Решение № 753 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604067 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С присъда от 29.06.2022 г., постановена по НОХД № 3196/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105 състав, подсъдимият М. М. Н. е признат за виновен за това че за периода от неустановена дата и месец през 2013 г. до неустановена дата и месец през 2014 г. в къща, находяща се в с.

Казичене, кв.”****, при условията на продължавано престъпление с две деяния, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст В.И.Р., родена на **** г., както следва:

- На неустановена дата и месец през 2013 г., през деня, в къща, находяща се в с.

Казичене, кв.”****, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - В.И.Р., родена на **** г. - натиснал раменете й, за да клекне срещу него, след което я хванал за главата и вкарал половия си член в устата й и с ръце започнал да движи главата й, като еякулирал в устата й, като деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор М. Н. живеел на съпружески начала с майката на В.И.Р. и в тази връзка е изпълнявал и функциите на родител с произтичащите от това правомощия по отношение на детето, като семейството е финансово зависимо от него.

- На неустановена дата и месец през 2014 г., през деня, в къща, находяща се в е.

Казичене, кв.”****, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст - В.И.Р., родена на **** г. - накарал я да се съблече и да си намаже ануса с олио, след което я накарал да седне 1 върху половия му член, при което проникнал с члена си в ануса на А., накарал я да се движи нагоре и надолу, като еякулирал в ануса й, като деянието е извършено, чрез използване на положение на зависимост и надзор - М. Н. живеел на съпружески начала с майката на В.И.Р. и в тази връзка е изпълнявал и функциите на родител с произтичащите от това правомощия по отношение на детето, като семейството е финансово зависимо от него –престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 4 вр., ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание "Лишаване от свобода" в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.

Със същата присъда подс. Н. е бил признат за виновен и за това, че за периода от неустановена дата през пролетта на 2015 г. до неустановена дата в края на пролетта или началото на лятото 2016 г. в къща, находяща се в с.

**** №

999, при условията на продължавано престъпление с две деяния, два пъти се съвкупил с непълнолетно лице - В.И.Р., родена на ****г.

(доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК), както следва:

- На неустановена дата и месец през пролетта на 2015 г., вечерта, в къща, находяща се в с. Казичене, кв.’’****, се съвкупил с непълнолетно лице - В.И.Р., родена на **** г. - проникнал е половия си член във влагалището на А., осъществявайки вагинално съвкупление, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор - М. Н. живеел на съпружески начала с майката на В.И.Р. и в тази връзка е изпълнявал и функциите на родител с произтичащите от това правомощия по отношение на детето, като семейството е финансово зависимо от него.

- На неустановена дата и месец в края на пролетта или началото на лятото 2016 г., в къща, находяща се в с. Казичене, кв.’’****, се съвкупил с непълнолетно лице В.И.Р., родена на ****г. -проникнал с половия си член във влагалището на А., осъществявайки вагинално съвкупление, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор - М. Н. живеел на съпружески начала с майката на В.И.Р. и в тази връзка е изпълнявал и функциите на родител с произтичащите от това правомощия по отношение на детето, като семейството е финансово зависимо от него - престъпление по чл. 151, ал. 3 вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.

С атакувания съдебен акт подс. Н. е бил признат и за виновен за това, че на 18.12.2016 г., вечерта, в къща, находяща се в с. Казичене, кв.”****, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст В.И.Р., родена на **** г. - опипал с ръка по крака А., след което насочил ръката си към чатала й, като деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор - М. Н. живеел на съпружески начала с майката на В.И.Р. и в тази връзка е изпълнявал и функциите на родител с произтичащите от това правомощия по отношение на детето, като семейството е финансово зависимо от него - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.

2

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, СРС е определил едно общо и най-тежко измежду наложените наказание, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години и шест месеца. На основание чл. 57, ла. 1, т.

3 от ЗИНЗС СРС постановил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

В законоустановения срок, срещу присъдата е депозирана въззивна жалба о допълнение към нея от адв. Ю. Д. – защитник на подс. М. Н.. Със сезиращите съда документи се излагат твърдения, че присъдата на СРС е неправилна и постановена при нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. В тази връзка адв.Д. инвокира аргументи, че осъществения от проверяваната инстанция анализ на доказателствената съвкупност е превратен и едностранчив поради което и СРС е достигнал до неправилни изводи от фактическа страна. Акцентира се върху показанията на свид. В.А., които според защитата са противоречиви, неясни, а също и некореспондиращи с останалите доказателства по делото. На следващо място защитата не се съгласява първоинстанционния анализ на показанията на свид.

