Решение № 21243 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21243 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110112451 по описа за 2025 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ.

Ищецът Ц. И. Н. извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № РД- 15462Е/ 27.12.2019г. Същият сочи, че със заповед № РД- 19- 40Е/ 19.12.2024г. работодателят му наложил дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за това, че на 08.11.2024г. не изпълнил възложената работа по обслужване на батериите на влак В003, намиращ се в планов ремонт- ГПР.

В исковата молба са развити съображения, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като в същата не е посочено в какво се изразява възложената задача, респ. кое свое задължение работникът не е изпълнил. На следващо място ищецът сочи, че в случая не му е представена технологична карта за извършване на голям периодичен ремонт, съответно не му е възложено конкретно задължение.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени наказанието "Предупреждение за уволнение", наложено със заповед № РД-1940Е/19.12.2024 г., като незаконосъобразно.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът "М." ЕАД е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, като не изпълнил възложената му работа за обслужване на батериите на влак В003, намиращ се в планов ремонт- ГПР. Ответникът развива съображения, че производството по налагане на дисциплинарно наказание е проведено законосъобразно.

В обобщение, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли съда да 1 постанови решение, с което да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № РД- 15- 462Е/ 27.12.2019г., по силата на който Ц. И. Н. заема длъжността „Електромеханик към депо „Земляне“.

Със заповед № РД12- 435/ 21.11.2024г., връчена на ищеца на 25.11.2024г. на ищеца е дадена възможност да даде писмени обяснения до работодателя за констатираното нарушение на трудовата дисциплина в срок до пет работни дни, считано от получаване на заповедта.

Видно от представените по делото писмени обяснения с вх. № М-4064/ 28.11.2024г., ищецът е посочил, че не му е възложена конкретна задача, а обща такава: „обслужване на батериите на влак В003“. В тази връзка, ищецът счита, че не е извършил нарушение.

Със заповед № РД- 19- 40Е/ 19.12.2024г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че плановият ремонт на влак В003 е ГПР (Голям периодичен ремонт) се извършва съгласно „Инструкция за извършване на голям периодичен ремонт 1 (ГПР 1) за метровлаковете тип „SIEMENS INSPIRO”- И 19_26, ведно с приложение към Инструкцията- оперативен документ ДОИ19_26_01- „Технологична карта за извършване на ГПР 1“, в който подробно са описани технологичните операции за извършване на ремонта на възлите и агрегатите (вкл. на акумулаторните батерии), както и от кого се изпълняват. Посочено е, че възложената на ищеца задача за обслужване на батериите на влак В003, намиращ се в планов ремонт- ГПР, е пряко свързана с осигуряване на техническата изправност на метровлаковете и със създаване на условия за тяхната безопасна експлоатация.

Видно от представената Инструкция за извършване на голям периодичен ремонт 1 (ГПР 1) за метровлаковете тип “Siemens Inspiro” № И19_26, влязла в сила на 28.10.2024г., същата определя реда, начина и технологичния процес за извършване на голям периодичен ремонт (ГПР 1) за метровлаковете тип Inspiro в “М.” ЕАД. Посочено е, че при голям периодичен ремонт се извършва оглед на оборудването, в процеса на който се определя годността на отговорните възли за обезпечаване на безаварийно и безопасно движение на влаковете.

Процесът на извършване на голям периодичен ремонт е описан детайлно в Инструкцията, като в В т. 6 (л. 13 от Инструкцията) е описана поредността на операциите при извършване на ГПР 1 на акумулаторните батерии, а именно: проверява се състоянието и закрепването на шкафовете на АБ; визуално се проверява за замърсявания и течове на електролит, почистване; при констатирано понижено напрежение на АБ се търсят причините и се отстраняват; конекторите на АБ (разединителите) се поставят във вкл. и изкл. положение; проверка на моментите на затягане; изпитване на изолацията на акумулатора; проверка на температурния датчик; проверка на напрежението на зарядното устройство; контрол на напрежението на отделните клетки; проверка и при нужда- до зареждане с електролит. От представения списък на служителите, които са се запознали с Инструкцията се установява, 2 че същият е запознат с нея, като е положил подпис за това- позиция № 29.

