Решение № 225 от 11.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000009 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. М.С. ЕГН ********** от **** и М.

ЮС. С. ЕГН ********** от **** против решение №260120 от 26.03.2021г., постановено по т.д. №227/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката С. М.С. против З.А.Д.

„Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на п ъ т III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата над 105 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законна лихва считано о т 22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. ЮС. С. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете И.С.М., настъпила на 09.12.2018г.

1 вследствие на ПТП на път Ш-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата над 42 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, ведно със законна лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. разноски в размер на 614.55 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.

По съображения, развити в жалбата, се иска решението да бъде отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с което претенциите бъдат уважени в пълния им предявен размер. Твърди се, че единствено обезщетение в подобен размер – като претендирания - би обезщетило справедливо търпените вреди. Изразено е и несъгласие с извода на съда относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради непоставяне на обезопасителен колан.

Постъпил е отговор по въззивната жалба на ищците, с който З.А.Д.

„Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. - чрез пълномощника на дружеството адв. Д.С. изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищците С. М.С. ЕГН ********** от **** и М. ЮС. С. ЕГН ********** от **** твърдят, че на 09.12.2018г., на път III-****, при км. **, общ. М., обл.

С.З. е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от К.Т.М. като водач на лек автомобил „Б. ***“ с рег. №** **** **, в резултат на което е починал сина на С.С., което М.С. е отглеждал като свое дете. Твърдят, че ПТП е причинено от водача К.Т.М., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата – управление на автомобила с несъобразена с пътя и релефа скорост, поради което загубва контрол над същия, излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво. Твърдят, че смъртта на И.М. е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на сина и – съответно – отглеждано, но неосиновено дете - са понесли неимуществени вреди – силна тъга, мъка, болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП 2 гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба вх. №248 от 22.01.2019г., но той не е определил и заплатил застрахователно обезщетение.

Молят съда да осъди ответника З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на С. М.С. ЕГН ********** от **** сумата 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на п ъ т III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2019г. до окончателното и изплащане, да заплати на М. ЮС. С. ЕГН ********** от **** сумата 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове. Оспорва активната легитимация на М.С. като твърди, че между него и пострадалия не е съществувала дълбока емоционална връзка.

Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с оглед непоставяне на обезопасителен колан. Претенцията на С.С. намира за прекалено завишена по размер.

Видно от представената молба вх. №248/22.01.2019г. /стр.20-22 от делото на ОС/ ищците са заявили своите претенции пред застрахователя. Не се оспорва както получаването на молбата така и обстоятелството, че не е определена и изплатена сума за обезщетение на нито един от двамата ищци.

От това може да се направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователни обезщетения за всеки от тях. Не се спори, че такива не са изплатени на ищците. Горното води до извод за наличие на предпоставките по 3 чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.

Видно от заключението на вещите лица инж. И.И. и д-р Е.Б. по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза местопроизшествието е настъпило на 09.12.2018г. на път III-**** /свързващ с.

В. с гр. Н./ на прав равнинен участък през нощта, при намалена видимост.

Преди настъпване на ПТП скоростта на движение на МПС е била минимум 111 км/ч. Технически съобразената скорост на движение при правилно настроени къси светлини на фаровете и без наличие на алкохол при водача е 57.4 км/ч Водачът е избрал траектория на движение и/или ъглова скорост на управляемите колела, несъвместима със скоростта на движение без загуба на управление. Горното – според експертизата – се явява причина за ПТП от техническа гледна точка. Касае се за противоправно поведение на водача, тъй като се явява несъобразено с изискванията на чл. чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно които разпоредби водачът е длъжен да контролира непрекъснато превозното средство, което е управлявала и при избора на скоростта да се съобрази с релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние на спре при всяко предвидимо препятствие и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

