Решение № 181 от 30.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002409 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Борил Инвест“ ЕООД– гр. Враца, чрез адвокат И.Ц. В. от АК- Монтана, срещу решение № 93 от 4.08.2020 г. по т.д.№ 150/2019 г. на Врачанския окръжен съд, т.о., с което по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е установено, че дружеството-жалбоподател дължи на „Първа инвестиционна банка”АД следните суми : сумата от 90 624 лв., представляваща главница по договор за кредит „Развитие“ № 336206/15.11.2007 г.; 1462.05 лв.- непогасена договорна лихва, дължима за периода от 5.04.2016 г. до 3.04.2019 г.; 22 394.61 лв. - наказателна лихва за периода от 5.04.2016 г. до 3.04.2019 г.; 453.12 лв. - комисионна за обработка и управление на кредита; 330 лв.- разноски за актуализирана оценка на обезпечението и 236.88 лв. - разноски за подновяване на застраховка на обезпечението. С решението „Борил Инвест“ЕООД е осъдено да заплати на „Първа инвестиционна банка”АД и направените в заповедното производство разноски в размер на 2327.69 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковия процес в размер 1 на 2327.69 лв. за държавна такса и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е мотивирал решението си, като в него не са посочени изчерпателно исканията и възраженията на ответника и не са обсъдени всички направени от него доказателствени искания. Твърди се, също, че съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 236 ал. 2 от ГПК относно изискуемото от закона и доразвито в задължителната съдебна практика, обективирана в ППВСРБ № 1/1953 г. съдържание на мотивите към съдебното решение, като в тях становището и възраженията на ответника са посочени схематично, а са приети за основателни твърденията на ищеца, без да е извършена подробна преценка на доказателствата по делото. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че ищецът в първоинстанционното производство не е изпълнил вмененото му от съда задължение да докаже претенцията си при условията на пълно и главно доказване, както и че не е взел предвид изложените от ответника в отговора на исковата молба и в представените писмени бележки възражения и доказателствени искания. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в производството по делото пред двете инстанции.

Въззиваемият „Първа инвестиционна банка”АД оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез адв. З.И. от САК се твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила. Изложено е, че твърденията на въззивника за пороци на решението са абстрактни, както и че въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания за наличието на такива. Посочено е, че първоинстанционният съд е изследвал валидността на сключения между страните договор за предоставяне на кредит „Развитие“ № 336-206/15.11.2017 г., който по искане на ответната страна е бил представен по делото в оригинал, но въззивникът не е ангажирал никакви доказателства в производството по оспорването му, поради което съдът правилно е приел, че от него между страните е възникнало валидно правоотношение, с 2 произтичащите от това правни последици. Посочено е, че при постановяване на решението съдът е съобразил 3-годишния срок на специалната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване вземанията за лихви. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Като писмено доказателство по делото в първоинстанционното производство е приет в заверено от пълномощника на ищеца по реда на чл.

183 от ГПК фотокопие и в оригинал договор за кредит „Развитие № 336206/15.11. 2017 г., с който ТБ „МКБ Юнионбанк“АД, чийто универсален правоприемник е ищецът, е предоставил на ответника сумата от 200 000 лв. В т. 5 от договора възнаградителната лихва, с която се олихвява главницата по кредита е уговорена като плаващ годишен лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен Софибор, който към датата на сключването му е в размер на 6.06 пункта плюс фиксирана надбавка от 2.44 пункта, а според т. 5.1, при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението по т. 18.2 лихвеният процент се увеличава с два пункта.

Съгласно клаузата на т. 5.2, при нарушаване (неспазване) на сроковете за погасяване на главницата по кредита, върху просрочената част от нея за времето на забавата и/или при предсрочна изискуемост на кредита, банката събира от кредитополучателя наказателна лихва, включваща договорената лихва по т. 5. и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база. В т. 5.3 е уговорено, че олихвяването на кредита се извършва ежемесечно на 25-то число на годишна база 365/360 дни, като лихвата се събира служебно от банката от сметките на кредитополучателя, а при липса на средства по тях, банката отчита дължимата сума като просрочена лихва, а в т. 5.4- че кредитополучателят дължи лихви и когато съгласно погасителния план не се дължат вноски по главницата, а лихвите са дължими до пълното 3 погасяване на дълга, включително и след изтичане на крайния погасителен срок по договора. В клаузата на т.6 са уговорени таксите и комисионните, които се събират от банката за извършените услуги.

