Решение № 5796 от 02.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5796 гр. София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110125586 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 1907/10.05.2021 г., подадена от Б. АНТ. АС., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на децата ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу лицето, от което първата молителка има деца и баща на вторите двама молители - Г. В. Д., ЕГН **********, за извършени от него актове на домашно насилие на 12.04.2021 г., изразяващи се във вербална и физическа агресия.

В молбата се твърди, че на 12.04.2021 г. в жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 237, вх. 5, ет. 8, ап. 20, около 19,00-20,00 часа ответникът нахлул в жилището, ръкомахал и викал на молителката А. „Абе, ти какво си мислиш“, „за каква се мислиш“ и я обиждал в присъствието на двете деца с думите: „боклук“, „мърша“, „гной“, „помияр“, „боклучар“, заплашил я, че ще я заколи без да му мигне окото, казвал й, че му е писнало от нея. Твърди се, че децата се изплашили от крясъците му, като детето д. се разплакало. Твърди се, че ответникът два пъти замахнал с юмрук да удари молителката А., единият път тя се отблъснала и не я уцелил, а вторият път тя закрила лицето си с ръка и той успял да я удари само по рамото. Сочи се, че детето ц. било застанало помежду им и повтаряло на ответника да си върви, което озлобило ответника и той избутал рязко детето и започнал да му крещи.

Твърди се също, че молителката държала двете деца за ръце и влязла в банята, но ответникът силно затръшнал вратата и детето ц. останало навън, тъй като ответникът рязко го издърпал. Детето се оттласнало от него, тъй като го заболяло, след което ответникът още повече се разярил и му казал, че ще гние с майка си. Около 23,00 часа на същата вечер детето ц. съобщило на майка си, че баща му е дошъл да го вземе. Тя се възпротивила детето да тръгва с ответника, но то я помолило да отиде, за да не прави баща му проблеми. През прозореца на входа на блока молителката А. видяла как детето ц. се качва в колата на ответника. Малко по-късно молителката А. позвънила на детето ц., но телефонът му бил изключен, звъняла и на телефона на ответника, но той не вдигал в продължение на 30-40 минути, поради което молителката А. позвънила на телефон 112, откъдето я посъветвали да 1 подаде жалба в полицията, което тя не сторила, тъй като било късно.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е отделено като безспорно, че молителката Б. АНТ. АС., ЕГН **********, и ответникът Г. В. Д., ЕГН **********, са родители на децата ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, и Д.

Г. Д., ЕГН **********, както и обстоятелството, че на 24.10.2020 г. страните са се намирали в двора на жилище находящо се в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „Втора“, № 45, където празнували рождения ден на голямото дете Йордан. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на насилие от 24.10.2020 г. и 30.10.2020 г.

По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетели Милена д. и Ангел а.. По делото е постъпил социален доклад от ДСП-Младост, в който е посочено, че грижи за двете деца се полагат от майката, като детето ц. е споделило, че често посещава майка си, но живее при своя баща през по-голямата част от времето, че по време на съвместното съжителство на родителите му често е ставало свидетел на караници между тях, но никога не е виждал баща му да удря майка му; споделило е също, че баща му често е бил строг спрямо него, но никога не го е удрял, а майка му само през последния месец се е опитала да му посегне няколко пъти.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че на 12.04.2021 г. ответникът е извършил спрямо нея в присъствие на децата на страните актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 10.05.2021 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото не се спори, че ответникът и молителката А. имат общи деца, както и че ответникът е бащата на децата ц. и д. Д.и, поради което ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

Показанията на св. д. съдът не кредитира, тъй като ги намира за необективни и противоречиви. Това е така, тъй като същата не е възприела лично случилото се на процесната дата, освен това показанията й са недостоверни и противоречат на изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – свидетелката твърди, че е видяла синина в областта на лакътя на молителката, а в декларацията е посочено, че ударът, насочен към лицето й, в крайна сметка бил нанесен в нейното рамо. На следващо място, противоречи на житейската логика твърдението на свидетелката, че вечерта на 12.04.2021 г. е говорила с молителката А. около половин час, в което време последната е успяла да й разкаже само „на две, на три“ какво се е случило. По тази причина съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка.

2

В представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са описани подробно твърдените актове на домашно насилие по същия начин, по който са изложени и твърденията за тях в сезиращата съда молба за защита. Съдът обаче намира, че декларираните от молителката данни се опровергават в частта относно фактите, свързани с позвъняванията от страна на молителката А. на телефона на ответника, от представената справка от Дирекция Национална система 112 и приложения в записа на сигнала jpeg файл, на който е извършен оглед в открито съдебно заседание. Това е така, доколкото в декларацията е посочено, че майката е видяла как детето се качва в колата на ответника и малко след това е позвънила на телефона на детето, който бил изключен; че след това звъняла на телефона на ответника в продължение на 30-40 минути, но никой не отговарял и едва тогава решила да позвъни на телефон 112. В същото време от записаните данни във връзка с подадения от молителката А. сигнал на телефон 112 е видно, че същата е сигнализирала за това, че детето е взето от бащата 20 минути преди подаване на сигнала /подаден в 00,46 часа на 13.04.2021 г./ както и че „Георги отрича да е с него детето“, което не кореспондира с изложените в декларацията факти, че ответникът Г.Д. не е отговарял на позвъняванията й преди тя да сигнализира на телефон 112. По тази причина съдът намира, че остава неясно по какъв начин молителката е имала информация ответникът да отрича детето да е било с него по това време, след като молителката А. твърди, че при подаване на сигнала телефонът на детето е бил изключен, а ответникът не е отговарял на позвъняванията й и не сочи да е осъществявала други разговори междувременно. Ето защо съдът намира, че достоверността на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се опровергава и не я кредитира.

Показанията на св. а. съдът не обсъжда, тъй като същите не са в подкрепа на молбата.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че твърденията в молбата за осъществено физическо насилие спрямо молителката А. и спрямо детето ц. от страна на ответника се опровергава и от споделеното от страна на детето ц. в хода на социалното проучване относно това, че баща му никога не го е удрял, както и че никога не е присъствал на случай, в който баща му да удря майка му.

По разноските.

Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника разноски, но доколкото последният не претендира присъждане на такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителката А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. По отношение на ненавършилите пълнолетие деца, за които се търси защита, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН същите не дължат заплащане на държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 1907/10.05.2021 г., депозирана от Б. АНТ.

АС., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на децата ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********, срещу Г. В. Д., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 12.04.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Б. АНТ. АС., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4