Решение № 19 от 24.01.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. П., 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

И. Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от И. Н. РАДКОВСКИ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224400600677 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба от частния тъжител А.

Т., против присъда № 14, постановена по НЧХД №347/2021г., по описа на Районен съд-гр. Ч.Б..

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваната присъда , тъй като извършеното престъпление, за което е подадена тъжбата е доказано от представеното медицинско заключение и от показанията на разпитаните свидетели. Така при едно доказано по несъмнен начин изпълнително деяние първоинстанционният съд е постановил необосновано оправдателна присъда, поради което е направено искане да бъде отменена присъдата на Районен съд – Ч.Б. и подсъдимият да бъде осъден за извършеното престъпление, както и да бъде уважен предявеният граждански иск.

В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело, повереникът на въззивния жалбоподател – адвокат И. В. от АК-П. заяви, че поддържа подадената жалба и изложи съображения в посочения по-горе смисъл, а въззивният жалбоподател изрази становище, че поддържа казаното от неговия повереник.

Защитникът на ответника по въззивната жалба – адвокат П. К., от АК – П., изрази становище, че жалбата е неоснователна, тъй като от показанията на разпитаните в първоинстанционното съдебно производство свидетели по никакъв не се установява че подсъдимият Г. И. е извършил престъплението, в което е обвинен. Пристигналите на мястото на инцидента 1 полицаи не са установили по никакъв начин да е имало саморазправа или физически сблъсък между страните в настоящото съдебно производство. Въз основа на изложеното защитникът на ответника по въззивната жалба направи искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Ответникът по въззивната жалба заяви, че поддържа казаното от неговия защитник.

Въззивната инстанция, като се запозна със жалбата и становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, от правоимащо лице. Въззивната инстанция прие за установено по делото следното: :

НЧХД № 347/2021 г. е било образувано в Районен съд – гр. Ч.Б. по повод на подадена тъжба от А. Д. Т., от гр. П., срещу подсъдимия Г. М. И., живущ в с. Г., П.ска област, с която му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 21.11.2021 г., около 13.30 часа в с. Г., обл. П., на ул. „Д.В.“, пред дом № ***, чрез нанасяне на удари с глава в лицето, нанасяне на удари с дървен кол /инструмент за борба със змии/ в областта на главата и кръста, е причинил на А. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. Ч.Б., обл. П., ул. „К.Б. *“ №*** лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето.

С присъда № 14 от 04.05.22г., постановена по НЧХД №347/2021г. на Районен съд – гр. Ч.Б., подсъдимият Г. И., е бил признат за невинен и оправдан по така повдигнатото с тъжбата обвинение, за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от частния тъжител граждански иск срещу подсъдимия, за претърпени от престъплението, предмет на обвинението неимуществени вреди, в размер на 6000лева, заедно със законната лихва върху сумата, до окончателното и изплащане, считано от 21.11.2021г.

Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на обжалваната присъда , по която първоинстанционния съд, след като е преценил събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид становището на страните, е приел за установено следното от фактическа страна:

Тъжителят живее в гр. Ч.Б., а подсъдимият в с. Г., обл. П.. На 21.11.2021 година тъжителят заедно с негов приятел – Н.Л., около 13.00 часа били в с. Г..

Решили да отидат до гр. Ч.Б. за да си вземат нещо за храна. Били с автомобила на Н., който е „О.“, модел „***“, на който тъжителят не знае регистрационният номер. От гр. Ч.Б., от магазина на Е. си взели храна и се 2 прибрали в с. Г.. Автомобила се управлявал от Н.Л.. Малко след като подминали домът на Н., на когото тъжителят не знае другите имена, но се намира в циганската махала, Н.Л. дръпнал ръчната спирачка и автомобила се завъртял. През това време пред домът на Н. се били събрали няколко човека, в това число – Н., Г., дъщерята на който живее с Н., и момче което тъжителят познава като Н.. Въпреки, че колата се завъртяла не са създали опасност за никой. Хората, които се намирали там започнали да псуват и тръгнали заплашително към тъжителя и Н.Л.. Л. се изплашил и тръгнал с колата бързо в посока къщата на тъжителя. Видял, че хората се качили в червен джип, който мисли, че е на Г. и тръгнали след тъжителя и Н.Л.. Спрели пред домът на тъжителя. Джипа спрял зад тях и хората от него слезнали бързо. Т. и Л. също слезли от колата.Н., на Гошо зет му ударил два три шамара на Н.Л. и един юмрук в областта на лявото око. През това време Г. отишъл при тъжителя, хванал го за ръцете и му нанесъл няколко удара с глава в лицето.

