочения в електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, възможността да се наложи санкция, чрез електронен фиш касае само хипотезата при която „с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Само в тази хипотеза се издава електронен фиш при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, на основание чл.

647, ал. 3, вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ, като в този случай собственика носи обективна отговорност за извършеното дори от друго лице нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната застраховка. В процесния електронен фиш липсва отразяване на съставомерния факт, че е налице управление на МПС, а е описано само неизпълнението на задължението за сключване на задължителната застраховка от страна на юридическото лице.

За съставомерността на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ не е необходимо да се установи управление на МПС, като именно за това законодателят не е предвидил и възможност да се състави електронен фиш, на база заснето нарушение с техническо средство. Неизпълнението на задължението на собственика да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се установи по документи, без да е необходимо заснемане на превозното средство в движение, но само по общия ред предвиден за санкциониране, а именно чрез съставянето на АУАН и НП.

С оглед констатираните несъответствия между посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което 4 се твърди, че е осъществено от наказаното лице, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Гореизложеното обосновава незаконосъобразност на електронния фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

В жалбата срещу процесния електронен фиш, серия Г № 0024798 на ОД на МВР – В. Т. и в приложените към делото писмени бележки е направено искане да бъдат присъдени на жалбоподателя направените в хода на делото разноски. От приложеното копие на адвокатско пълномощно, както и от приложеното копие на договор за правна защита и съдействие е видно, че тези разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение действително са били направени от Д. Х. Г. и са в размер на 400,00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на Д. Х. Г., ЕГН **********, следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат А. Х. от АК – В. в размер на 400,00 лв. Същите не са прекомерни, предвид направеното от упълномощения представител на АНО възражение за тяхната прекомерност.

Това е видно от чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно тази норма минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0024798 на ОД на МВР – В. Т., с който на Д. Х. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ. П., представляван от адв. А. Х. от АК – В., със съдебен адрес: гр. В., бул. „***“ № 52, партер, за 5 извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. Т. да заплати на Д. Х. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ. П., сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Т. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________ 6