Решение № 468 от 13.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Варна, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502066 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5744/09.03.2022 г., подадена от “НАВОНА – МД ” ЕООД, чрез адв. Светлин Тодоров, с която е отправено искане за поправка на очевидни фактически грешки в Решение

№ 259/02.03.2022 г., постановено по настоящото дело.

В молбата се сочи, че видно от диспозитива на въззивното решението е допусната техническа/очевидна факткическа грешка, доколкото в мотивите на съдебния акт главница в размер на 35 000 лв. въобще не е обсъждана и присъждана или претендирана. По делото не е заявяван и обсъждан, и исков период от 10.09.2014 г. До 27.12.2015 г., а няма и как да е, тъй като трудовата злополука е настъпила на 19.05.2019 г. Не е имало и самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Б. КР. Н., чрез адв. Б.Б., изразява становище за основателност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално допустима, като подадена е от надлежна страна. По отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

1

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и отразяването в диспозитива на постановения съдебен акт.

В мотивите на решението въззивният съд е формирал воля да осъди Б.Н. да заплати на „Навона-МД“ ЕООД разноскизя първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК допълнително в размер на 826.97лв., над присъдените вече такива в обжалваното решение в размер на 2305.54лв. Постановявайки диспозитива си, с оглед формираните мотиви, е записан още и следния текст: „осъи сумата от 4616.89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35 000 лв. за периода от 10.09.2014 г. до 27.12.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД“.

Настоящият състав приема, че е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, като посочения текст не се чете.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение

№ 259/02.03.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2066/2021 г. по описа на ВОС, на основание чл. 247 от ГПК, като в потвърдителния диспозитив, след израза: “разноски за първата инстанция в размер на 2305.54 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК”, текстът: “осъи сумата от 4616.89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35 000 лв. за периода от 10.09.2014 г. до 27.12.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД“ не се чете.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3