Решение № 258 от 05.05.2023, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2975/2021
- Вид
- Решение № 258
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 08.01.2024
- Състав
- Христина Запрянова Жисова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 100 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 100 ал.4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75, т. 1 и т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75, т. 1 и т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 и ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.249 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 319а · Наказателен кодекс
- чл.244, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. гр. Хасково, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640102975 по описа за 2021 година
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал.1 вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от С. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“**** съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“*****, адв. Т. Т. от АК - Хасково против "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19 и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (с ново наименование „Виваком България“ ЕАД), ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 И.
Ищцата твърди, че около 08.00 часа на 02.12.2020 г. тя и нейният съпруг С. М. установили, че телефоните и на двама им не работят /нямали връзка с мрежата на „Виваком"/"БТК" ЕАД/, като в началото си помислили, че се касае за проблем с мрежата.
Докато бил на работа съпругът й получил на електронната си поща писмо от „Виваком", с което бил уведомен, че успешно била изпълнена заявка за смяна на СИМ картата, определена за неговия телефонен номер. Той се озадачил и се обадил на Кол център по втори телефон, който притежавал, като обяснил, че не бил давал такава заявка, както и че ползваната от него такава към момента не била активна и не можел да я ползва. От Кол центъра на „Виваком" му съобщили, че заявката била направена от приложението „Май Виваком" и не предприели действия за спиране на новата карта и за преустановяване възможността да се водят разговори с нея. След този разговор той се отправил към офиса на оператора в гр. Хасково, находящ се на ул. Отец Паисий № 31, като междувременно получил известие, че непознато за него устройство „*****" влязло в профила му в Google, след което 1 веднага подал рапорт до „Гугъл", че това влизане не било от него и поискал профилът му да се защити. От „Гугъл" веднага предоставили парола на неговия мобилен телефон, но тъй като към този момент била активна само новата СИМ - карта, а не и тази, която се намирала у него, СМС -ът бил изпратен на непознато за него лице. Твърди се, че посредством така представената парола, трето неизвестно лице влезнало в профила на С. и така получило достъп до всички налични пароли за достъп до сайтове и приложения, включително потребителско име и пароли до електронното му банкиране в „Юробанк". При пристигането му в офиса на „Виваком", там го уведомили, че СИМ - картата му била подменена и това било направено от приложението „Май Виваком". Той предал телефона си на служителя и последният установил, че от този апарат не била правена такава заявка за смяна на СИМ карта. При извършена справка и по отношение СИМ - картата на ищцата се констатирало, че и нейната СИМ- карта била сменена със заявка от същото приложение. В тази връзка С.М. закупил две нови СИМ-карти за него и за ищцата и при активирането на картата на ищцата около 15.40-16.00 часа, тя получила три на брой СМС-а , два от които от „Банка ДСК" АД и един от „Виваком". Към този момент тя била служител на тази банка и притежавала банкови сметки в нея. Тъй като двата CMC-а от „Банка ДСК" АД се отнасяли за движение по нейните банкови сметки, ищцата веднага направила опит да влезе в приложението за интернет банкиране, но не успяла, тъй като профилът й бил блокиран или със сменени пароли. Установила и че имала пропуснато обаждане от Отдел „Банкова Сигурност" към „Банка ДСК" АД и силно притеснена за наличието на нещо нередно, върнала обаждане. При проведения разговор била уведомена, че от нейната сметка бил извършен превод към лицето Л. В. в размер на 11 680 лв., представляващи всички нейни спестявания. Тя заявила, че такива преводи не е правила и веднага отишла в офиса на „Банка ДСК", в който работела.