М.Г., както в тази връзка се изтъква нейната свидетелска годност. Адв. Д. също така насочва настоящия състав и към допуснато според него съществено процесуално нарушение, изразяващо се в постановяването на осъдителен съдебен акт, въпреки, че е останало неизяснен точния период на осъществяване на престъпните посегателства, за които на подсъдимия му е вменена отговорност. По този начин приема, че е нарушено правото на подзащитния му да разбере в какво е обвинен, респективно осъден. Досежно индивидуализацията на наказанието, също са въздигнати от възражения в насока, че същото е несправедливо както и че неправилно СРС не е отчел редица смекчаващи отговорността на Н. обстоятелства, като се предлага, че наказанието следва да бъде определено при правилата на чл.55, ал.1, т.1 НК.

В разпоредително заседание, въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно следствие във въззивното производство.

В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав, адв. Д., поддържа така депозираната въззивна жалба и допълнение към нея, като счита, че същата е незаконосъобразна и несправедлива в частта в размера на наложеното наказание. Акцентира върху твърдението, че в хода на наказателното производство не са събрани достатъчно преки доказателства, от които да се установи както авторството, така и датата на осъществяването на престъпните посегателства. По отношение на наложеното наказание, адв. Д. акцентира върху изминалия период от време от осъществяване на деянието до постановяване на краен съдебен акт и в тази връзка моли за приложение на чл.66, ал.1 НК.

3

Подсъдимият в своя лична защита се присъединява към казаното от защитника си.

Представителят на държавното обвинение намира въззивната жалба като неоснователна и моли настоящия съдебен състав да я остави без уважение. Посочва, че не са налице пороци в анализа на доказателствата осъществен от проверяваната инстанция, като според прокурора всички доказателства обосновават осъдителната присъда постановена от СРС.

Подсъдимият в правото си в чл. 333, ал.2 НПК излага твърдение, че не е осъществил това в което е обвинен и според него цялата присъда се позовава единствено на думите на свид. В. А., които са неверни. Моли да бъде оправдан и да не изтърпява наказание „Лишаване от свобода“.С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна. За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. М. Н., с ЕГН ********** е роден на ****г. в гр.

Видин, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен, безработен, живущ в с. ****.

Свидетелите И.А..И и М.П. Г. имали сключен граждански брак. От брака си свидетелите И. и Г. имали две деца - свидетелят В.И.Р. и А.И.А.. През 2005г., още докато била омъжена за свидетеля И., свидетелят Г. заживяла на семейни начала с подсъдимия Н.. През 2007г. бракът между свидетелите И. и Г. бил прекратен. След развода им, при свидетеля Г. останала да живее тяхната дъщеря - свидетеля А., родена на ****г., като при свидетеля И. останало да живее другото дете - А.И.А.. Свидетелят Г. родила и трето дете - А.И. А., което носило имената на свидетеля И. и в акта за раждане същият бил посочен като негов баща, но биологичен баща на детето бил подсъдимият Н..

На неустановена дата през 2006г. - 2007г. подсъдимият Н., заедно със свидетелите Г. и А. се преместили да живеят в близост до гр. София, за да може подсъдимият Н. да си намери работа, като сменили няколко квартири първоначално живеели на квартира в с. Казичене, впоследствие се преместили в с. Кривина и от около пет години, считано от 2016г. се установили да живеят 4 в с. Казичене, кв. ****. Тъй като детето А.И. А. било незрящо, грижи за него полагала свидетелят Г., която не работила и била личен асистент на детето.

Средствата за издръжка на домакинството и децата осигурявал единствено подсъдимият Н., който работил. Подсъдимият Н. се грижил за двете деца и осигурявал средства за техните разходи. Отношението на подсъдимия Н. към свидетеля А. било добро, но имало случаи, когато й се карал, заплашвал я, че няма да й дава пари за училище и ще вземе нещата, които й купил, както и случаи, при които я удрял. Подсъдимият Н. упражнявал и физическо насилие спрямо свидетеля Г..

На неустановена дата и месец през 201 Зг. през деня подсъдимият Н. и свидетелят А. се намирали в дома им в с. Казичене, кв. **** и били сами.

Докато двамата стояли в стаята, подсъдимият Н. пуснал по телевизията порно канал и казал на свидетеля А., че желае тя да му лапне половия член. След това се изправил и застанал прав, свидетелят А. също била права. Тогава подсъдимият Н. натиснал раменете на свидетеля А., за да клекне срещу него, след което я хванал за главата и вкарал половия си член в устата й и с ръце започнал да движи главата й, като еякулирал в устата й. След това свидетелят А. отскочила от него и отишла да се изплюе в мивката, като не споделила с никого за случилото се.

Разпечатката съдържа 42 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/255a965f-a4d3-44b0-8e1f-8506b393a930