Решение № 1336 от 01.07.2019, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………… гр.

Варна,01.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

Кремена Данаилова при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 51/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и ал.3 от КСО вр. чл. 145, ал.2, т.1 вр. ал.1 от АПК.

Подадена е жалба от Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Варна срещу Решение № 2153-03-85/10.12.2018 г. издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата вх. № 5104-03-238#1/08.11.2018 г. от Областна дирекция "Земеделие” - Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от инж. Й.С.Й. - Директор, срещу Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ, с което настъпилата на 20.11.2017 г. злополука със Х. М. А. ЕГН ********** е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

В жалбата /л.33-35 от делото/ е изложено, че злополуката се е случила около и малко след 12 часа, т.е. по време на обедната почивка, а не през работно време.

Пострадалия в обяснения е посочил, че при качване на стълбата, тя не е била укрепена добре.

Също така не е била налице спешност и неотложност за извършване на ремонта.

Налице е бил, действащ договор за поддръжка на водогрейните котли и не е било необходимо огняря да извършва тази дейност. Счита, че е инцидента е нещастен случай, а не трудова злополука. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторени разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуален представител – юрисконсулт. В допълнение е изложено, че разпореждането на длъжностно лице по чл. 60 от КСО е постановено преди влязло в сила решение на ТЕЛК, което счита за съществено процесуално нарушение. В писмени бележки излага, че инструкция за експлоатация на котли отоплителни с температура на нагрятата вода от 110 вменява задълженията на огняра, а не длъжностната характеристика. Г-н М. не е следвало сам да предприема отстраняване на повредата, а да уведоми отговорните длъжностни лица в ОДЗ – Варна за отправяне на заявка към специалисти за отстраняването й.

Ответната страна – Директор на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт, оспорва жалбата с аргументи, че съгласно длъжностната характеристика на пострадалото лице, в качеството на огняр е имал задължение да проверява изправността на техниката и да извършва ремонтни работи на котлите. Обстоятелството, че извършената от него ремонтна дейност е по време на обедната почивка, не променя извода, че трудовата злополука е през работно време. Счита, че липсата на влязло в сила решение на ТЕЛК не е съществено процесуално нарушение. Не оспорва, че съгласно Правилник за вътрешния ред на ОДЗ – Варна е определена обедна почивка от 12 до 12,30 ч., но според т.4 това е относимо само за предоставящите административни услуги, но не и за служителите, отговарящи за поддръжката. Според т.1.8 и 3.13 от представената Инструкция за експлоатация на котлите, през време на работа трябва да се извършва постоянно наблюдения на парния котел, в т.8,5 е определено при разхлабване на фланец същия да се притяга с гаечен ключ и т.9,9 установява задължение огняря да следи за изправността на котлите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатените възнаграждения за процесуално представителство от останалите страни.

Заинтересована страна – М.Х.М., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че е налице трудова злополука. Без значение е за случая, извършената трудова дейност е в интерес на предприятието, поради което е без значение дали и била по време на обедна почивка. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторени разноски.

Административният съд – гр.

Варна, с оглед събраните доказателства приема за установено следното:

Съгласно

Трудов договор № РД-44-47/24.01.2008 г. сключен между работодател – Министерство на земеделието и продоволствието и служител – Х. М. А., последният е назначен на длъжността изпълнител, за определен срок – заместване с работно време – 8 часа в ОДЗ – Варна /л.133 от адм. пр./.

С

Трудов договор № РД-09-03-16/01.02.2010 г. сключен между работодател – ОДЗ – Варна и служител – Х. М. А., последният е назначен за изпълнител до 01.01.2011 г. в ОДЗ – Варна, на пълно работно време – 8 ч. /л.126-127 от адм. пр./.

С

Допълнително споразумение № РД -10-1/03.01.2017 г. сключено между същите страни Х. М. А. е назначен на длъжността огняр, за неопределено време, при пълно работно време – 8 часа /л. 128 от адм. пр./

На

03.01.2011 г. Х. М. А. се е запознал с длъжностната си характеристика срещу подпис /л. 139-140 от адм. пр./.

Издадена е Инструкция за експлоатация на котли отоплителни с температура на нагряваната вода до 110 °С от 2016 г., утвърдена от директор на ОДЗ – Варна, с която Х. М. е бил запознат срещу подпис /л. 144- 161/.

От таблица за отчитане явяването и неявяването на работа в ОДЗ за м.11.2017 г. /л.

