Решение № 322 от 03.12.2020, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 1257/2020
- Вид
- Решение № 322
- Подписан
- 03.12.2020
- Състав
- ДИМИТРИНА НИКОЛОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.100 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.1 т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 322 гр. гр.Монтана , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Секретар:
Председател: ДИМИТРИНА Н.
МЛАДЕНОВА
ГИНКА А. МИТОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА Н. МЛАДЕНОВА Административно наказателно дело № 20201630201257 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-005815/ 01.07.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на В. А. А. от село Бързия, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като и на основание Наредба № Iз2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.
А. А. от село Бързия, обл.Монтана, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като моли съда да го отмени. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, като представя и писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и 1 гласни доказателства, доводите на защитника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 06.07.2018г. в 10.50 в град Монтана, ул.”Искър” № 11 управлявал лек автомобил „Сеат Алхамбра” с поставена немска регистрационна табела с номер MZR4010, която е предназначена за МПС от Република Германия. Автомобилът не е регистриран по надлежния ред.
Автомобилът е със СР на МПС от Република Австрия. Не представя КТ към СУ на МПС. Наказателното постановление се издава на основание постановление за прекратяване на досъдебно производство № 805/2018г. по описа на РУ-Монтана и преписка № 1460/2018г. по описа на РП-Монтана.
Деянията са квалифицирани като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред и като нарушение на чл.100 ал.1 от ЗДвП - не носи контролния талон от СУ на МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели по установяване на нарушението хххххх. Същите са полицейски служители и липсва всякаква индиция за заинтересованост. Съдът не кредитира показанията на свидетеля хххххх. Тези показания останаха изолирани от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателят не оспорва констатациите, че МПС е било 2 нерегистрирано. Навежда обаче доводи, че не е доказано, че е управлявал същото. Твърди още, че МПС се е намирало в двора на Пътна полиция.
От показанията на свидетеля ххххх /арг.л.62 гръб/ се установява по несъмнен начин, че „...От камерите, след преглед на същите, за наблюдение на градската част и трафо камерите, се установи, че автомобилът е транспортиран от село Бързия до град Монтана от същото лице-ххххх, и той направи самопризнания, че е докарал автомобила...”.
Нещо повече, установи се, че автомобилът е бил пред, а не в двора на КАТ.
Именно и това е била причината друг водач на МПС да се оплаче, че не може да придвижи автомобила си за регистрация. В следствие на това оплакване е извършена и проверка на жалбоподателя, довела до констатиране на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Именно при тази проверка е констатирано от проверяващите, че жалбоподателят не носи контролен талон към СУ на МПС, което съставлява нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че ххххх е извършил посочените административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието по чл.175 ал.3 от ЗДвП административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил наказание към предвидения от закона минимален размер. При определяне на наказанието правилно АНО е преценил, че жалбоподателя е системен нарушител на правилата за движение по пътищата – справка за нарушител, арг.л.25-31 от делото. Ето защо и не е наложил минималното предвидено в правната норма наказание.
3
Наказанието по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е правилно индивидуализирано, предвид това, че размерът му е точно фиксирано в правната норма.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-005815/ 01.07.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на В. А. А. от село Бързия, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4