Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260806 от 25.06.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6065/2020
Вид
Решение № 260806
Подписан
25.06.2021
В сила
09.12.2021
Състав
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 229, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 25.06.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6065 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация П.“

АД, с ЕИК: ********* против Община П., с код по БУЛСТАТ *********. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на Община П. е направено искане за привличане на трето лице помагач по делото – на страната на ответника – В.С.А.. В срока за отговор на исковата молба срещу В.С.А. , е предявен и обратен иск – осъдителен иск за сумата от общо 677.13 лева.

При извършена проверка за редовността на обратния иск по реда на чл. 129 от ГПК, съдът е установил, че същият е нередовен, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 2 от ГПК и е указал на Община П. да внесе в срок дължимата държавна такса за разглеждането му. В срок така дадените указания от съда са били изпълнени.

С исковата молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Община П., с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 677,13 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и 13 ст./ представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл** вх**ап**от които главница в размер на 591,95 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли 2019г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 85,18 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г.; както и законната лихва върху главницата от 591,95 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови. Иска се назначаване на съдебно техническа и съдебно икономическа експертиза.

Моли се за издаване на следните СУ-Съдебно удостоверение, което да послужи НА ИЩЕЦАпред Дирекция „Местни приходи” към Община П., за установяване на обстоятелството, кой е декларирал собствеността върху топлофицирания недвижим имот, находящ се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх**ап**както и въз основа на какви документи, като същото да ни послужи за снабдяване със заверен препис от данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ.

Съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с копие от документ за собственост за недвижим имот, находящ се град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх**ап**от Служба по вписванията към Районен съд-П.. Моли се съдът да изиска служебно-ч.гр.д.№ ****г. по описа на ПРС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Твърди се, че в процесното общинско жилище е настанен със Заповед № 928 от 19.04.2007г. е настанен В.С.А. и тричленното му семейство за срок от 3 години. Със Заповед № 963 от 05.05.2010г. е удължен срока за настаняване на В.С.А. и семейството му в процесното общинско жилище до промяна на обстоятелствата, но за не повече от 10 години. От издаването на първата настанителна заповед до настоящият момент общинското жилище се обитавало от В.С.А. и семейството му, които са и потребители на топлинна енергия през процесния период, посочен в исковата молба и сумите се дължат от тях, а не от Община П..Община П. не е уведомявана през процесния период, посочен в исковата молба за дължими към ищцовото дружество суми за изразходвана топлоенергия, не са получавани фактури за дължими суми. Едва с получаването на исковата молба, Община П. е уведомена, че за имота - общинска собственост, отдаден под наем има неразплатени задължения към топлопреностното дружество.Съгласно чл.11, т.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - П.“ ЕАД на потребители в град П.: „купувачът има право да получава информация от продавача за измерените и начислени количества топлинна енергия в абонатната станция“, което в конкретния случай ищцовото дружество не е изпълнило по отношение на Община П., за която в исковата молба се твърди, че дължи процесиите суми.В разпоредбата на чл.20 от общите условия е регламентирано, че отчитането на продаденото на купувача количество топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване - топломер. В случая топлопреносното дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - П.“ ЕАД на потребители в град П. за измерени и начислени количества топлоенергия, тъй като Община П. не е уведомена за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди.От исковата молба и приложените към нея писмни доказателства не става ясно как са начислени сумите за които ищцовото дружество твърди, че се дължат за процесния период. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Към отговора е приложено копие от Заверено копие от

Заповед №3020 от 18.09.2007г.и .Заверено копие от

Заповед №963 от 05.05.2010г.

С нарочно определение по делото, съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето В.С.А., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община П. срещу В.С.А., с ЕГН: **********

С исковата молба по обратния иск, предявен от Община П. срещу В.С.А., с ЕГН: ********** се иска В.С.А., с

ЕГН: ********** да бъде осъден да заплати на Община П. сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове. Това са суми в следните рамки: сумата от 677,13лв., от които 591,95лв. стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент- общинско жилище, находящо се в гр.П., ул.Ю.Г., бл** вх**ап** за периода 01.05.2018г. до 31.12.2018г. включително и м.юли 2019г., сума в размер на 85,18лв. представляваща законна лихва за забава за периода 10.07.2018г. до 19.08.2020г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата, предоставям следното становище по посочените в чл.131, ал.2 от ГПК.В исковата молба по обратния иск се твърди, че в процесното общинско жилище със Заповед № 928 от 19.04.2007г. е настанен В.С.А. и тричленното му семейство за срок от 3 години. Със Заповед № 963 от 05.05.2010г. е удължен срока за настаняване на В.С.А. и семейството му в процесното общинско жилище до промяна на обстоятелствата, но за не повече от 10 години.

