Решение № 3914 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3914 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501460 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 14793/19.12.2022 г. на СРС, 61 с - в, по гр. д. № 72123/2021 г.

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на „С.П.“ ЕООД с ЕИК *******, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 13 548 лв., представляваща обезщетение за ползване на тръбопровод и абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Княз ******* 195/201 /УПИ XI-12, 13, 15, 16, кв. 77а, за периода от 01.01.2019 г. до 09.03.2021 г., с която сума „Топлофикация София“ ЕАД неоснователно се е обогатила за сметка на „С.П.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2021 г. подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, чрез представителя му. И злага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи, че съгласно чл. 137, ал. 3 ЗЕ отношенията по прехвърляне собствеността на обекта се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ. Ответникът е публикувал на страницата си всички необходими документи за осъществяване процедурата по изкупуване, които ищецът не е представил. По този начин той е станал причина да не се осъществи изкупуването на обекта в по - ранен момент. Поддържа, че ако беше изпълнил задълженията си, сумата на обезщетението би била по - малка от претендираната. Счита, че поведението на ищеца е неправомерно и е поставило дружеството в невъзможност да сключи окончателен договор за присъединяване и да прехвърли собствеността на енергийния обект. Излага доводи, че съгласно пар. 4, ал. 4 и 4 а ПЗР на ЗЕ, в случай, че сделката по изкупуването не е осъществена и няма обоснован отказ, предприятието, в срок до три 1 месеца, след покана трябва да плаща наем в зависимост от мощността на съоръженията. Поддържа, че не е доказано собственикът да е отправял такова искане до ответника. Счита, че не е възникнало задължение да заплаща цена за ползване на енергийните обекти, тъй като не е налице необоснован отказ на дружеството да изкупи тези обекти, а вземане в полза на ищеца би възникнало само при такъв необоснован отказ от изкупуване на присъединеното съоръжение. Според ответника вземането не възниква само въз основа на предварителния договор за присъединяване или след изграждането и въвеждането в експлоатация на изградените съоръжения. Не се установява ищецът да е подал заявление и да му отказано сключване на договор.

Неправилно съдът е приел, че ищецът му е изпратил покана и е предоставило срок за изпълнение на задълженията. Моли да се отмени решението и искът да се отхвърли изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява по размера на адвокатското възнаграждение на ищеца, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът „С.П.“ ЕООД , чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е постановено при съобразяване нормите на материалния закон и след обсъждане на събраните по делото доказателства в цялост. Сочи, че пред СРС са представени всички необходими документи доказващи изпълнение на задълженията на ищеца да изгради и предаде съоръженията на ответника. СРС правилно е зачел действието на влязлото в сила на 09.03.2021 г. решение на САС, с което е уважен иска, предявен от ищеца по чл.

19, ал. 3 ЗЗД - за прехвърляне на собствеността на процесното топлосъоръжение на ответника с окончателен договор. Поддържа, че от тази дата съоръжението е прехвърлено на ответника по съдебен ред, чрез исково производство, а не доброволно.

Излага доводи, че ищецът е бил принуден да води съдебно производство, именно защото ответникът не е искал да придобие собствеността през цялото време от въвеждането му в експлоатация с разрешение за ползване от 13.03.2009 г. до влизане в сила на решението на 09.03.2021 г. Същевременно ответникът ползва съоръжението през периода без договор. Оспорват се възраженията в жалбата, че ищецът е недобросъвестен и не е поискал изкупуването, тъй като по делото са представени покани и заявление за изкупуване преди исковия период. Счита, че от доказателствата се установява, че именно ответникът ползва съоръжението без договор и отлага необосновано изкупуването. Невярно е твърдението на въззивника, че е налице недобросъвестно поведение от страна на ищеца, понеже не е представил всички необходими документи за сключване на договора. Сочи, че многократно е канил ответника да сключи договор, като е завел и преписка в КЕВР. Излага доводи, че по делото е установено, че съоръжението е изградено от ищеца и е негова собственост, въведено е в експлоатация и се ползва се от дружеството ответника през процесния период. Поддържа още, че разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ предвижда заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. Доколкото ответникът не оспорва, че не е изкупил съоръженията, дължи цената за ползването, с която се е обогатил.

Счита, че са налице всички елементи на състава на чл. 59 ЗЗД - искът е доказан по основание и размер и законосъобразно е уважен. Моли да се потвърди решението.

Претендира разноски, съгласно списък. Прави евентуално възражение за прекомерност на юрисконулсткото възнаграждение на ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, 2 като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно за спазване на императивните материалноправни норми.

Въззивният състав прием, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, а при постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми.

СРС е обсъдил приетите пред него писмени доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, поради което въззивният състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло, а препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.

Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към въпросите, поставени във въззивното производство.

Във връзка с доводите и възраженията на страните по спора, наведени във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

С доклада по делото по чл. 140 ГПК СРС е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесните съоръжения са изградени от ищеца, както и че през процесния период от 01.01.2019 г. до 09.03.2021 г. са ползвани от ответника.

Не е спорно и се установява, че съоръженията са изградени в съответствие с техническите правила и норми и са въведени в експлоатация, за което е издадено разрешение за ползване № ДК-07-139 от 13.03.2009 г. от Столична РДНСК за следния обект : Жилищна сграда с подземни гаражи, помещение за абонатна станция, магазини, офиси, ателиета, гаражи, външно електрозахранване с кабели НН, Външно топлозахранване и абонатна станция, находящ се в УПИ ХІ-12,13,15,16, кв.77а, по плана гр. София, м. „Зона В-16“, с административен адрес : гр. София, ул. „Княз ******* ******* район „Сердика" - Столична община,

При изграждане са изпълнени всички технически изисквания, поставени от ответника за изграждането на процесните топлосъоръжения -присъединителен топлопровод и абонатна станция поставени в предварителния Договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 593/14.09.2007 г.

В договора са уговорени необходимите условия за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа. В чл. 2 е предвидено, че присъединяването на сградата се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция. Посочени са параметрите на съоръженията - присъединителен водопровод и абонатна станция (съгласно чл. 2, ал.

2), срокът за изграждането му – 6 месеца от датата на влизане на договора в сила (чл.

3), както и че до прехвърляне на собствеността, потребителят е собственик на строежа – арг. чл. 23 от договора. Според последната уговорка дружеството се задължава да придобия собствеността върху съоръженията, които да му бъдат прехвърлени от потребителя при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ.

Изложените обстоятелства се установява както от приетите пред СРС писмени доказателства, така и от заключение по изслушаната и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, която въззивният състав също намира за обективно изготвена и кредитира. Според нея процесните съоръжения са изградени за сметка на ищеца, ползват се от ответника и процесният обект е въведен в редовна ескплоатация чрез присъединяване към топлопреносната мрежа на София през м. 03.2009 г. За периода от 01.01.2019 г. до 09.03.2021 г., след изчисляване по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп, вещото лице дава заключение, че размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода от 01.01.2019 г. до 3

09.03.2021 г. е в размер на 13 548 лв. За тази сум е допуснато изменение на иска по чл.

214 ГПК.

По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС и връзка с възраженията на ответника в жалбата, съдът намира следното :

В съдебната практика на ВКС, формирана с определение № 551/04.07.2022 г. по гр. д. № 3781/2021 г., IV г. о., ВКС, определение № 326/06.06.2022 г. по т. д. № 1858/2021 г., I т. о., ВКС, определение № 60587/23.07.2021 г. по гр. д. № 3993/2020 г., IV г. о., ВКС, определение № 592/10.11.2020 г. по т.д. № 853/2020 г., II т. о. ВКС, определение № 704 от 11.04.2023 г. по гр. д. № 4633/2022 г., г. к., ІV ВКС и др. се приема еднозначно, че предвиденото в чл. 137, ал. 2 ЗЕ задължение за плащане на цена за ползването на съоръженията е проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване. При липса на договорна обвързаност между страните, отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, след като се установи разместване на имуществени блага без основание. Тази отговорност представлява частна хипотеза, на общата по чл. 59 ЗЗД, предвидена изрично в ЗЕ, която забранява обогатяване на лицето, ползващо съоръженията за присъединяване.

Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 от същата разпоредба в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, последното заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ дефинира възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителният тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на топлоенерегия за битови нужди. Както се посочи, разпоредбата санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи законът предвижда, че за времето до изкупуване на съоръженията (ал. 3 на чл.

137 ЗЕ), топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.