Определение № 18480 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18480 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20251100510798 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 274, ал.1, т.2 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Й. Л. Б., с ЕГН:

**********, съдебен адрес: гр. София, ул.****, чрез адв. И. Ю., срещу Определение от 13.06.2025г., постановено гр.д.№ 72430/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът не е взел предвид изложените факти в подадената декларация, като му е възложил в тежест доказването на отрицателни факти. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение и освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

С Решение № 2677/18.02.2024г. по гр.д.№ 72430/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, е извършена делба между съделителите Д.Л.И., А.Л.С. и Й. Л. Б. на процесните съсобствени имоти.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна

№92413/17.03.2025г. на СРС, подадена от жалбоподателя Й. Л. Б.. жалба с вх.

С разпореждане на СРС въззивната жалба е оставена без движение до представяне на доказателства от жалбоподателя за внесена държавна такса в размер на 4136,50лв. в едноседмичен срок от съобщението.

В съдебноопределения срок жалбоподателят е направил искане да бъде освободен от плащане на държавна такса по въззивната жалба по реда на чл.83, ал.2 ГПК, като е представил и декларация за материално и гражданско състояние на ищеца от 12.04.2025г.

С Определение от 13.06.2025г., постановено гр.д.№ 72430/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за 1 освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба.

За да отхвърли искането първоинстанционният съд е приел, че независимо от декларираното от жалбоподателя имуществено състояние, същият не е представил доказателства за притежаваните недвижими имоти и доходи в Кралство Испания. Отделно от това притежава МПС, което може да бъде осребрено или отдадено под наем за да генерира доход.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.

Видно от Декларация за материално и гражданско състояние на жалбоподателя същият е разведен, като не получава доходи от заплата, пенсия и наем. Същият е в добро здравословно състояние. Същият притежава идеални части от процесните делбени имоти, като няма друго недвижимо имущество, от което да реализира доход. Получава годишна рента в размер на 16 литра олио. Същият притежава лек автомобил, който е произведен през 2003г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че имущественото състояние на жалбоподателя не му позволява да заплати дължимите се за въззивното производство такси и разноски, поради което и молбата за освобождаване е основателна.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Определение №4370/29.09.2025г. по ч.гр.д. №2913/2025г. на ВКС, Iг.о., съдът освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото. Наред с това, както е прието в определение №295/14.08.2017 г. по ч. гр. д.№2652/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС, в производството по чл. 83 ГПК, съдът следва да съобразява и основните начала (посочени в глава втора чл. 5 – 13 ГПК), като се произнася съобразно точния смисъл на закона, изхождайки от общия му разум. От такси и разноски, според практиката на ВКС, следва да бъдат освобождавани лицата, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Макар съгласно Закона за държавните такси съдът, който разглежда делото, да е овластен и отговорен за събирането им в полза на бюджета, водеща остава ролята на съда да правораздава и да гарантира достъпа на страните до съдебна защита. Този приоритет налага законът в частта за държавните такси да бъде прилаган така, че правото на лицата в затруднено материално положение по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде ефективно реализирано, а то може да се окаже накърнено от условието за събиране на държавна такса, когато при съпоставка с месечния доход на молителя плащането й ще намали минимално необходимите средства за неговото съществуване.

В съответствие с горепосочената практика настоящият състав на съда намира, че 2 обстоятелството, че жалбоподателят е живял в Кралство Испания не обуславя извод за наличие на парични средства и имущество, което му позволява да заплати дължимата се държавна такса за въззивното производство. Същият е подал декларация, като е удостоверил, че е наясно с наказателната отговорност по чл.313 НК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което жалбоподателят да бъде освободена от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба.

Съгласно постоянната съдебната практика, намерила израз и в Определение №26/25.01.2022г. по гр.д. №2107/2021г. на ВКС, I т.о., в случаите, когато съдът прецени, че страната е материално затруднена, поради което няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, вкл. правото на жалба, я освобождава от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 13.06.2025г., постановено гр.д.№ 72430/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя Й. Л. Б. за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83, ал.2 ГПК, съделителя Й. Л. Б., с ЕГН:

**********, съдебен адрес: гр. София, ул.****, чрез адв. И. Ю., от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба с вх.№92413/17.03.2025г. на СРС.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба на Й. Л. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3