Решение № 23724 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23724 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110127285 по описа за 2025 година

Ищецът „.” ЕООД е предявил срещу ответника В. П. И. искове, както следва:

1. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 за сумата в размер на 3738,82 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № .. от 10.07.2023 г., ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 1441,21 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г., сумата в размер на 396,20 лева, представляваща лихва за забава от 11.08.2023 г. до 04.12.2023 г., както и сумата в размер на 198,69 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

6269/2025 г. по описа на СРС, 153 състав;

2) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, ал.1 ЗПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за сумата от 1398,79 лева, представляваща възнаграждение за предоставена услуга „.“ по процесния договор за кредит и сумата в размер на 2915,56 лева, представляваща възнаграждение за предоставена услуга „..“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба -13.05.2025г до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът „.” ЕООД, гр. София e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. П. И., като за част от заявените суми е издадена заповед за изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил искането.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ../10.07.2023 1 г., по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в размер на 4000 лева, от която сумата в размер на 2258,11 лева е преведена по банкова сметка на кредитополучателя в деня на сключване на сделката, а със сумата в размер на 1488 лева и 253,89 лева е извършено рефинансиране на други задължения на В. И.. Представителят на ищеца поддържа, че годишният процент на разходите по съглашението възлиза на 49,07 %, а годишният лихвен процент на 41,00 % В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума ведно с възнаградителна лихва на 36 месечни вноски в размер на 193,92 лева всяка. Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл. 15 от приложимите към сделката Общи условия на търговеца кредитополучателя разполага с възможност да избере допълнителни услуги към договора, като в случая .. е избрал услугите „.“ / приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит/ срещу възнаграждение в размер на 1600 лева и „..“ / отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежна дата на вноски/ срещу възнаграждение в размер на 3280 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че общо дължимата от кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на 11861,38 лева, а месечната погасителна вноска на 329,47 лева, включващо отпуснатата в заем сума, дължимата възнаградителна лихва и дължимите възнаграждения по избраните от потребителя допълнителни услуги по кредита. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът е погасил сумата в размер на 1 500 лева по плащания извършени на 04.09.2023 г. в размер на 660 лева, на 05.10.2023 г. в размар на 40 лева и на 07.04.2024 г. 800 лева, поради което освен остатъка от дължимите главници и договорна лихва, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 396,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.08.2023 г. до 04.12.2024 г. Поддържа, че основание чл. 12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит и поради просрочие на две или повече погасителни вноски, процесния договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 04.12.2024 г., за което кредитополучателят бил надлежно уведомен на адреса за кореспонденция. Сочи, че след датата на настъпване на предсрочната изискуемост е начислена и сумата в размер на 198,69 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г. По изложените доводи е направено искане предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че действително между страните по спора е сключен процесния договор за кредит с предмет описан в исковата молба, по който обаче кредитополучателят е извършил плащане в общ размер на 1875 лева, като признава, че предявения иск се явява частично основателен до размера на незаплатена стойност от чистата главница по кредита. В отговора на исковата молба са изложени подробни доводи за неоснователност на останалите предявени искове, като ответната страна поддържа, че процесният договор е недействителен. Процесуалният представител на страната сочи, че с уговарянето на т. нар. „допълнителни услуги“ по договора на практика кредитополучателят следва да заплати на кредитора сума в приблизително сходен размер на отпуснатата главница, срещу което ищцовото дружество не отпуска допълнителен кредит или друга 2 еквивалентна престация. В допълнение уговорките за допълнителни услуги противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В отговора на исковата молба са изложени доводи за недействителност на договора за кредит и поради невярно посочване на ГПР по сделката, тъй като действителният годишен процент на разходите е многократно по-висок. На следващо място представителят на ответника поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По изложените доводи е направено искане предявеният иск за сумата в размер на 2125 лева, представляваща остатъка от непогасената главница по договора да бъде уважен, а останалите искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски включително в полза на процесуалният представител на ответника адвокат А. Д. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С молба от 08.10.2025г ответницата пояснява, че е погасила 1500 лева по процесиня договор за кредит, а не както е посочено първоначално в отговора на исковата молба 1875 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителни искове по чл. 79 ЗЗД.

Като безспорно по делото между страните е, че е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предал на ответника заемната сума в размер на 4000 лева, а ответникът е извършил плащания по договора в размер на 1500 лева. Това обстоятелство се потвърждава и от приетия по делото договор за потребителски кредит № .. от 10.07.2023г., сключен между „.“ ЕООД и В. П. И., по силата на който на ответника е предоставен заемна сума в размер на 4000 лева за срок за погасяване на кредита 36 месеца, като сумата е била отпусната за рефинансиране на два други договора за кредит – един на стойност 1488 лева с кредитор“.“ ЕООД и един на стойност 253.89 лева с кредитор „.“ АД. Остатъкът от сумата е била заплатена на ответника. В договора е уговорено сумата да бъде върната на 36 вноски в размер на 193.92 лева, като е посочен размерът на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 41.00 и годишен процент на разходите - 49.07 %. В договора е отбелязано, че се сключвал при предоставяне на допълнителна услуга „.“, която представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Съгласно клаузите на контракта размерът на възнаграждението за услугата „.“ възлизало на 1600 лева. Посочено е, 3 че е поискана и услугата „..“, която предоставя възможност за едностранна промяна на погасителния план и е на стойност 3280 лева. Така закупените пакети е предвидено да се заплаща на вноски всяка в размер на по 135.55 лева. Предвид това в договора е посочено, че общият размер на задълженията е 11861.38 лева при общ размер на месечната вноска – 329.47 лева.

По делото е представен и погасителен план към договора за потребителски кредит № .. със закупен допълнителен пакет, в който са посочени падежите на всяка една погасителна вноски и размера им, като последната погасителна вноска е дължима на 10.07.2026г.

Приложени към делото са и Общи условия на „.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, който са подписани от ответника. Съгласно чл. 15.1 всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „.“, получавал приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди клиент, без закупена допълнителна услуга „.“, като след одобрение отпуснатата сума се нареждала към клиента по избрания от него начин на изплащане. В чл. 15.2 е предвидено допълнителната услуга „..“ предоставя възможност на клиента да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания.

Същевременно от ответника не се оспорва, че предоставената в заем сума е била преведена от ищеца, като това обстоятелство се установява от приложените към исковата молба преводни нареждания съответно за сумата от 2258.11 лева в полза на ответника И., 1488 лева в полза на „.“ ЕООД и 253.89 лева в полза на „.“ АД.

Прието като доказателство по делото е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № .., от което е видно, че от страна на ответника са извършени плащания в общ размер на 1500 лева, като първите четири погасителни вноски в размер на по 329.47 лева са били заплатени изцяло и е била платена част от петата вноска в размер на 23.45 лева.

Представен към исковата молба е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който е посочено, че предоставената по кредита сума ще бъде 4000 лева и че същата следва да се върне в срок от 36 месеца при размер на месечната вноска 193.92 лева и общ размер на дължимата сума 6981.38 лева. Приложена към стандартен европейски формуляр е и допълнителна преддоговорна информация, в която се разяснява характера и съдържанието на предлаганите от кредитодателя услуги „.“ и Флекс“, като изрично е посочено, че услугата „.“ гарантира приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит преди кредитополучателите, които не са закупили тази услуга.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД от страна на ищеца следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване 4 следните правопораждащите факти, а именно че между „.“ ЕООД и ответника И. е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 4000 лева, а за ответника в качеството му на кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва, както и наличието на валидна клауза за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в посочените размери. Следва да бъде доказано и вземането по договора за кредит е станало изискуемо, съответно че ответникът е изпаднал в забава.