Определение № 1726 от 25.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1726 гр. Бургас, 21.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500966 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл.ГПК

Образувано е по повод частна жалба на М. А. А. ищец по гр.д.№8906/ /2021г.по описа на БРС подадена против решение № 1055 от 23.05.2022г.,постановено по делото В ЧАСТТА,имаща характер на определение,с която съдът е ПРЕКРАТИЛ като недопустимо производството по делото по иска с правно основание чл.439 ГПК /частичен иск/ за разликата до предявения размер от 1250 лева,представляваща част от лихва с общ размер към 08.12.2021г.от 11 685 лева.

Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с активна процесуална легитимация за обжалване на постановеното определение- ищец по делото. Внесена е държавната такса за обжалване.

По основателността на частната жалба въззивният съд намери следното:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,че БРС е дал неправилна правна квалификация на предявения иск по чл.439 ГПК.

В исковата си молба ищецът е посочил ясно и безпротиворечиво,че вземането,претендирано от ответника по иска „ЕОС Матрикс“ЕООД е по изпълнително основание- издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1268/2011г.по описа на БРС и образувано впоследствие изпълнително дело при ЧСИ Илко Бакалов, което ищецът твърди,че е перемирано. Исковата си претенция за недължимост на вземането за лихви ищецът е обосновал с уточнения на претенциите,извършени от кредитора му извън изпълнителното дело, както с последното уточнение ответното дружество е посочило,че дългът на ищеца за лихви възлиза на 11 685.72 лева. Не са били твърдени от ищеца или ответника други основания за възникване и съществуване на вземането,освен издаденият изпълнителен лист и цесията на вземането от ОББ на „ЕОС Матрикс“ЕООД. Ответникът по иска не е оспорил твърденията на ищеца досежно размера на лихвата,която според него същият му дължи по изпълнителното основание. При това положение въззивният съд намира,че правилно е преценил БРС,че ищецът има правен интерес единствено от предявяване на иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за установяване недължимостта на вземане на кредитора му за лихви върху главницата на вземането по горепосочения изпълнителен лист.

1

Неправилно обаче БРС е приел,че за сумата над 1250 лева искът се явява недопустим,тъй като разликата над 1250 лева до 11 685 лева не се явява предмет на изпълнителното основание по чл.439 ГПК. На първо място- сумата от 11685 лева е посочена от ответника като дължима от ищеца лихва върху главницата,като не се твърди страните да имат други правоотношения,освен това,по което е издаден изпълнителният лист и е образувано изпълнителното дело. На следващо място,ответникът не е оспорил размера на иска,нито е оспорил твърдението на ищеца,че сам е посочил този размер и че го претендира за дължим от ищеца. Видно от съдържанието на изпълнителния лист,освен присъдената договорна лихва в размер на 996.42 лева и наказателна лихва в размер на 22.71 лева,изпълнителното основание съдържа и осъждане на М.А. да заплати законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 08.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането. Размерът на тази законна лихва за забава несъмнено е част от изпълнителното основание, което районният съд погрешно не е съобразил, приемайки за допустима само исковата претенция за двете суми за лихва/договорна и наказателна/ посочени в изпълнителния лист.Размерът на изтеклата законна лихва за забава върху главницата не е бил установен ,което е било част от предмета на доказване по делото,наред с доказването на изтеклата погасителна давност, но районният съд не е дал на страните и надлежни указания досежно тази част от исковата претенция.

Дори по делото да се установи,че действителният размер на изтеклата законна лихва за забава е различен от посочвания в писмата на ответника до ищеца, искът с правно основание чл.439 ГПК не би бил недопустим,тъй като вземанията на ответника се основават единствено и само на соченото от ищеца изпълнително основание- издаденият изпълнителен лист,въз основа на който е било образувано приетото като доказателство изпълнително дело.Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК и е допустим изцяло,в пълния заявен размер,по който съдът дължи произнасяне по същество и в зависимост от установените факти,може да го уважи или отхвърли,но не и да прекрати производството като недопустимо.

По гореизложените съображения,въззивният съд намери,че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,а делото-върнато на БРС за произнасяне по основателността на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК в пълния му заявен размер.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 1055 от 23.05.2022г.,постановено по гр.д.№ 8906/2021г.по описа на БРС В ЧАСТТА,имаща характер на определение, с която съдът е ПРЕКРАТИЛ като недопустимо производството по делото по иска с правно основание чл.439 ГПК /частичен иск/ за разликата до предявения размер от 1250 лева, представляваща част от лихва с общ размер към 08.12.2021г.от 11 685 лева И ВРЪЩА делото на БРС за разглеждане и произнасяне по същество по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК в пълния му заявен от ищеца размер.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3