Определение № 800 от 29.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. Перник, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500591 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение № 183/24.03.2026 г. по гр. д. №560/2025 г. Районен съд –Радомир е допълнил определение № 63/23.01.2026 г., с което производството е прекратено на основание чл.232 ГПК, в частта за разноските, като е осъдил ищцата Е. Д. Т., с ЕГН:

***, с адрес: *** и ищцата Е. К. Т., с ЕГН: ***, с адрес: *** да заплатят на ответницата Т. В. В., с ЕГН: ***, с адрес: *** сумата в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и 29 цента), представляваща направени разноски по делото на основание чл.78 ал.4 ГПК, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Е. М. К. от САК сумата от 205,00 евро (двеста и пет евро), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника Т. Х. Г. пред районния съд.

Срещу определението в законоустановения срок е подадена частна въззивна жалба от ищците чрез пълномощника адв. Б. Б. от АК-Перник, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се релевираното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, присъден в тежест на ищците, като се твърди, че същият не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, доколкото исковите претенции са оттеглени от ищците след едно проведено открито съдебно заседание, което е било отложено поради служебна ангажираност на пълномощника на жалбоподателките.

Ответникът по жалбата Т. В. В. чрез пълномощника адв.А€ Д. от САК оспорва жалбата, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с актуалната съдебна практика.

Претендира разноски за адвокатски хонорар.

1

Ответникът по жалбата Т. Х. Г. не е представил отговор в законоустановения срок.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството е образувано по предявен от Е. Д. Т. и Е. К. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците Т. В. В. и Т.Х.Г., че ищците Е. Д. Т. и Е. К. Т. са собственици на ½ ид. ч. от вилна сграда (лятна кухня), построена в урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на ***, с площ на този урегулиран поземлен имот по нотариален акт от 681 кв. м, а по скица с площ от 651 кв. м, който урегулиран поземлен имот, съгласно действащия регулационен план на ***, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г. и изменен със заповед № III 291/18.03.1975 г., съставлява парцел ***-1034,1035 (четвърти за имоти с планоснимачни номера хиляда тридесет и четвърти и хиляда тридесет и пети), отреден за „жилищно застрояване”, в кв.***, при граници на този урегулиран поземлен имот по скица: улица, урегулиран поземлен имот (парцел) ***, урегулиран поземлен имот (парцел) ***, урегулиран поземлен имот (парцел)*** и урегулиран поземлен имот (парцел) ***, ***, както и да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху така описания недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. В. В., чрез пълномощника му- адв. Д., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорав иска като недопустим и неоснователен при твърдения, че процесният недвижим имот, предмет на иска, не съществува, а при условията на евентуалност оспорва иска като недоказан по подробно изложени съображения. Към отговора на исковата молба ответницата е представила двустранно подписан договор за правна защита и съдействие №057132/21.10.2025г., служещ като разписка, удостоверяваща заплащането в брой на адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., както и списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т.Х.Г. чрез пълномощника адв. К. е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен по подробно изложени твърдения. Към същия е представен договор за правна защита и съдействие от 19.08.2025 г., сключен при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, както и списък по чл.80 ГПК.

Насроченото първо открито съдебно заседание по делото на 15.12.2025 г. е било отложено по молба на пълномощника на ищците, като в същото са се явили пълномощниците на ответниците.

С определение № 63/23.01.2026 г. след постъпване на молба от ищците, с която предявеният иск е оттеглен, производството по делото е било прекратено от съда.

С молба по реда и в срока по чл. 248 ГПК ответниците са отправили искане за допълване на определението на основание чл.78 ал.4 ГПК и присъждане на разноски за процесуално представителство.

В срока за отговор на искането е постъпил такъв от ищците чрез пълномощника, в който релевирано възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, като е цитирана практика на СЕС, че предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) минимуми са ориентировъчни.

2

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК дава право на ответника да получи разноски и при прекратяване на делото, в т. ч. и в хипотезата, в която това се случва поради оттегляне или отказ от иска от страна на ищеца. Това е и съвсем логично, тъй като именно поведението на ищеца го е въвлякло в правния спор и го е принудило да направи разноски, в т.ч. да заплати хонорар за правна защита на адвокат.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок съгласно т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят исканията за присъждане на разноски. Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, е редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява преклудирано /в този смисъл: определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о.; определение № 4385 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 4667/2022 г. на ВКС, I г. о./. Доколкото прекратяването на производството е направено в закрито заседание, възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано, както неправилно е приел първоинстанционният съд /така определение № 4872 от 29.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3947/2024 г., III г. о., ГК и др./.

Настоящата въззивна инстанция съобразява от една страна конкретно извършените от пълномощника на ответника Т. В. В. процесуални действия по първоинстанционното производство, а от друга -най- новата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022г по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд, залегнала в определение № 50015/16.02.2024 г по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, първо т. о. и определение № 343/15.02.2024 г по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС второ т. о, според която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.

Възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред първата инстанция и обема на осъществения в първоинстанционно производство труд от процесуалния представител на ответника Т. В. В. (изготвяне на отговор на искова молба със своевременно релевирани възражения и цитирана относима съдебна 3 практика, лично явяване в открито съдебно заседание, в което обаче делото е отложено без събиране на доказателства), въззивният съд намира, че претендираният размер от 1000 лв. адвокатско възнаграждение е прекомерен, поради което и същият следва да бъде намален на 600 лв.

По отношение определения от районния съд на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар на адв. Е. М. К. от САК, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника Т. Х. Г. съдът намира, че съгласно чл. 36, ал. 2 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован, като за извършване на преценката се взема предвид от една страна защитавания интерес, а от друга фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител работа (в този смисъл определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о). В случая при отчитане на фактическата и правна сложност на повдигнатите по настоящото дело правни въпроси, дължимото по тях правно разрешение и на спецификата на конкретните положения, съдът не намира основание да ревизира определения от районния съд размер на дължимото възнаграждение, с оглед липсата на жалба от страната, в чиято полза са присъдени разноските и при съобразяване на обстоятелството, че същият е определен на минимума съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 вр. ал.5 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г.

Въпреки изхода на настоящото производство, на никоя от страните не следва да се присъждат разноски. Производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските.

Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл.

248, ал. 3 ГПК /в този смисъл - определение № 437/20.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3257/2020 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 162/28.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5096/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 386/08.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1931/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. /.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 183/24.03.2026 г. по гр. д. №560/2025 г. по описа Районен съд –Радомир, с което е допълнено определение № 63/23.01.2026 г. по гр. д.

4

№560/2025 г. по описа на Районен съд –Радомир, в частта, в която на основание чл.78 ал.4 ГПК Е. Д. Т., с ЕГН: ***, с адрес: *** и Е. К. Т., с ЕГН: ***, с адрес: *** са осъдени да заплатят на ответницата Т. В. В., с ЕГН: ***, с адрес: *** разликата над сумата от 307,69 евро до присъдения размер от 511,29 евро, представляваща направени разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 183/24.03.2026 г. по гр. д. №560/2025 г. по описа Районен съд –Радомир, с което е допълнено определение № 63/23.01.2026 г. по гр. д.