141 от адм. пр./ се установява, че Х. М. А. е бил на работа на 20.11.2017 г.

На

21.11.2017 г. от Х. М. А. е дал обяснение, в което посочва: „На 20.11.2017 г. в 12 часа десният котел отказа да работи.

Качих се на стълба, за да достигна левия котел, където има два крана, които трябваше да отворя, за да запаля парното. При натискане от моя страна на дренажния ключ, ключа се изхлузи и падна, стълбата се наклони и паднах от нея.

Не можах да движа добре краката си и затова с приплъзвания се добрах до изхода на котелното, където виках за помощ. Към 14,50 ч. дойдоха колеги да ме търсят и ме намериха, лежащ на пода до стъпалата за изхода на котелното…“ /л.129 от адм. пр./. Обясненията му не са опровергани от събраните доказателства, поради което съдът приема, че описаните факти са се случили.

От обясненията на Силвия Славова и Теодора Томова служители на ОДЗ – Варна се установява, че около 14,50 часа на

20.11.2017 г. са установили, че Х. М. А. е паднал, не може сам да се изправи поради болка в крака, обадили са се на бърза помощ, тел.112 и гражданска защита.

От

Епикриза, служебна бележка за аутопсия изх. № 6/26.01.2018 г. и медицинско свидетелство за смърт, всички издадени от издадена от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД /л.104-108/ се установява, че Х. М. А. е постъпил за лечение в посочената болница с диагноза – счупване на тялото /диафаза/ на бедрената кост, закрито в ляво. На 24.11.2017 г. е извършена операция под сипнала анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация.

Започнала е в 16,30 часа. По време на операция, пациента е получил остра дихателна недостатъчност и в 17,10 часа е обявена смъртта му.

Издаден е Акт за смърт №2129/26.11.2017 г. за Х. М. *** и Удостоверение за наследници кметство - с. Куманово, чрез което се установява, че наследник на починалия е М.Х.М.

/ л.120-121 от адм. пр./.

От

ОДЗ – Варна, в качеството на осигурител е издадена Декларация №1/23.11.2017 г. за трудова злополука / л.122 от адм. пр./.

Съставен е Протокол № 1/23.11.2017 г. от тричленна комисия от ОДЗ- Варна за разследване на трудовата злополука, на основание чл.2, ал.3 от Наредба за установяване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /л. 124-125/.

Съставен е Протокол № 5101-03-281#13 от 19.03.2018 г. от петчленна комисия, за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.11.2017 г., който е връчен на процесуален представител на наследника на починалия /л.35-42/.

Издадено е Експертно решение /ЕР/ № 1809/02.05.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД, на Х. М. А., с което е призната причинна връзка между трудовата злополука и смъртта във връзка с травма – многофрагмена фактура на ляво бедро, интраоперативно довело до усложнение – местна емболия с остра дихателна недостатъчност /л.21-22 от адм. пр./.

Със

Заповед № 5101-03-28#16/03.04.2018 г. на ст. инспектор при ТП на НОИ е спряно производството по квалифициране на злополуката до приключване на производството пред ТЕЛК/НЕЛК.

С

ЕР № 1242/17.07.2018 г. на НЕЛК е отменено ЕР № 1809/02.05.2018 г. на ТЕЛК и върнато за ново освидетелстване /л. 14-15 от адм. пр./.

Издадено е ЕР № 379/07.02.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“ АД, което е със заключение, че е налице причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт на Х. М. А. /л.68 от делото/. Същото е оспорено от ОДЗ – Варна, насрочено е било заседание за 31.05.2019 г. и до приключване на съдебното дирено по настоящото дело не е налице издадено решение на НЕЛК, което се установява от писмо изх. № Ю4282/13.05.2019 г. /л. 126 от делото/.

Издадено е Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г. от ст. инспектор при ТП на НОИ – Варна, с което станалата злополука с Х. М. А. на 20.11.2017 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане на здравето му е станало приз работно време, във връзка и по повод на извършената работа и му е причинило временна нетрудоспособност, поради счупване на тялото /диафаза/ на бедрената кост.

/л.11 от адм. пр./.

С

Решение № 2153-03-85/10.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е отхвърлена жалбата на ОДЗ- Варна срещу Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г. от ст. инспектор при ТП на НОИ – Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в изискуемия срок по чл.149, ал.1 от АПК, /решението е съобщено на 14.12.2018 г. на ОДЗ - Варна, жалбата е подадена на 27.12.2018 г./, срещу индивидуален административен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.