Решение № 432 от 23.07.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. И. при участието на секретаря А.Л.М. като разгледа докладваното от И. Цв. И. Гражданско дело № 20261420105493 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), подадена от П. М. П. с ЕГН ********** и адрес с. К. общ.В, ул.Х.Б.№**, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетната В. И. Б. с ЕГН ********** и адрес с. К. общ.В, ул.Х.Б.№** срещу И. Б. И. с ЕГН ********** и адрес с. К., общ. В., ул. И.№*.

В молбата се излага, че молителката и ответникът са били съпрузи, като от брака им са родени три деца, включително малолетното дете В. И. Б. с ЕГН **********. С решение от 22.01.2026 г. по гр. дело № 4194/2025 г. на Врачански районен съд гражданският брак между страните бил прекратен, като решението не е влязло в сила, тъй като се обжалва от ответника само в частта за ползване на една от постройките в семейното им жилище. След като страните започнали да живеят заедно, ответникът се променил много, започнал да става агресивен и неконтролируем, бил постоянно изнервен, постоянно упражнявал психически и физически тормоз над молителката и родените от брака деца, като детето В. често ставало свидетел на това насилие, започвало да плаче и крещи и се страхувало от баща си при тези негови гневни изблици.

На 20.06.2026 г. молителката и детето В. били на бал и се прибрали около 01:30 1 часа. При опита си да влезе вкъщи молителката забелязала, че бравата на вратата на двора била откършена. Обадила се на тел. 112, откъдето й казали да се прибира вкъщи и че ще изпратят патрул. Молителката влязла в двора и забелязала, че там всичко е изпочупено. Молителката се обадила на пълнолетния си син Б., който живее с баща си, да дойде. Б. дошъл, но след него дошъл и ответникът, при което Б. се обадил на 112.

Ответникът дошъл пред къщата и започнал да крещи и да се заканва. Детето В. много се уплашило, започнало да трепери и се сгушило в баба си. Ответникът се нахвърлил на приятеля на молителката Т., започнал да го бута в гърдите и го ударил в окото.

Молителката се опитала да издърпа Т., но ответникът хванал молителката, бутнал я в с всичка сила и тя паднала по лице. Б. започнал да дърпа баща си да си тръгне.

Молителката, майка й и децата се качили в колата, а ответникът хвърлил камък по колата, като улучил мястото между двете стъкла, поради което камъкът не влязъл в същата. Ответникът отново влязъл в двора на къщата и оттам отново се чули трясъци.

След това ответникът излязъл от двора и отново започнал да хвърля камъни по колата.

Искането на молителката към съда е с решение по чл. 15 от ЗЗДН да наложи спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДДН за М.алния предвиден в закона срок от 18 месеца.

Приложена е декларация от молителката П. П. по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката П. П., чрез пълномощника си адв. Г. З., поддържа молба за защита по съображенията, изложени в нея и подробно доразвити в проведеното открито съдебно заседание.

Ответникът И. И., за който призовката за о.с.з. не е върната, желае да се даде ход на делото и оспорва молбата за защита по съображенията, изложени в хода на съдебното дирене и на устните прения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с исканията и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, прие следното:

Не се спори по делото и се установява от удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане, приложен на л. 11 от делото, че детето В. И. Б. с ЕГН ********** е родено от майка П. М. И. и баща И. Б. И..

В представената от молителката декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са посочени множество еднотипни актове на домашно насилие, включително последния от дата 20.06.2026 г., описан в сезираща съда молба, които се твърди да са извършени от ответника и да представляват физическо и психическо насилие над молителката П.

П. и детето В. Б..

Видно от приложеното на л. 12 от делото съдебно-медицинско удостоверение от 22.06.2026 г., молителката П. П. е получила разкъсно-контузна рана, оток и охлузвания под лявото коляно, както и оток и кръвонасядане челно в дясно, като по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени по време и начин, посочени от 2 освидетелстваната, а именно на 20.06.2026 г. по време на инцидент с бившия й съпруг, който я бутнал, тя паднала и така се наранила.

Установява се от приложената на л. 27-28 от делото справка, че ответникът И. И. е осъждан на два пъти с влязла в сила присъда (споразумение за прекратяване на наказателното производство) за неизпълнение на съдебно решение, а именно за неспазване на заповеди за защита, издадени срещу него и защитаващи молителката П.

П., съответно малолетната им дъщеря В. Б..

Видно от приложената на л. 33 от делото справка, ответникът не се води на учет и не е бил на лечение в „Център за психично здраве“ гр. Враца.

На л. 10 от делото е приложена предварителна оценка на потребностите на детето В. Б., от която се установява, че детето и майката П. П. са насочени към и посещават социална услуга в Център за обществена подкрепа гр. Враца – „Семейно консултиране и подкрепа“, включваща работа на детето с психолог, с цел превенция на родителското отчуждение.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. Ф.живущ на семейни начала с молителката, М.Н.-майка на молителката и М. Б.-свидетел на молителката и ответника.

