Решение № 88 от 20.02.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ямбол, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330103128 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба ЕТ „В. В.В.“ против ЗК“ЛЕВ ИНС“АД- гр. София с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането му, предмет на ИЛ от 14.12.2012 год. по гр. дело № ****/2012 год. и от 28.12.20212 год. по гр. дело № ****/2012 год. на ЯРС , в общ размер на 19 363, 08 лв. , въз основа на които е образувано ИД № ****/2013 год. по описа на ЧСИ Н. М. срещу ищеца не съществува, поради погасяването му по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът получил писмо от НОИ – гр. Я., с което бил уведомен за наложен върху пенсията му запор, както и запорно съобщение от ЧСИ Н.

М. , с което бил уведомен за наложения запор. След извършена справка по ИД № ****/2013 год. установил, че взискател по същото е ответното дружество и то е образувано по изпълнителни листи, издадени през 2012 год. по дела на РС – Я..

Твърди, че едва с получаването на посочените съобщения научил изобщо, че има образувано ИД. От издаване на изпълнителните листи до датата на получаване на съобщенията бил изминал период повече от пет години, т.е. вземането било погасено по давност.

Ето защо се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по издадените ИЛ, въз основа на които е образувано ИД, по изложени съображения. Претендират се и разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Оспорват се изложените в ИМ факти и обстоятелства, като се посочва, че давността не е изтекла, т.к. по ИД ЧСИ е извършвал множество действия, които многократно са прекъсвали давностния срок.

Посочва се и, че според съдебната практика, от образуването на ИД през 2013 год. до 26.06.2015 год. давността не е текла поради образуването на изпълнителния процес.

Претендира се за отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на 1 разноски.

В с.з. ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа иска.

Ответникът чрез процесуален представител моли за отхвърляне на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в полза на ответника е бил издаден ИЛ от 28.12.2012 год. по ч.гр.д. № ****/2012 год. на ЯРС за сумата 1205 лв., както и ИЛ от 14.12.2012 год. по ч.гр.д. № ****/2012 год. на ЯРС за сумите – 12 557, 68 лв. – главница, 2436, 61 лв. – мораторна лихва , както и разноски в размер на 300 лв.

Въз основа на същите и по молба на ЗК „Лев Инс“АД на 25.04.2013 год. е било образувано ИД № ****/2013 год. по описа на ЧСИ Н. М..

На 16.05.2013 год. до длъжника е била изпратена ПДИ, която липсват данни да е получена, както и е изпратено съобщение до ТД на НАП за започнало принудително изпълнение, изискана е информация за декларираните банкови сметки и търговски обекти на длъжника.

На 16.05.2013 год. са били изпратени запорни съобщения до търговски банки на територията на Р България, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника , като по повод на същите ЧСИ е бил уведомен от „МКБ Юнионбанк“АД, че в посочената банка длъжника няма разкрити сметки; от „ПИБ“АД с писмо от 21.05.2013 год., че длъжника има открити сметки в банката, като по същите няма разполагаем авоар и има поставен предишен запор, както и че запорното съобщение е изпълнено; от „ОББ“АД с писмо от 20.05.2013 год., че вземането върху което се налага запор е основателно, поради което и сметките на длъжника са блокирани, но дължимите суми не могат да бъдат преведени , поради липса на авоари.

На 16.05.2013 год. до длъжника отново е изпратена ПДИ, невръчена видно от приложеното известие на куриерска фирма „Спиди“. ПДИ е изпратена и получена от длъжника 13.07.2013 год.

В последствие по ИД са извършвани справки за разкрити банкови сметки и имущество в НАП.

С писмо от 08.08.2013 год. ЧСИ е бил уведомен от „Търговска банка Д“АД, че длъжникът има регистрирана банкова сметка, блокирана до размера на запора срещу евентуални бъдещи постъпления, както и че върху сметката има наложен предходен запор.

На 03.12.2013 год. до длъжника е била изпратена призовка за принудително изпълнение, с която ЧСИ го уведомява, че пристъпва към ПИ по горното ИД като ще извърши опис на движимото имущество , който ще се състои на 29.01.2015 год.

Призовката не е получена.

На 18.03.2015 год. взискателят е депозирал по ИД молба, с искане да бъдат предприети следните изпълнителни действия – да бъде насрочен опис на движимите вещи на адреса на длъжника; да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори; да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника; да бъде извършена справка в КАТ относно наличието на МПС; да бъде извършена справка относно наличието на недвижими имоти.

По ИД отново са извършени редица справки а с Разпореждане от 05.10.2016 год. е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника за 05.12.2016 год.

2

На 05.10.2016 год. отново са били изпратени запорни съобщения до банка „ДСК“АД и „Юробанк България“ЕАД, както и призовка за принудително изпълнение до длъжника по повод насрочения опис на движими вещи, отново неполучена.

С молба вх. № *******/27.02.2017 год. взискателят отново е поискал да бъдат предприети следните изпълнителни действия – да бъде насрочен опис на движимите вещи на адреса на длъжника; да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори; да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника; да бъде извършена справка в КАТ относно наличието на МПС; да бъде извършена справка относно наличието на недвижими имоти.

С разпореждания от 21.08.2018 год. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху вземанията на длъжника В. В. за суми по банкови сметки открити в следните банки – „Сосиете Женерал Експресбанк“АД , както и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. В. , дължимо от работодателя „*******“ЕООД .

Запорните съобщения са получени съответно на 24.08.2018 год. и на 25.09.2018 год.

С молба вх. № ****/11.02.2029 год. взискателят отново е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия – опис на движимите вещи на длъжника; запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, вземания по банкови сметки; запор, опис и продажба на МПС; възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти; запор върху вземания за наем и аренда; запор върху притежавани дружествени дялове; извършване на справки.

Извършване на горепосочените изпълнителни действия и справки е поискано от взискателя и с молба вх. № ****/27.08.2020 год., в следствие на която освен извършени справки е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника за 27.11.2020 год., до длъжника е изпратена ППИ /неполучена/, изпратено е запорно съобщение до Банка „ДСК“АД. С писмо от 27.10.2020 год. посочената банка е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен по наличната банкова сметка на длъжника, като върху посочената сметка има и други претенции, а именно наложени запори.

С молба вх. № ****/19.04.2022 год. взискателят е поискал да бъдат извършени следните изпълнителни действия– опис на движимите вещи на длъжника; запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, вземания по банкови сметки; запор, опис и продажба на МПС; възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти; запор върху вземания за наем и аренда; запор върху притежавани дружествени дялове; извършване на справки.

В последствие взискателят е депозирал по ИД молба от 08.03.2024 год. с искане за – извършване на справки в БНБ и НОИ; запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение/ пенсия запор върху банкови сметки на длъжника; опис на движими вещи на длъжника.

С Разпореждане от 01.08.2024 год. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху вземането за пенсия на длъжника В. В.. Запорно съобщение е изпратено до ТП на НОИ – гр. Я. на същата дата, като до длъжника е изпратена съобщение, което липсват данни да е получено.

Ищецът е представил писмо от 30.08.2024 год., с което е уведомен от ТП на НОИ – гр. Я., че по повод постъпило запорно съобщение от ЧСИ Н. М., считано от 01.10.2024 год. от пенсията му ще се правят удръжки в размер на 28, 88 лв. , до получаване на съобщение за вдигане на запора.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.

Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съдът намира, че в процесния случай ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к. изложените в исковата молба твърдения са основани на факти, настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила. Основното възражение на ищеца, релевирано в исковата молба е, че е изтекла погасителна давност по отношение на вземането, предмет на ИД №****/2013 год.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №4063/2021 г., III г.о., ГК. В конкретния случай вземането е станало изискуемо след издаването на изпълнителните листи от 28.12.2012 год. и 14.12.2012 год., поради което вземанията, описани в тях/като съдебно установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност,която започва да тече от горепосочените дати.

Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед конкретиката на настоящия казус следва да се има предвид, че към момента на образуване на изпълнителното дело приложение са намирали разрешенията на ППВС №3/18.11.1980г. С Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.

№2382/2017г., на ІV г.о. и Решение №51/21.02.2019г. по гр.д. №2917/2018г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице 4 промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт, тази промяна настъпва занапред. До постановяване на ТР по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г, постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.