Според т. 10 от договора, крайният срок за издължаване на кредита е 25.11.2017 г. при следния погасителен план: 116 равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 1709 лева, платими ежемесечно на 25-то число, считано от 25 март 2008 год. до 25.10.2017 год. включително; една вноска по главница в размер на 1756 лева, платима на 25.11.2017 г. В клаузата на т. 14 са уговорени хипотезите, при които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а именно : в случаите по чл. 432, ал. 1 от ТЗ, както и когато кредитополучателят не е погасил в срок, която и да е погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси или комисионни, съгласно Тарифата на банката (14.2.) или наруши което и да е от задълженията си по договора (14.3). С договор, сключен с нот. акт № 58, том VII, рег. №10214, съст. на 16.11.2007 г. по нот. д.№ 978/2007г. от нотариус с рег. № 6, за обезпечаване изпълнението на задълженията на „Борил Инвест“ЕООД по кредитния договор, ипотекарният длъжник В. М. В. е учредил в полза на банката ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 36 с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, на ул. „***” № **, вх. *, ет. *, с площ от 92,89 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня с бокс и сервизно помещение, при съседни самостоятелни обекти, посочени в акта, ведно с прилежащите избени помещения № 33 и № 34, а ипотекарният длъжник Н. Б. Н.- договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, на ул. „***”№ *, с площ 360 кв. метра, заедно с построените в него сгради, съответно сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, при граници и съседи, подробно описани в нотариалния акт. Споменатите вещни обезпечения са учредени в изпълнение на задължението, поето от кредитополучателя в клаузата на т. 8 от кредитния договор.

От приложеното в цялост гр.д.№ 1425/2019 г. по описа на Врачанския районен съд, е установено, че по заявление от 4.04.2019 г. в полза на „Първа инвестиционна банка”АД съдът е издал издадена заповед № 936 от 5.04.2019 4 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, срещу длъжника „Борил Инвест“ЕООД за следните суми : 90 624,00 лв. - главница по договор за кредит № 336-206 от 15.11.2007 г. ; 1397,23 лв. - договорна лихва за периода от 25.04.2016 г. до 25.11.2017 г.; 23 393,86 лв. - наказателна лихва за просрочени плащания за периода от 25.04.2016 г. до 03.04.2019 г.; 452,13 лв. комисионна за обработка и управление на кредита за 2016 г.; 187,03 лв. разноски за подновяване на застраховката; 330,00 лв. - разноски за актуализиране на обезпечението, законната лихва от 4.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 327,69 лв.- разноски за държавна такса, както и за сумата от 50 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 от НЗПП и е издал изпълнителен лист от 9.04.2019 г. за събиране на вземанията, съобразно разпореждане № 2677/5.04.2019 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта. С възражение вх.№ 7859/23.05.2019 г., подадено в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът „Борил Инвест“ЕООД е оспорил издадената срещу него заповед, поради което с разпореждане № 6116/ 13.08.2019 г., връчено на 9.09.2019 г. заповедният съд е указал на кредитора „Първа инвестиционна банка”АД, че в 1-месечен срок от може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Искът по чл. 422 от ГПК е допустим, като предявен в едномесечния срок от връчване на съобщението с указанията на съда по чл. 415, ал. 4 от ГПК и от надлежно легитимирано лице- заявителя в заповедното производствокредитор по оспорената от длъжника с формално възражение заповед по чл.

417 от ГПК.

Според заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, извършено от вещото лице Б., според което предоставеният кредит в размер на 200 000 лв. по договор за кредит „Развитие“№336-206/15.11.2007 г. е усвоен изцяло на 20.11.2007 г., като в графата „основание на операциите“ е посочено: „Усвояване на разрешен кредит №17510 от дата 20.11.2007 г.“. Експертизата е дала заключение, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 4.04.2019 г. , общият дълг на ответника по договора възлиза общо на сумата 115 500.66 лв. и е формиран, от следните вземания : 1. Общ размер на усвоена и непогасена падежирала главница към 4.04.2019 г. - 90 5

624,00 лв.; 2. Непогасена договорна лихва, начислена за периода от 5.04.2016 г. до 3.04.2019 г. включително, съгл. Раздел III, т. 5 от договора за кредит - 1462,05 лв. ; 3. Обезщетение за забава за просрочени плащания за (наказателна лихва) за периода от 05.04.2016 г. до 03.04.2019 г. включително, съгл. Раздел III, т. 5.9 от договора за кредит – 22 394,61 лв.; 4. Комисионна за обработка и управление на кредита, съгл. Раздел III, т. 6.3 от договора- 453,12 лв.; 5. Такса за изготвяне на оценка на обезпечението - 330 лв. и 6. Разноски за подновяване на застраховките на обезпечението за 2018 г. и 2019 г.- 236,88 лв. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и кореспондиращо на доказателствата по делото.

При горните данни, въззивният съд намира следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК, който регламентира т.нар. „ограничен въззив“, извън задължението за служебно произнасяне по валидността на решението и по неговата допустимост- в обжалваната му част, по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Неотносими към естеството на въззивното производство са оплакванията на жалбоподателя относно липсата на мотиви на обжалваното решение, доколкото въззивният съд дължи излагането на собствени такива по съществото на спора, основани на непосредствен анализ на доказателствата и произтичащите от тях релевантни факти. В първоинстанционното производство ответникът е осъществил защитата си с възражението, че между него и ищцовата банка не са възникнали отношения по процесния кредитен договор, съчетано с оспорване на неговата автентичност като частен документ, както и с възражение за погасяване на исковете, с изтичане на предвидения в чл. 111, б. „в“ давностен срок.