Свидетелят М. Б. дава показания, че е син на страните и живее с молителката и с малолетната си сестра В. Б. на адреса, посочен в молбата за защита. М.Н.-баба на детето по майчина линия живее в гр. Враца, но редовно посещава адреса и помага на молителката в грижите за децата. На 19.06.2026 г. свидетелят празнувал абитуриентския си бал с приятели и близки. Около 01:30 часа празненството приключило и бащата на приятелката на свидетеля закарал сестра му, майка му, приятеля на баба му и сестра му до дома им. Докато чакал да се прибере вкъщи, свидетелят получил обаждане от майка си, че някой е идвал в къщата в с. Костелево и е трошил, като те са звъннали в полицията. Когато свидетелят се прибрал, всичко било в безпорядък. Молителката се обадила на големия си син Б., който дошъл. Всички заедно изгледали записа на камерите и видели, че ответникът е идвал и е трошил в къщата, мятал е лампи у съседите, пускал е водата да тече, липсвали регистрационните табелки на колата на свидетеля Т. Ф., дрехите на детето В. били взети от простора и хвърлени на покрива на механата, намираща се на адреса. Полицията дошла около два часа след сигнала. Б. се обадил на ответника да дойде и същият се отзовал, но бил много пиян и отричал да е направил нещо. Обиждал и заплашвал, най-вече молителката и детето В.. Молителката помолила свидетеля Т. Ф. да донесе ключовете на колата и застанала между него и ответника, а после паднала и си ударила капачката на единия крак. Б. задържал баща си, а после останалите се качили на колата и потеглили. Ответникът хвърлил камък по колата и я уцелил, а детето В. било найуплашено. Молителката и В. посещават психолог заради стреса, причиняван им от 3 ответника и се страхуват от него, тъй като през последната година и половина почти всеки ден имало подобни инциденти, причинени от ответника.

М.Н. дава показания, че живее в гр. Враца отделно от дъщеря си, но редовно ходи да й помага в с. Костелево. Когато се прибрали, видели, че външната порта е разбита.

По двора и къщата имало множество поражения. Молителката се обадила на големия си син Б., който дошъл на място и се обадил на ответника. Последният дошъл, започнал да се разправя и не се съобразил с желанието на молителката да си ходи.

Ответникът бутнал молителката на земята, а след това ударил свидетеля Т. Ф. в лицето. След това Б. хванал баща си, а останалите потеглили с колата. Ответникът хвърли камък по колата и камъкът попаднал между прозорците на двете странични врати, в металната рамка, иначе щял да удари пътниците. Доста след подаден сигнал за инцидента, полицията дошла и задържала ответника. От миналата зима молителката и детето В. ходят на психолог заради физическия и психически тормоз, който им прилага ответникът.

Т. Ф. дава показания, че след като се прибрали от празненството за абитуриентския бал на свидетеля М. Б. видели, че е разбита входната врата, а колата на свидетеля е със свалени регистрационни табели и изпочупена. Обадили се на сина на страните Б., който дошъл. Ответникът дошъл на място, отрекъл да има нещо общо с щетите, а след това станал агресивен, бутнал стоящата между двамата мъже молителка и ударил свидетеля в окото. Всички без Б. се натоварили на колата и потеглили за Враца, а ответникът хвърлил камък по колата и я улучил на мястото между двете врати, поради което нямало пострадали. Детето В. се страхува от баща си, като тя и молителката посещават психолог заради системния тормоз, упражняван над тях от ответника.

Ответникът дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, че не е извършил нищо от това, за което са събрани гласни доказателства от горепосочените трима свидетели, посетил е адреса, за да даде пари на сина си М. Б., не е причинявал материални щети и бил нападнат и пребит от свидетеля Т. Ф. и от малкия си син М. Б..

Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът възприема показанията на тримата разпитани по делото свидетели като добросъвестно дадени, намиращи се в съзвучие помежду си и подкрепени от останалия доказателствен материал, както и не възприема обясненията на ответника като изолирани от останалите доказателства по делото и съдържащи вътрешни противоречия.

Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1-3 от ЗЗДН „домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена 4 връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Актовете на домашно насилие може да се извършват чрез действие или бездействие.

Молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН е допустима-подадена е от и срещу легитимирани лица (молителката П. П. и ответникът И. В. са в обвързаност по смисъла на чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, предвид това, че са живели на семейни начала, че са бивши съпрузи и предвид общото им дете В.) и в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.

Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за основателна.

На първо място, изложеното в молбата се подкрепя от представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство за изложените факти, доколкото в нея се сочат индивидуализиращите данни на лицето, посочено като извършител на насилието, и конкретно описание за време и начин на извършване на твърдените актове на домашно насилие, които са такива на физическо, психическо и емоционално насилие както по отношение на П. П., така и по отношение на детето В. Б..

Поведението на ответника, изразяващо се във физическа, психическа и емоционална агресия над молителката в присъствието на детето В. Б., безспорно представлява домашно насилие над двете деца по смисъла на ЗЗДН.

С оглед изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН в редакцията им към ДВ, бр.

66/2023 г., в сила от 01.01.2024 г., включително относно имота с адрес с. К. общ.В, ул.Х.Б.№** в неговата цялост. Съдът намира, че с оглед преодоляване на проблема между страните не е необходимо те да бъдат налагани за М.алния срок от 18 месеца, а следва същите да се наложат за срок около средния предвиден в закона такъв, а именно за срок от 12 месеца. В тази връзка съдът отчете, че става дума за поведение на ответника, което е с висок интензитет на извършеното домашно насилие и включва както физическо, така и психологическо и емоционална насилие, засяга както молителката П. П., така и общото им непълнолетно дете В. Б., че е налице системност в поведението на ответника предвид двете му осъждания за неспазване на заповеди за защита, издадени срещу него и защитаващи молителката П. П., съответно малолетната им дъщеря В. Б., както и че от датата на инцидента е изминал малко повече от един месец, през който няма данни ответникът да е извършвал актове на насилие над молителката и детето В., което частично е способствало за намаляване на вредните последици от деянието.