Решение № 4463 от 12.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4463 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330104808 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„Г. К.“ № **, чрез адв. Д. Б., против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, кв. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г. Т., и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, кв. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д., с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, и искане ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 20,00 лева – недължимо заплатена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №**** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати на ищцата сумата от 20,00 лв. – недължимо заплатено възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/**** г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя паричната сума в размер на 1400 лв. Възнаградителната лихва била 35.00 %, без да е посочен размерът й в лева, а ГПР - 40.96%. Общата сума, дължима от заемателя била 1634,30 лв. Твърди, че според чл.4 от договора заемателят в тридневен срок е следвало да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество- гарант.

На **** г. между ищцата и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция №****, по силата на който вторият 1 ответник поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата. Ищцата следвало да заплати на гаранта /втория ответник/ възнаграждение в размер на 1115,70 лв., като заплащането на възнаграждението на поръчителя следвало да се предава на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество се съгласявало да отчита паричните средства на „Файненшъл България“ ЕООД. Сочи, че към двата договора бил изготвен погасителен план, според който за периода от 24.05.2023г. до 18.02.2024г. ищцата следвало да погаси 10 месечни вноски всяка в размер на 275,00лв. В размера на вноската се включвала заемната сума, възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя. Твърди, че всички суми по погасителния план са заплатени.

Подържа се от ищцовата страна, че сключеният между страните договор за паричен заем № ***/**** г. по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на ЗПК. Твърди, че първият ответник не бил включил към годишния процент на разходите по заема възнаграждението на поръчителя, с което нарушил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПK, като по този начин заобиколил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща краен размер на ГПР. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Относно договорът за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД счита същия за недействителен, тъй като била налице недействителност на договора за заем, а договорът за поръчителство можел да съществува само за действително задължение. Клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство била недействителна и на самостоятелно основание, тъй като била уговорена в противоречие с добрите нрави и с цел заобикаляне на императивни правни норми. Твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя ползвало „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което клаузата, определяща възнаграждението на поръчителя целяла единствено оскъпяване на кредита, извън нормативно установения му размер в чл.19, ал.4 ЗПК, което също водило до недействителност.

С оглед гореизложеното моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че ГПР по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК, изчислен бил съобразно изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и неговият размер бил в съответствие с изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. В ГПР била включена само лихвата по кредита, тъй като това бил единственият разход по кредита за кредитополучателя. ГПР бил изчислен по определения в Приложение № 1 на ЗПК начин. Твърди, че ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора и към този момент заемателят не можел да предвиди и да допусне, за да включи в ГПР, „хипотетични“ разходи, още повече, че обезпечението не било представено в деня на сключване на договора, а 3 дни по-късно. Ищцата по собствена воля била избрала да обезпечи задължението си чрез поръчителство. Възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включи при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита.

Сочи, че възнаграждението на дружеството гарант не било дължимо на заемодателя и не било част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се 2 посочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за заем. Основният предмет на договора за поръчителство бил различен от основният предмет на договора за потребителски кредит. Основният предмет на договора за поръчителство не ставал част от съдържанието на договора за потребителски кредит. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, от името на „Файненшъл България“ ЕООД е депозиран отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Сочи, че длъжникът, срещу възнаграждение получава сигурност, че ако не изпълни задълженията си в срок, ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя.

Твърди, че с предоставеното поръчителство извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищцата, при условие за получаване на възнаграждение. Поддържа, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Твърди, че с предоставената гаранция, извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищцата, при условие за получаване на възнаграждение. Възразява срещу твърдението, че с договорът за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като договорът за поръчителство бил извън приложното поле на ЗПК. Твърди, че свързаността между двете дружества не е основание възнаграждението по договора за поръчителство да бъде включено при изчисляване на ГПР по договора за кредит, както и че това обстоятелство било ирелевантно за настоящия спор. Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че договорът за поръчителство не е породил правни последици, тъй като обезпечава нищожна кредитна сделка, като излага мотиви в тази връзка. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По реда на чл. 214, ал. 14 ГПК е допуснато изменение на всяка от осъдителните претенции чрез увеличаване на размера на иска както следва: по отношение на претенцията спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, същата се увеличава от сумата от 20 лв. на сумата от 70,87 лв., а досежно иска срещу „Файненшъл България” ЕООД – увеличение от сумата от 20 лв. на сумата от 1014,13 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **** от **** г., както и че е сключен между А. Т. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за поръчителство от същата дата, при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от процесния договор за потребителски кредит, с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 1400 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 35 %, и посочено ГПР от 40,96 % и обща дължима сума – 1634,30 лв. Срокът на договора е десет месеца. Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № **** от **** г., сключен между А. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 1115,70 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № **** от ****г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл.

3

5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същия има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Представена е справка от „Изи Асет Мениджмънт” АД, която се цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК, и от която е видно, че длъжникът по кредита е заплатил за погасяване на своите задължения сумата от общо 1470,87 лв. Налице е и аналогична справка от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, в която се сочи, че дружеството е получило сумата от 1014,13 лв. по договора за поръчителство.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата А. Т. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № **** от **** г., при което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между Т. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **** от **** г. И при двата договора ищцата, в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Видно от изричното твърдение на ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД в отговора на исковата молба в ГПР по кредита не следва да се включва и възнаграждението на гаранта. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът намира, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 1634,30 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 1115,70 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.