Представена е технологична карта № 0001/01.11.2024 г. за извършване на „ГПР 1“ на метровлакове „Сименс Инспиро“ В003, видно от която описаните по- горе дейности се извършват от електромеханик.

От показанията на св. Валентин Михайлов Николов се установява, че свидетелят е работил с ищеца, в една смяна. Същият сочи, че на 08.11.2024г., като някъде около 11:00 часа, началник смяна- инж. Златков, с несериозен и неотговарящ на длъжността му тон казал на ищеца „Хайде да свършиш там една работа“. Свидетелят разяснява, че възложената задача при тях винаги трябвало да се конкретизира, защото обикновено се извършва от двама души. Същият твърди, че към ищеца била подметнато: „Абе, там трябва да се свърши нещо“. Сочи, че ищецът поискал конкретизация, на което му било отговорено с реплика, че не иска да изпълни задачата. Свидетелят поддържа, че задачата към ищеца не била конкретизирана. В показанията си същият разяснява, че задачата във връзка с обслужване на батериите на влака се поставяла често, съответно представлява нещо, което се извършва често, регулярно и отговаряло на знанията, компетенциите и обхвата на заеманата от ищеца длъжност. Твърди, че понеже ищецът бил запознат с естеството и етапите на тази задача, трябвало конкретизация. Отбелязва, че през цялото време присъствал на проведения разговор.

Свидетелят поддържа, че ищецът не е изпълнил задачата поради липсата на конкретизация.

От показанията на св. В.Д.З. се установява, че същият работи при ответника, като заема длъжността “Началник смяна в депо “Земляне”. Свидетелят твърди, че е обяснил на ищеца, че трябва да изпълни операция по обслужване на акумулаторните батерии на влака, като още по време на разговора, ищецът му обърнал гръб и отказал да изпълни възложената задача.

Свидетелят поддържа, че възложеното представлявало повтаряема задача, като на всеки 10 000 км. се извършвала подобна проверка на батериите. Същият сочи, че всяка седмица се извършват по три или четири технически прегледа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

Проверката на законността на оспорената заповед, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност, като съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според ищеца) опорочават волеизявлението за налагане на наказание. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на наложеното наказание съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на налагане на дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване.

Дисциплинарното наказание се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/ служителя наложеното наказание се явява 3 съответно.

По иска с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание, което оспорва.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно: с мотивирана писмена заповед, в която вменените нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни признаци от компетентния орган и в сроковете по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, а също и че при налагане на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението и поведението на ищеца.

От събраните писмени доказателства се установява, а и не съществува спор между страните, че между тях съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № РД- 15- 462Е/ 27.12.2019г., по силата на който Ц. И. Н. заема длъжността „Електромеханик към депо „Земляне“. Meжду страните не е спорно, че със заповед № РД19- 40Е/ 19.12.2024г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение се отнасят до две групи:

1. процесуални

2. доводи по същество

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. В процесната заповед деянието, вменено на служителя, е описано съобразно изискванията на чл. 195, ал.

КТ по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът. Заповедта за уволнение съдържа детайлно описание на нарушението на трудовата дисциплина, което се твърди да е извършено от ищеца, като същата е подробно и напълно мотивирана.

В заключение, от съдържанието на дадените отговори се установява, че ищецът е бил наясно в достатъчна степен с причините за наложеното наказание. Следователно при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на установената в КТ процедура.

При извод за неоснователност на наведеното възражение за процесуално нарушение, 4 следва да бъдат разгледани възраженията, касаещи съществото на спора.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните доказателства се установява виновно неизпълнение на служебните задължения, което съгласно чл. 186 КТ да представлява нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Примерно изброяване на видовете нарушения на трудовата дисциплина е дадено в чл. 187 КТ. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина - чл. 124 КТ.

"Неизпълнението на възложената работа" е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ.