Решение № 61 от 27.05.2021, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 265/2021
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 27.05.2021
- В сила
- 16.06.2021
- Състав
- Невена Иванова Несторова
Цитирани разпоредби
- чл.137б ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.137в, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.4 т.10 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Ямбол , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Невена И. Несторова като разгледа докладваното от Невена И. Несторова Административно наказателно дело № 20212330200265 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Й. Н. ЕГН ********** от гр.*** против Наказателно постановление № 21-0813-000299/19.02.2021 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателят на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като се сочи че не е описано мястото о обстоятелствата, при които е извършено нарушението и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален представител – адв. М. от АК – гр.Ямбол и се пледира за отмяна на наказателното постановление, предвид това, че нарушението не е доказано.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта Андонова оспорва жалбата, като изразява 1 становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и пледира съда да го потвърди, тъй като е безспорно доказано извършеното нарушение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.02.2021 год. в 09.42 часа жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил „Опел Вектра” рег. № РР 4671 АН по път I-7 км в посока към с.Окоп. По същото това време свидетелят М. – мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил.
При проверката заедно със свид. К. констатирало, че на задната седалка на автомобила се превозва дете на видима възраст около 3 години, без поставена обезопасителна система. Свидетелят М. приел, че жалбоподателят Н. е нарушил разпоредбата на чл.137б ал.1 от ЗДвП и му съставил АУАН серия GA № 322874/10.02.2021 г. Впоследствие въз основа на акта при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят Н. на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М. и на свидетеля К. и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
С оглед приетата от съда за осъществила се фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е реализирал състава на нарушението по 2 чл.137б, ал.1 от ЗДвП, поради което наказващият орган неправилно е ангажирал неговата административнонаказателна отговорност за извършване на посоченото нарушение. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, на основание на която е санкциониран жалбоподателя предвижда наказание за водачите на МПС, които превозват деца в нарушение на предвидените в същия закон изисквания. Очертаните от тази доказателствена съвкупност фактически положения обаче, според съда не позволяват обосноваване на категоричен и несъмнен извод за реализирано от жалбоподателя административно нарушение с дадената от наказващия орган правна квалификация по чл.137б, ал.1 от ЗДвП /не е посочена точката/. Освен, че текстът на чл.137б, ал.1 от ЗДвП не регламентира задължение на водача на ППС, чието неизпълнение да съставлява административно нарушение, а единствено класифицира системите за обезопасяване в зависимост от теглото на децата, т.е. така посочената за нарушена норма има определителен, а не диспозитивен характер. Съгласно чл.137в, ал.3 от ЗДвП, в моторните превозни средства от категории М1, №1, №2 и №3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст по 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. В конкретния случай не е установена възрастта на детето, а е посочено в АУАН и НП – възраст около 3 г., нито пък неговото тегло. Неустановяването на точната възраст на детето е пряко релевантното за съставомерността на деянието обективно обстоятелство /както прочее и относимото към класификацията по чл.137б, ал.1 от ЗДвП тегло на детето/ всъщност е останало напълно неизследвано от наказващия орган, поради което санкционираното административно нарушение се явява недоказано, респ. оспореното НП – неправилно, а оттам и незаконосъобразно, което налага да бъде отменено.
След като се установи, че жалбоподателя не е извършил нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, се налага извод, че наказващият орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно 3 допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като е отнел на жалбоподател я 6 контролни точки. В тази връзка издаденото наказателно постановление в частта, в която на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и са му отнети 6 контролни точки е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000299/19.02.2021 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на К. Й. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.***, на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4