Решение № 5514 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5514 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100510920 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20009424 от 01.02.2022 г., постановено по гр.дело № 52151/2020 г. на СРС, І Г.О., 25 състав, е отхвърлен предявения от „З.А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Вълчедръм, ул.“*******, срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, хотел Женева, Е.

Х. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“*******, Г. Х. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.“******* и М.Б.К.- В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, бул.“*******, иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.3, ал.4 от ЗАЗ за прогласяване за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона на Анекс сключен на 12.11.2018 г., с нотариална заверка рег.

№ 9832/23.11.2018 г. на Нотариус В.М., вписан в Службата по вписванията гр.Лом на 29.11.2018 г., с вх. рег. № 7285, акт № 76, том 14. С решението на съда е отхвърлен инцидентно установителен иск, предявен от „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, хотел Женева, срещу „З.А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Вълчедръм, ул.“*******, за 1 прогласяване за нищожен договор за аренда на земеделска земя рег.№ 18117/10.10.2018 г. на Нотариус Р.Р., сключен на 10.10.2018 г. между Д. Х. П. и К.Е.И.-Т., като арендодатели и „З.А.“ ЕООД, като арендатор, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона. С решението на съда е осъдено „З.А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Вълчедръм, ул.“*******, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, хотел Женева, сумата от 1800 лв., представляваща съдебно деловодни разноски по делото. С решението на съда е осъдено „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, хотел Женева, да заплати на „З.А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Вълчедръм, ул.“ *******, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за представителство по ИУИ в размер на 150 лв.

Ищецът по делото „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм, обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез процесуалния му представител юрк.П.М., в частта, с която е отхвърлен предявения от него установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с искане същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищеца част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „К.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Р. Т. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответницата по делото Е. Х. К., не взема становище по подадената въззивна жалба.

Ответниците по делото Г. Х. В. и Н. Л. С./ конституирана като ответник на мястото на починалия ответник М.Б.К.-В./, чрез пълномощника си адв.Д. П. оспорват подадената въззивна жалба, като неоснователна. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от ищеца „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм част, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по делото „К.“ ЕООД, гр.София, обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника адв.Р. Т., в частта, с която е отхвърлен предявения от него инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с искане същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с 2 което предявения иск да бъде уважен изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищеца част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец/ ответник по предявения срещу него инцидентен установителен иск/ „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм, чрез процесуалния си представител юрк.П.М. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от „К.“ ЕООД, гр.София част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, поради следните съображения:

Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай по делото е предявен от ищеца „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм, срещу ответниците „К.“ ЕООД, гр.София, Е. Х. К., Г. Х. В. и М.Б.К.-В., установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради противоречие със закона/ чл.3, ал.4 от ЗАЗ/ на анекс № 548 към договор за аренда вписан в Служба по вписванията - Лом, под № 211/ 02.04.2013 г., том 7, вх. рег.№ 2958, сключен на 12.11.2018 г. между Е. Х. К., Г. Х.

В., М.Б.К.- В., от една страна, като арендодатели и „К.“ ЕООД, гр.София, ЕИК *******, като арендатор, който анекс е вписан в Служба по вписванията- гр.Лом, с вх. рег.№ 7285/29.11.2018 г., акт № 76, том 14.

По делото с отговора на исковата молба е предявен за разглеждане от ответника 3

„К.“ ЕООД, гр.София, срещу ищеца „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм, инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ,пр. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради противоречие със закона на договор на за аренда на земеделска земя, сключен на 10.10.2018 г. между Д. Х. П. и К. Е.И.-Т., от една страна, като арендодатели и „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм, като арендатор, с нот.заверка на подписите рег.№ 18117/10.10.2018 г. на нотариус Р.Р., нотариус в район РС София, рег.

№ 104, който договор е вписан в Служба по вписванията гр.Лом, с вх.рег.№ 6069/11.10.2018 г., акт № 82, том 12.

В процесния случай, с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявения от ищеца „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм, установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД е недопустим, поради следното:

В исковата молба на ищеца „З.А.“ ЕООД, гр.Вълчедръм не се излагат твърдения, обосноваващи правен интерес от предявения установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Ищецът не е страна по процесния договор/ анекс № 548 към договор за аренда вписан в Служба по вписванията - Лом, под № 211/ 02.04.2013 г., том 7, вх. рег.№ 2958, сключен на 12.11.2018 г. между Е. Х. К., Г. Х. В., М.Б.К.- В., от една страна, като арендодатели и „К.“ ЕООД, гр.София, ЕИК*******, като арендатор, който анекс е вписан в Служба по вписванията- гр.Лом, с вх. рег.№ 7285/29.11.2018 г., акт № 76, том 14./, а е трето лице. За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на този договор/ анекс към договор за аренда на земеделска земя/, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Като трето на процесния договор/ анекс/ лице ищецът би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права, какъвто извод не може да се направи в разглеждания случай, както от изложените обстоятелства в исковата молба, уточнението на исковата молба, така и от данните по делото.

В мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г., тълк.дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик. Създаването на режим на специално регулиране е свързано със съществената специфика на земеделската земя при ползването /обработването/ тя дава плодове. Поради съществения елемент на този вид договор - придобиване собствеността върху добивите /чл.2, ал.2/, законът /ЗАЗ/дава специална регулация на отношенията във връзка с плодовете /чл.2, ал.2, чл.10, ал.3, чл.31/. Засилено е задължението на арендатора за полагане на грижа при ползването и задължението на арендодателя за осигуряване на спокойно ползване на 4 имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на ползването, но не и за тяхната изключителност. В практиката, застъпена и в решение № 73 от 08.12.2020 г. по гр.дело № 2929/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че договор за аренда, сключен до изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ / ДВ бр.13/2017 г. / като договор за управление може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче той не притежава повече от половината от вещта, договорът е непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно и поотделно, освен ако не са го приели. В решение № 12 от 01.03.2018 г. по гр.дело № 1251/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., е възприето същото становище договор за аренда, сключен от лице, което не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо. Съдът приема, че разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията й преди изменението е специална правна норма към общата по чл.32, ал.1 ЗС. Договорът за аренда е за управление. Всеки съсобственик може да го сключи, но съгласно чл.32, ал.1 ЗС той обвързва и останалите, само ако сключилият го съсобственик притежава повече от 50 % идеални части от земеделската земя. Когато делът му е миноритарен /равен или под 50 %/, договорът обвързва само страните, които са го сключили, а може да обвърже и друг съсобственик, само ако изрично или с конклудентни действия той го е приел. За договора, с който съсобственик отдава под аренда цялата земеделска земя, се прилагат чл.30, ал.3 ЗС, към която чл.3, ал.4 ЗАЗ изрично препраща /в редакциите преди и след изменението с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г./, но и чл.32, ал.1 ЗС, респективно чл.21, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ след изменението й с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. не регулира по нов /различен/ начин договора за аренда, сключен от съсобственик на общата земеделска земя преди това изменение.

Договорът за аренда, сключен от съсобственик с миноритарен дял е непротивопоставим на другия съсобственик, който не е приел неговите последици изрично или мълчаливо.