Решение № 3535 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3535 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110103312 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адвокат Н. Р., срещу "К. БГ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 276363/21.11.2024г., сключен между "К. БГ" ЕООД, ЕИК ***, в качеството му кредитор и Е. Т. Т., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, поради противоречие на същия с императивни норми на Закона за потребителския кредит;

В исковата молба ищецът – Е. Т. Т. заявява, че на 21.11.2024 г. е сключила с ответното дружество "К. БГ" ЕООД, ЕИК ***, договор за потребителски кредит № 276363/21.11.2024г., със следните параметри: главница в размер на 511,29 евро, срокът на кредита - 24 месеца, ГПР в размер на 49,65% и годишен лихвен процент - 41,00%. В чл. 20, ал. 1 и 2 от Договор за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателят се задължава, в срок от 3 работни дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора и отговарящо на изброените в чл. 20, ал. 3 от договора изисквания. В чл. 10 от договора е посочено, че ако кредитополучателят не предостави обезпечението той дължи неустойка в размер на 6,90 лв., плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия работен на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не е обезпечен. Посочено е, че към датата на подписване на договора за кредит потребителят ще се възползва от преференциални условия, тъй като отговаря на определени изисквания на кредитора и за него ще се прилага по-ниска неустойка в размер на 3,48 лева, плюс 0,116% от усвоения размер на кредита за първия работен на забава и 0,116% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не е обезпечен. Счита, че обезпечението представлява скрито оскъпяване на договора за кредит, като същото представлява допълнително възнаграждение за кредитодателя, което не е включено в ГПР. ГПР е посочен единствено като процент - 49,65 % и в него не са посочени елементите, които включва, както и методиката за изчисляването му. Ако в ГПР бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение, същият ще надхвърли максималния размера по закон. Счита, че посочването в договора на размер на 1

ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „К. Бг" ЕООД, чрез управителя Г.М., е подал писмен отговор на исковата молба, в който признава иска. С оглед на признанието на иска счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал .2 от ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност и се иска адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде определено в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е направено признание на иска.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна – ищецът Е. Т. Т., редовно призована, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 70924/10.09.2026 г. подадена от Е. Т. Т., чрез процесуален представител адв. Н. Русенов, с която поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна – ответникът „К. БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба входящ № 69329/02.09.2026 г. подадена от „К. БГ“ ЕООД, чрез управителя на дружеството Г.М., с която поддържа отговора на исковата молба и направеното признание на иска, като моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.

Ответникът поддържа, че не е дал повод за образуване на производството, поради което не следва да бъде ангажиран с разноски, което възражение съдът намира за неоснователно.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.

Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл.

78, ал. 2 ГПК. Налице е признание на иска, но с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска.

От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като същото е основателно. От ищеца са представени доказателства за платено по банков път адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по делото в размер на 205 евро. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приключването на делото само в едно открито съдебно заседание, при което са приети само писмени доказателства, процесуалното поведение на страните по признание на 2 иска и искане за решаване на делото с решение при признание на иска, съдът счита, че достойното, адекватно и справедливо възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в размер на 150 евро, която сума отговаря на действително положения от адвоката труд.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски – за държавна такса от 25,56 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро – общо 175,56 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните - Е. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, и "К. БГ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че сключеният между "К. БГ" ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на кредитор и Е. Т. Т., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, договор за потребителски кредит № 276363/21.11.2024г., е нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "К. БГ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Е. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата в общ размер на 175,56 евро /сто седемдесет и пет евро и петдесет и шест цента/, представляваща сторени разноски пред РС-Варна за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3