Присъда № 34 от 11.06.2024, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №34/11.06.2024г., постановена по нчхд №1187/2023г. по описа на РС-Благоевград

Производството по делото е образувано по тъжба на В. К. Б. против к.

И. К., двамата с адреси в Б , с която на последния е вменено извършването на престъпление с правна квалификация по чл.130, ал.2 от НК за това, че на 14.07.2023г., около 00.05 часа, в Б , на ул.“Х “№ , чрез удар в гърдите на В. К.

Б. и последващо падане на земята, му е причинил травматични увреждания /в горната част на седалището в дясно, на нивото на кръста-участък с правоъгълна форма с размери 7/4 см , състоящ се от вертилано разположени успоредни на по 4-5мм едно от друго, бледорозови охлузвания с размери около 5-6/0.1-0.2см, бледосинкаво-червеникаво кръвонасядане в същия участък; в горната част на дясната лакътна изпъкналост- кръгловато розово охлузване с диаметър от 3 см, с люспички кожен епител по долната повърхност на лакътния ръб в средната трета на дясна подмишница-надлежно разположено бледо-розово кръвонасядане с размери от 9/3 см и болки в областта на гърдите усилващи се при движение, дълбоко дишане и кашлица/, довели до болки и страдания за В. К. Б..

В съдебно заседание частният тъжител, заедно със своят повереник адв.Р. поддържат тъжбата. Наред с това по искане на тъжителя, същият е конституиран и в качеството на граждански ищец в процеса съгласно чл. 84 и сл. от НПК, като е приет за съвместно разглеждане предявен от него граждански иск срещу подсъдимото лице, с цена на иска от 10.000лв., представляваща претендирано обезщетение за причинените му неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието /14.07.2023г./, до окончателното й изплащане, които неимуществени вреди се изразяват според тъжителя в душевни болки и страдания, дискомфорт, неудобство, стрес, изнервеност и невъзможност за продължаване на социална активност и нормален живот .

Подсъдимият лично и чрез своят защитник адв.Ч. оспорва тъжбата и гражданският иск. Изразяват становище за тяхната неоснователност и се апелира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданската претенция на тъжителя към подсъдимото лице.

Районният съд, след като съобрази становищата и позициите на страните, анализира събраният по делото доказателствен закон и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното по настоящото дело:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Между страните не е спорно, че те са съседи, които са живели към 13.07.2023г. на един и същи адрес, а именно:Б , ул.“Х “№ , като от тях семейството на тъжителя живеело на ет.2 в апартамент №2, а семейството на подсъдимия на етаж 3 в апартамент №3 от тази жилищна сграда. От своя страна семейството на подсъдимия са роднини със свидетелите Б., които също 1 живеели в тази жилищна сграда /св.Б. е сестра на съпругата на подсъдимия К.

–св.К.а./ Семейство Б. към същата дата отглеждали куче в дворно място към жилищната сграда на същия адрес, което куче имало своя клетка, паспорт и било ветеринарно обслужвано, видно от подставената в тази насока документация в хода на процеса /л.32-л.36, л. 87-л.96/ По повод на отглеждането на това куче, семейство Б. депозирало редица жалби до компетентните органи в Община-Благоевград с, които изразявали своето недоволство и настояване за преустановяване гледането на кучето на това място, но след проверки на Общинския инспекторат, този орган е изготвил няколко констативни протокола преди дата 14.07.2023г, че няма констатирани нарушения с въпросното отглеждане на кучето, поради което и отглеждането му в дворното място на кооперацията, в която живели страните, така и не било преустановено от страна на семейство Б. /л.100-л.104, л. 109л.112, л.115-л.128/. Кучето познавало живущите в жилищната сграда и не проявявало агресия към тях, но лаело непознатите лица, които идвали в имота, в това число и близки на семейство Б., от което последните също не били доволни. Тези разногласия за отглеждането на въпросното куче и множеството жалби на Б. до общинските органи за проверки, влошили съседските отношения между семейство Б. и семейство Б..

От своя страна с дадените в хода на процеса обяснения, подсъдимия заяви, че и той имал неудобства от паркирани автомобили на семейство Б. пред негов такъв, което го възпрепятствало няколко пъти преди 13.07.2023г. да отиде до летище в гр.С и го мотивирало да изрази възмущението си по телефон до св.Й. Б. .

В дворното място на страните и другите живущи в посочената жилищна сграда и на посочения адрес лица, в това число семейство Б., семейство Б. и семейството на подсъдимото лице . Те имали обособени части от него, които всеки съсобственик ползвал, в това число и за паркиране на автомобили. В такова обособено за семейство Б. място от двора, имало поставена клетка, където обичайно се намирало и било отглеждано кучето на същите. Наред с това недалеч от тази клетка имало и беседка, която живущите ползвали, а за да се стигне от входната врата на двора до самото дворно място и входа на жилищната сграда в него, имало безистен от няколко метра, който се осветявал чрез осветление на фотоклетка, активиращо се при преминаване на хора.

При тези така развили се съседски отношения до този момент, на 13.07.2023г., между страните не е спорно също така, че семейство Б. /частния тъжител, неговата съпруга –св.Д Б. и дъщеря му –св.Й. Б./, били излезли навън на ресторант и се прибрали след нея около 00.05 часа. При влизане на семейство Б. през входната врата на дворното място и тръгване през въпросният безистен към двора и входната врата на жилищната сграда, осветлението не се активирало веднага. В същия момент подсъдимия и неговата съпруга–св.К.а, както и свидетелите Б., седели на беседката в същия двор, а кучето било пуснато от клетката за да отиде на тоалетна. Като усетило обаче влизането на хора през входната врата на двора и в безистена, 2 кучето инстинктивно се затичало на там и дори влязло в безистена , тръгнало и скочило към Св.Й. Б. и излаяло, но тъжителят му казал да се маха и така кучето разпознало семейство Б. и се върнало обратно при стопаните си до беседката на двора, без да ги напада, като спряло и да лае по тях. Тази ситуация обаче с кучето в тъмния безистен и лая му в него срещу св.Й. Б., много изплашило последната и тя изпищяла, след което се разплакала и разтреперила . Като видял това, тъжителят много се ядосал и заедно със съпругата и дъщеря му, отишли при беседката, където се намирало кучето и семейство Б., като Й. Б. и В. Б. започнали да се карат с Б. заради поведението на кучето спрямо Й. Б. и за това, че въобще е пуснато на двора. Св.Б. прибрали кучето в клетката, но не се извинили на семейство Б. за причиненият страх и неудобство от инстинктивната реакция на кучето им, а вместо това започнали да защитават кучето, да твърдят, че нищо не е направило на св.Й. Б., въпреки че в този момент, последната била видимо много уплашена, разстроена, плачела и била пребледняла ./В тази насока са показанията на семейство Б., св.Б. и дори обясненията на подсъдимото лице/.

Заради тази реакция на семейство Б., и най-вече св.к. Б., възникнал конфликта между тъжителя и св.Б. като Б. отишъл при клетката на кучето, поискал да го вземе и заявил, че вече ще го изхвърли, но кучето успяло да избяга към беседката в двора. Тогава тъжителят отишъл към беседката, хванал кучето и се опитал да го вдигне за да им покаже как ще го изхвърли от двора, но тогава към него тръгнал св.Б. за да защити кучето си и да спре Б. в това му намерение. Солидарен с поведението на роднината си, вместо да съдейства за спиране на нарастващият конфликт и да спре неадекватното на ситуацията конфликтно поведение на св.к. Б., както и повлиян от личното си вече формирано негативно отношение към тъжителя заради техни съседски отношения, подсъдимият се включил в него на страната на св.Б., който е негов шурей като застанал между Б. и се обърнал към тъжител с думите :“Аз отдавна съм ти набрал на теб“. След това К. ударил /изблъскал/ с ръце в гърдите св.В. Б., от което той изгубил равновесие, изпуснал кучето на земята и то избягало, след което заради придадената му инерция с това изблъскване /удар в гърдите/, тъжителят паднал на земята на задните си части. Самото падане на частния тъжител по този начин и след реакция на подсъдимия в този конфликт спрямо него било възприето лично от присъстващи на мястото на инцидента – св.Д Б., св.Й. Б., св. Б., св.Б., които го потвърждават в показанията си по делото, като подсъдимият в своите обяснения също признава, че след като изблъскал тъжителя, именно тогава той паднал на земята. /В разрез с показанията на тези свидетели са показанията на св. К.а, която също е присъствала на мястото на инцидента по време на същия, но твърди, че тъжителят не е изблъскван от съпруга й, а си паднал сам от тежестта на кучето, което вдигнал преди падането. Съдът обаче не кредитира тези показания като достоверни такива заради опровергаването им от посочените други очевидци, в това число и от самото подсъдимо лице, както и заради очевидната пристрастност на св.К.а като съпруга на подсъдимото 3 лице, в опита й по тази причина да го оневини. Падането на тъжителя било видяно според нейни твърдения и от страна на св.Н., която е съседка на страните и живее на разстояние около 4 къщи то тях, заявява, че към този момент била отишла на гости на свидетелките Б. и К.а „да пие кафе“.

Същевременно по делото е безспорно, че последните две се намирали на двора и на беседка в дворното си място по време на процесният инцидент, а св.Н. твърди, че хем отишла при тях на гости и то на кафе вечерта почти около полунощ, хем не стояла заедно със св. Б. и св.К.а на беседката, а била на някакъв трети етаж на прозорец за да пуши и като си изпушила цигарата за 10 минути на този прозорец си тръгнала. След което, св.Н., в хода на дадените от нея показания и проведени очни ставки след това с нейно участие, наведе и нови множество неясноти, объркване и противоречие относно начина, мястото и момента на въпросното падане на тъжителя при процесният инцидент, като тези й объркани и вътрешноповиторечиви показания бяха напълно опровергани с показанията на свидетелите очевидци Б., Б. и обясненията на подсъдимото лице, поради което съдът намира и показанията на св.Н. за негодни да обосноват и изяснят обективната истина и не ги кредитира заради тяхната абсолютна нелогичност и недостоверност ./ След като видяла падането на тъжителя на земята и изблъскването му от подсъдимото лице св.Й. Б. се разстроила още повече и се обадила на телефон 112 като подала сигнал за случая в желанието си да предотврати по този начин по-сериозен конфликт между баща й и съседите Б. и К.и. С това конфликта приключил , а след около 10 минути на място пристигнали полицейските служители –свидетелите Н. и Б., които били изпратени да проверят подадения сигнал на телефон 112. Те разговаряли с участниците в конфликта и св.Б. им изготвили предупреждения по ЗМВР, да се въздържат от влизането в конфликт и саморазправа. Такива предупреждения били издадени и на подсъдимото лице, св.Б., св.Б , св.Д Б. и св.Й. Б.. Св.Б. уточнява, че пред него страните споделили, че са влезли в саморазправа заради куче, което нападнало семейството на В. Б., като в резултат на тази саморазправа, тъжителят се оплакал, че е бил ударен от К. и му е упражнено насили, а подсъдимият заявил само, че бил възмутен то В. Б., за това, че е изблъскал въпросното куче. Такива са и твърденията на св.Д., който като полицейски служител също бил ангажиран за проверка по сигнал за случая.

Пред тези полицейски служители подсъдимият не се е оплакал непосредствено след инцидента, че е бил ударен от тъжителя по лицето, като свидетелите Б., Н. и Д., не са възприели и никакви видими травматични увреждания към този момент по лицето на К. и това изрично е посочено и в изготвената по случая докладна записка на св.Н. .

Веднага на следващия ден, частния тъжител бил прегледан от съдебен лекар, който констатирал по тялото му следните травматични увреждания: в горната част на седалището в дясно, на нивото на кръста-участък с правоъгълна форма с размери 7/4 см, състоящ се от вертилано разположени успоредни на по 4-5мм едно от друго, бледорозови охлузвания с размери 4 около 5-6/0.1-0.2см, бледосинкаво-червеникаво кръвонасядане в същия участък ; в горната част на дясната лакътна изпъкналост- кръгловато розово охлузване с диаметър от 3 см, с люспички кожен епител по долната повърхност на лакътния ръб в средната трета на дясна подмишница-надлежно разположено бледо-розово кръвонасядане с размери от 9/3 см. При снемане на анамнестичните данни от тъжителя, съдебния лекар възприел негови оплаквания от главоболие, изтръпване на пръстите на дясната ръка, болки в областта на гърдите, усилващи се при дълбоко дишане и кашлица, както и болки в областта на лакътя и седалището в дясно. Заради тези констатации, в заключението си, материализирано в рамките на приложено и прието като доказателство по делото медицинско свидетелство №125/ от 14.07.2023г./ , съдебният медик приел, че на тъжителя са му причинени с описаните травматични увреждания болка и страдане.

Разпечатката съдържа 17 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/255813d9-7247-493b-bcf9-a6ffc74abb4c