От цитираното заключение на вещите лица се установява, че при пострадалия вследствие на ПТП са установени следните травматични увреждания: съчетана гръдна и коремна травма – охлузвания и кръвонасядания на лицето и главата, оток на мозъка, вдишване на кръв в белия дроб, счупване на ребра, разкъсване на черния дроб, левия бъбрек и слезката, кръвоизлив 2 л. в корема, счупване на таза в областта на срамната кост, разкъсно-контузни рани по тялото и крайниците, кръвоизливи по вътрешната обвивка на лявата сърдечна камера. Според експертизата смъртта е настъпила вследствие кръвозагуба вследствие на кръвоизлив в корема от разкъсаните слезка, бъблек и черен дроб. При тези увреждания смъртта е била неизбежна. Същите отговарят да са били причинени при ПТП – от действието на тъпи и тъпо-ръбести предмети в купето на лекия автомобил.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че смъртта на И.М. е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП 4 на 09.12.2018г., при което е пострадал, както и че ПТП се дължи на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Б. ***“ с рег. №** **** ** – К.Т.М..

Обстоятелството, че ищцата С.С. е майка на починалия в резултат на ПТП И.М., се установява от представеното удостоверение за наследници №94С-00-69/181 от 14.12.2018г., издадено от Община Н..

Пред въззивната инстанция е допусната съдебно-психологична експертиза относно отражението на злополуката и смъртта на И.М. на емоционалното и психическо състояние на ищците.

От заключението на вещото лице – психолог Н.Б. по допуснатата съдебно-психологична експертиза се установява, че смъртта на И. има ясно изразено негативно отношение върху психиката на С.С.. Към момента на изследването тя е интровертно функционираща, с високо ниво на невротизъм - неспокойствие, тревожност, лесна ранимост, склонност към продължителни негативни преживявания. Установява се наличие на средна, към тежка депресия. Засегната е личностната структура. Към момента на изследването тя не се е адаптирала и не е преодоляла психическата травма от смъртта на нейния син. Все още се намира в етапа на депресията. Настъпилите значителни промени в психоемоционалното и състояние са довели и до трайни промени в поведението и, в личните взаимоотношения и в социалното функциониране.

По отношение на ищеца М.С. от заключението на вещото лице – психолог Н.Б. по допуснатата съдебно-психологична експертиза се установява, че за него загубата на И. вследствие на ПТП също е травмиращо събитие, макар че не се касае за биологично негово дете, но той го е отглеждал и се е свързал с него още от най-ранната му възраст. И при него се установяват промени в личностната структура. Той не е преодолял напълно психическата травма от смъртта на И.. Установява се депресивност, която е в по – ниска степен. При него е налице по-голям ресурс за преработване на травмиращото събитие. Същият е в резултат на преход от етапа на депресията към етапа на приемането като този процес частично се възпрепятства от нестабилното емоционално и психическо състояние на С.С..

Показанията на разпитаните свидетели Н.К., С.Т. и Й.Г. са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице 5 близки отношения и дълбока привързаност между майката и починалия, както и между него и М.С., който го е отглеждал като свое дете. Свидетелят Г. посочва, че И. никога не е общувал с истинския си баща, не го е познавал. Той възприемал М. като свой баща и него наричал „татко“. Живели са в общо домакинство. И двамата са се грижили за И., ходели са заедно на почивка.

Много тежко са преживели смъртта на И., тъй като са били много близки. И до настоящия момент страдат, много са променени, разстроени. С. станала затворена, мълчалива, замислена. От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите близки отношения между ищците и починалия И.М., основани на обич и взаимна привързаност.

Относно наличието на сключен застрахователен договор за лекия автомобил марка „Б. ***“ с рег. №** **** **, управляван от К.М., от представената справка от Г.Ф. /стр.23 от делото на ОС/ се установява, че отговорността на водача е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица GО 68086473 с начална дата на покритие 25.09.3018г. и крайна дата на покритие 25.09.2019г. Срокът на действие – следователно обхваща и датата на процесното ПТП. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. К.Т.М. като водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Разпечатката съдържа 37 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25556752-c54d-47d6-908d-6457b1cd2e32