След извършена справка от неин колега, се потвърдил такъв превод. Ищцата сигнализирала за станалото съпруга си С., който след извършена проверка чрез „Юробанк" установил, че и неговите средства били преведени към три лица с четири превода през електронно банкиране. И двамата подали формуляри за възстановяване на неправомерно направени преводи от техните сметки, всеки в своята банка. При разговора с отдел „Сигурност" на „Банка ДСК" АД се установило, че обаждането към ищцата било извършено, тъй като на служителите им направило впечатление наличието на неуспешни опити да се заплаща по интернет с електронната й карта. Въпреки това не получила от тях отговор как била преведена сума над допустимият дневен лимит, който бил 10000 лева, защо не бил направен опит да се осъществи контакт с нея и защо този превод бил допуснат от страна на банката.
На 03.12.2020 г. ищцата и нейният съпруг подали жалби към „Виваком", както и в полицията. При извършени в тази връзка действия по разследването /по пр. пр. № 2228/2020 г. по описа на ОП-Хасково и пр. пр. № 111/2021 г. на СГП/ било установено, че на 24.11.2020 г. в магазин в гр. София МОЛ „****, бул. „Черни връх" № 100 била закупена СИМ карта с № ****, като при покупката същата не била привързана към клиент/телефонен номер. На 01.12.2020 г. в 23.41 часа от приложение „Май Виваком" била заявена и направена смяна на СИМ-карта за мобилния номер на ищцата, при което била активирана горепосочената СИМ-карта и съответно спряна тази, ползвана от нея. В 23.46 и 23.47 часа 2 наличната в интернет-картата и в спестовната сметка на ищцата суми били преместени по разплащателната й сметка, като общо събраната в тази сметка сума била в размер на 11 680 лв., а в 03.11 часа цялата сума била преведена по сметка на лице с имена Л. В. с IBAN - **** в „Пейнетикс" АД, представляващо банкова институция за електронно банкиране.
Поддържа се, че при тази фактическа обстановка били констатирани груби пропуски от страна на двамата ответника. Тези на мобилния оператор довели до разкриване на лични данни на ищцата и нейните пароли за достъп до интернет банкирането и влизане в профила й в „Гугъл", като бездействието му и липсата на адекватна защита й нанесли щета в размер на 11 680 лв. На следващо място, поради бездействие от страна на ответника "Банка ДСК" АД и организацията му по отношение на интернет банкирането се създала предпоставка за уязвимост на интересите на ищцата, като с това бездействие й била нанесена щета в размер на 11 680 лв. Доколкото и двамата ответника носели вина за немарливото си поведение, същите следвало да понесат тази отговорност солидарно за причинената й щета в размер на 11 680лв., ведно с дължимата лихва от датата 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на същата.
Уточнява се, че виновното поведение на „БТК"АД/ "Виваком" се състояло в дадената възможност за закупуване на СИМ карти без същите да са прикачени към номер, без да се идентифицира лицето, което е придобило и ползва тези номера или да може да бъде идентифицирано, което е нарушило нормативната база и е дало възможност на трети недобросъвестни лица да присвоят телефонни номера на техни клиенти, без да има реална възможност за защита от такива действия и за идентифициране на извършителите. На следващо място, „Виваком" предоставило услуга чрез приложението си „Май Виваком", което създава профил на клиента, свързан с телефонния му номер, което допринесло за възможността трети лица да могат лесно да се сдобият с възможност за регистрация и т.н. през тази платформа, доколкото водещо било наличието на телефонен номер. Посредством влизане в приложението и с представяне на заявка за смяна на СИМ-карта и липсата на адекватна защита при тази смяна и липсата на идентифициране на субекта, била дадена възможност на трети лица да изискат промяна на СИМ- карта на абонати. Операторът не бил осигурил в достатъчна степен защита по отношение на процедурата по смяна на СИМ карта.