От издаването на първата настанителна заповед до настоящият момент общинското жилище се обитава от В.С.А. и семейството му, които са и потребители на топлинна енергия през процесния период, посочен в исковата молба и сумите се дължат от тях, а не от Община П. не е уведомявана през процесния период, посочен в исковата молба за дължими към ищцовото дружество суми за изразходвана топлоенергия, не са получавани фактури за дължими суми. Едва с получаването на исковата молба, Община П. е уведомена, че за имота - общинска собственост, отдаден под наем има неразплатени задължения към топлопреносното дружество.Във връзка с предявените от страна на Топлофикация П. АД искове, Община П. има правен интерес да поиска привличането В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на наемател на процесното общинско жилище през периода периода посочен в исковата молба за сумата от 677,13лв. от която 591,95лв. главница и 85,18лв. законна лихва, като трето лице - помагач на страната на Община П., т.к. същият ще има интерес решението да бъде постановено в полза на Община П..

Със своето участие посоченото лице ще докаже, че е изпълнило задълженията си за заплащане на консумативните разходи във връзка с откритата партида към Топлофикация П. АД и посочените в исковата молба суми не се дължат.Именно по изложените по-горе съображения и в случай, че Община П. бъде осъдена да заплати на ищеца претендираните суми, то за същата се поражда правният интерес да предяви регресен иск срещу В.С.А., същият да бъде осъден да заплати на Община П. сумите, които евентуално Община П. би била осъдена да заплати на Топлофикация П.

АД.Ето защо се поражда правният интерес на Община - П. да предяви настоящият обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ТПК срещу подпомагащата страна, привлечена по реда на чл.219, ал.1 от ТПК и който МОЛЯ да бъде приет за съвместно разглеждане с настоящият иск по гр.д.№ **г.Предвид гореизложеното, се моли съдът да призове ответната страна В.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** в качеството му на наемател на общинското жилище през процесния период посочен в исковата молба и като докажем претенцията си, да постановите съдебно решение, с което ако евентуално уважите предявените от Топлофикация П. АД, искове срещу Община П., то със същото съдебно решение се моли съдът да осъди ответника по обратния иск да заплати на Община П. сумата за която е осъдена Община П. за същия период -главница и изтекла лихва, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на настоящият иск до окончателното издължаване на сумите, както и направените по делото разноски.

От лицето А. е постъпил отговор, както по главния иск, така и по обратния такъв, чрез адв. В.,, в който заявява, че от посочените суми в исковата молба не можело да се установи по никакъв начин как се образува претендираната от ищеца за заплащане сума имайки предвид, че тя представлява сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на доставената ТЕ в имота - за доставка на топлинна енергия, за подгряване на топла вода, за сградна инсталация, за общи части, за мощност и др. включително със съответните лихви към тях.

По отношение отговора на Община П. по първоначалната искова молба, по молбата с правно основание чл.

219, ал. 1 от ГПК и по обратния иск на Община П.е посочено, че поддържа изцяло изложеното в отговора на Община П., за неоснователност на исковата претенция по основанието и размера посочени в исковата молба, а именно - за сумата от 591.95 лв. главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., вкл. и м. 07.2019 г. и за сумата от 85.18 лева мораторна лихва за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., както и законната лихва от датата на подаване на иска в съда, до окончателното и изплащане.Оспорва твърдението на Община П., че през процесния период именно А. сам и единствен е обитавал процесното жилище, находящо се в гр. П., ул. Ю. Г., бл**вх**ап** през процесния период.

Оспорва, че за процесния период именно на това основание ответникът по обратния иски дължи сумите начислени за ТЕ за имота и периода. Видно от представените от Община П. писмени доказателства /Заповед № 963/05.05.2010 г. с която бил продължен срока за настаняване в общинско жилище до промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но за не повече от 10 г./ се установявало, че в нея никъде не е посочено, че именно той е задълженото лице, което следва да заплаща разходите по ползването на общинското жилище, както твърди Община П.. Отделно от горното се установява, че в тази заповед освен - В.А. са посочени и други лица, а именно. И.Й.А. и И.В.А., но не се представят доказателства за качеството им и връзката с В.А., независимо от посочването на такива в тази заповед, а и никъде в нея не се посочва, че именно и само В.А. следва да заплаща разходите за имота.