Разбил му носа. Г. отишъл до джипа и взел едно дърво което завършвало с топче. Отишъл при тъжителя и с този уред го ударил два-три пъти в главата и в кръста. Смята, че този уред се използва за борба със змиите. След като го ударил няколко пъти, той се върнал в джипа, оставил този уред и взел метална сабя. Тръгнал към тъжителя, който се изплашил и избягал в къщата на П. М.. Видял как Г. се приближава до Н.Л., хванал му дясното ухо, опрял сабята в него и го попитал „искаш ли да го отрежа“. Събрали се хора, които видели какво се случва. Г. /или лице, което той накарал/ се обадило на полицаите, като преди да дойдат си отишъл до тях с джипа, уж да ги посрещне, а на практика да скрие сабята и другия уред. След това дошли полицаите. П. М.а – майка на жената, с която живее тъжителя попитала Г. защо го бил и той най напред отговорил, че не е бил никой, а след това я напсувал на майка. Приближил се до нея и започнал да я бута. Всичко това се случва в присъствието на полицаите. Докато полицаите били на място на тъжителят от носа течела кръв. Един от полицаите когото познава като Л., го попитал дали е имало бой. Тъжителят му казал, че Г. го е бил и все още му тече кръв от носа. Бил със салфетка с помощта на която се опитвал да спре кръвта, която течела от носа му. На следващия ден тъжителят бил прегледан в катедра съдебна медицина и му било издадено съдебно медицинско удостоверение №*** от което е видно причинените му травматични увреждания.

По съществото си така описаната фактическа обстановка от първоинстанционния съд представлява дословно възпроизвеждане на изложеното в подадената от А. Т. тъжба, по повод на която е било образувано настоящото дело в основния съд.

На следващо място в своите мотиви първоинстанционният съд е посочил, че гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, включително заверено копие на медицинско удостоверение №***г., издадено от доц. Д-р С. Д. К., дм.

Началник на ОСМ при УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД-П., докладна записка от РУ Ч.Б., относно посетен сигнал в с. Г., като подробно и изчерпателно е възпроизвел съдържанието на всички приложени по делото писмени 3 доказателства, както и съдържанието на изготвената съдебно медицинска експертиза от д-р П. Т., приета в съдебно заседание на 11.03.2022г. е, според която на тъжителя А. Д. Т., е причинено – оток и кръвонасядане на ляво теме на главата, охлузване и кръвонасядане на основата на носа – между две очи, които уврежданията са травматични и отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава – удар с глава в лицето и твърд тъп предмет в областта на лявото теме на главата, т.е. поне два удара, които находки са довели до болки и страдания, а ако се приеме, че е имало и кървене от носа /при посочените данни/, би могло да се приеме и временно и неопасно за живота разстройство на здравето.

Описаната по-горе фактическа обстановка, според първоинстанционния съд, се доказва и от приобщените по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, В.В. и Л.В., посетили по сигнал мястото на инцидента в село Г., които съдът е оценил като безпристрастни и съответни на писмените доказателства по делото.

Изложеното до тук в мотивите към първоинстанционната присъда обуславя извод за доказаност на формулираното от частния тъжител А. Т. с подадената тъжба обвинение на Г. И., тъй като приетата за установена фактическа обстановка възпроизвежда дословно описанието на инцидента, изложено в тъжбата, а и защото основният съд е приел, че тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, от заключението на съдебномедицинската експертиза и от показанията на свидетелите В.В. и Л.В..

Същевременно, след като е направил анализ на показанията на свидетелите Н.Л., П. А., В. Т.а, В. М.а, Н. Н. и Н. Л., първоивнстанционният съд е направил извод, че „събраните по делото доказателства не са в състояние да формират един единствен непротиворечив извод относно авторството на деянието и начина на извършването му, в които да не се породят съмнения у съда, че именно подсъдимия е осъществил описаното в тъжбата деяние.

Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав счете, че при постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, което се е изразило в следното:

В принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения, като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи съображения, защо едни от тях приема, а други отхвърля.

За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и 4 съображения, защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от присъдата.

В конкретния случай въззивният съдебен състав констатира, че мотивите към постановения съдебен акт са неясни и противоречиви в отделни свои части. По - конкретно контролираният съдебен състав, в атакувания съдебен акт, от фактическа страна е отразил дословно твърденията на частния тъжител А. Т., съдържащи се в подадената от него тъжба, като е посочил че изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, от изготвената съдебномедицинска експертиза и от показанията на свидетелите В.В. и Л.В.. Така приетата за установена от основния съд фактическа обстановка съдържа обстоятелствата че подсъдимият Г. И. „отишъл при тъжителя, хванал го за ръцете и му нанесъл няколко удара с глава в лицето. Разбил му носа. Г. отишъл до джипа и взел едно дърво което завършвало с топче. Отишъл при тъжителя и с този уред го ударил два-три пъти в главата и в кръста.“

При така приетото за установено от първоинстанционния съд неясно защо, след това в мотивите си съдът е стигнал до извод, че „събраните доказателства не доказват по изискуемия съгласно чл.303, ал.2 от НПК категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подсъдимия на престъпния състав не само по чл.130, ал.2 от НК, за което му е повдигнато с тъжбата обвинение, но и каквото и да е друго съставомерно деяние“, въпреки че съобразно изложеното по-горе е посочил, че