Бездействието на ответника „Банка ДСК" АД също било в причинно-следствена връзка с вредата, както и неговото немарливо отношение и бездействие по отношение осигуряване сигурността на своите клиенти. Отговорността на банката била да гарантира сигурността на средствата на своите клиенти, чрез въвеждане на самостоятелни системи за контрол и мониторинг на извършваните операции, като всеки път извършва проверка на самоличността на клиента при транзакция. Като конкретни нарушения от страна на банката, водещи до ангажирането на деликтната й отговорност се сочи допускането на операция в нарушение на общите условия на банката и сключеният между ищцата и банката договор, като бил допуснат еднократен превод в размер на 11 680 лв., която сума в нарушение на договорните условия надхвърляла възможният дневен лимит за операции с 1 680 лв. Такъв 3 превод следвало да изисква потвърждение и съответно даване на възможност за повишение на дневният лимит от страна на ищцата посредством средство за комуникация, което щяло да гарантира установяването на нейната самоличност. Таково действие от страна на „Банка ДСК" АД липсвало, както и действия, които да локализират транзакцията като рискова, доколкото непосредствено преди нейното извършване била налице промяна на паролите за интернет достъп до системата за интернет банкиране на банката „ДСК Директ". В тази връзка също било налице непълнота в протоколите за сигурност и разписаните в тях процедури или тези протоколи дори и налични не били били задействани при натрупването на така изведените рискови фактори. Също така банката не била осигурила в достатъчна степен канали за движение на комуникация и информация между нея и клиентите, което довело до липса на реална възможност за комуникация и съответно липса на възможност за установяване самоличността на наредителя на транзакцията. Сочат се и несвоевременни действия от страна на банката за връщане на превода, доколкото сигнал за нередност бил подаден още на 02.12.2020 г. Изразява се несъгласие с отговора на банката, получен във връзка с процесния случай и се поддържа, че от страна на ищцата било направено всичко необходимо за запазване на паролите на средството за банкиране предвидени в чл. 70 ЗПУПС, както и че самото устройство никога не било отнемано от владението на ищцата, така че нямало отношение обстоятелството дали паролите за достъп били запаметени от страна на устройството или не. Липсата на достатъчно канали за комуникация и съответно липсата на реално идентифициране на наредителя, като се установявали всички кумулативно задължителни фактори предвидени в чл. 100 ал.4 от ЗПУПС, както и възможните средства за установяване на рискова операция, а именно - промяна на паролите, ползване на непознато за банката устройство, нареден превод на сума над лимита, липсата на идентификация по телефон от страна на банката, чрез обаждане, липсата на своевременни действия за спиране на операцията и изискване на връщане на средствата поради неправомерен превод/което забавяне, било довело до възможност престъпна група да извърши и последващи преводи до изтегляне на средствата в брой, ако това се е случило/, водели недвусмислено до извод за наличието на немарливо поведение от страна на банката, както и за липса на актуални и функционални протоколи за сигурност и разписани в тях процедури или при наличието на такива - за неспазването им в пълнота от служителите на банката, довело до настъпването на увреждането на ищцата в размер на 11680 лв.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят двамата ответници солидарно да заплатят на ищцата горепосочената сума, представляваща обезщетение за претърпени от нея вследствие на деликта имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът „Банка ДСК" АД оспорва исковете и ги счита за неоснователни и недоказани. Твърди, че банковата операция за превод на процесната сума била коректно 4 регистрирана и осчетоводена в системите на банката, като също така не била засегната от техническа повреда или друг недостатък, както и че преди датата 02.12.2020 г. в банката нямало данни за неправомерен достъп до профила на ищцата. Банката била спазила всички нормативно и договорно установени задължения между страните и не били налице основания за ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС, като се излагат подробни и конкретни съображения в тази връзка, в т.ч. и за извършено задълбочено установяване на идентичността на ищцата като неин клиент съгласно изискванията на чл. 100 ЗПУПС. Дори и някои от използваните от ищцата персонализирани средства за сигурност да са били компрометирани - в случая мобилен телефон, то операцията не би било възможно да бъде наредена, ако от нейна страна била положена дължимата грижа за запазване на останалите средства за сигурност. В този смисъл се поддържа, че тя не била спазила своите задължения съгласно чл. 75, т. 1 и т. 3 ЗПУПС за използване на интернет-банкирането „ДСК Директ", което представлявало груба небрежност от нейна страна, която на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС изключвала отговорността на Банка ДСК за конкретната операция по чл. 79 ЗПУПС.