Протокол № 184 от 11.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 184 гр. Пловдив, 05.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова и прокурора Андрея Ат. Атанасов

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600599 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Жалбоподателят – подсъдим Х.Д. се явява лично и с адв. СТ. П..

Жалбоподателят – подсъдим В.П. се явява лично и с адв. ИВ. М..

Жалбоподателят – подсъдим К.Х. се явява лично и с адв. ИВ. М..

Явяват се вещите лица И.П. и Д.Д..

ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.

Адв. П. – да се даде ход на делото.

Адв. М. – да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДАВА ПО-НАТАТЪШЕН

СЛЕДСТВИЕ

ХОД

1

НА

ВЪЗЗИВНОТО

СЪДЕБНО

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на явилите се вещи лица.

Сне се самоличността им:

В. л. ИЛ. С. ПР. – "" години, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, без родство със страните.

В. л. Д. БР. Д. – "" години, българка, българска гражданка, висше образование, неомъжена, неосъждана, без родство със страните.

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 НК.

Обещават да дадат добросъвестно заключение.

ПРОЧЕТЕ СЕ заключението в том 2 л. 27 ДП.

В. л. И.П. – поддържам заключението.

В. л. Д.Д. – поддържам заключението.

В. л. П. – Не може да се направи категоричен извод, че тези предмети принадлежат на тази могила, няма данни, по които това да бъде установено, нито почвени анализи са правени, нито ние сме били на терен, защото задачите в експертизата бяха кратки и ясни, ние ги изпълнихме, но там не става дума за локализация и от точно там дали са открити тези предмети.

Стратографията в археологията, при изследването стратиграфско разреза на почвите било то в могила, в жив трап, пътна станция, където и да е, колкото по-надолу слизаме толкова по-ранни стават материалите, примерно във Филипопол имаме 8 хил. години непрекъсната цивилизация, това не може да бъде фактор в конкретния случай. Ако приемем, че те са извадени от тази могила хипотетично - има няколко хипотези и едната е, когато имаме паметно място, надгробно или селищна могила, то е използвано хилядолетие, всеки се е стремял да постави знак за присъствието си. Ако имаме централно царско погребение или на вожд, държал региона, тогава там се стремели всички благородници, управляващи, силните за деня в следващите поколения да се идентифицират на това място. В една могила ние можем да намерим материали от много епохи дори в периферията й са заравяли амулети, съкровища, за да ги намерят, като топографски знак. Ако е 1 на 1 метър изкопът имаме много такива случаи в археологическите изследвания, в които имаме боклукчарници, т. е. ями за изхвърляне на боклуци от по-късните поколения вкл. и храна, за конкретната могила това не е било така. Дали е 2 била некропол или част от некропол въпросната могила на това може да отговори изследващият екип от археолози и други специалисти, ние не можем да отговорим, тъй като на нас ни са предоставени веществени доказателства съвсем ясно, които документираме и изследваме само тях.

Всички тези предмети не могат да се открият в един стратиграфски пласт, не е логично, защото не е боклук.

В. л. Д. – стратографски пласт употребявате много произволно, терминът стратографски пласт не може да се употребява произволно, това е профил в археологията, който означава че има наслагване от много пластове, вие говорите за 1 м на 1 м, на 3 м може да има примерно 12, 13, 20 пласта произволно пръст, в зависимост от това колко дълбоко слизате и какво е било натрупването на могилата. Примерно, произволно Ви казвам, може да се копае и в полето, ако се слезе 3 м надолу също ще има произволен брой пластове, пластът стратиграфски не е 1 от 20 см или от половин метър, няма такова нещо.

Ако е изхвърлено, ако говорим за изхвърлена пръст тя на практика е смесена от много стратографски пластове не от един, защото вие сте изхвърлили, чисто практически, примерно изхвърляте с кофа или с каквото и да е било, или с лопата.

В. л. П. - стратографията това са наслагванията в течение на времето в хоризонтал върху грунда, това е стратографията, а когато се правят изкопи ние влизане във вертикала в разрез, това е разликата.

В. л. Д. – ние не можем да бъдем, как да кажа, да бъдем полезни в това отношение просто ние отиваме като пост фактум в съда по делото, ние имаме материали, които ни са предоставени за експертиза извън онова, което се е разиграло, без контекст, няма как да ви бъдем полезни.

По снимков материал не е невъзможно да се идентифицират фрагменти от керамика.

В. л. П. – казахте идентифицирате, по-редно е да се попита автентизира – в зависимост от материалите и качеството на илюстрацията може да се разпознае фрагмент от керамика. Ако имате гърло на амфора примерно, това са характерни и ясно разграничими фрагменти, които дават възможност да се каже от коя епоха е, от кое място, в този смисъл – да, може.

3

В. л. Д. – затова казвам, че не е невъзможно, много зависи от качеството на снимките и обстоятелствата, при които са направени снимките, какъв е материалът и фрагментът разбира се.

Нямам спомен да сме правили идентификация в експертизата ни.

Нашето беше метални. Нямам спомен физически да сме оглеждали керамични предмети.

В. л. П. – от този обект не сме изследвали керамични предмети. По снимки не можем да установим идентичност на пръстта между два обекта, абсурд.

В. л. Д. - По принцип методът за идентификация на археологическите обектите в Б. – в Закона за културното наследство, уредени са в него.

В. л. П. – Това е редът, той е регламентиран в закона и наредби има за това, има и теренна комисия.

В. л. Д. – има цял раздел и поне аз незнам някой от моите колеги да прекрачва този ред. Защото се пита за вътрешни правила, ние по това работим и ако някой от нас си позволи да излезе от рамките на това, не е възможно.

В. л. П. – трябва да се направи аргументирано предложение, което отива в съответните институции, след това има процедура по идентифициране, след това има решение за обявяване, първо писмено се обявява и след това.

Категорични сме, въпросът за прецизност, която изисква едно академично изследване би могъл да бъде поставен, ако съдът реши да се почистят, консервирани, реставрирани и документирани отново, в това отношение сме категорични кое е културна ценност и кое не е.

ПРОКУРОРЪТ – нямам въпроси към вещите лица.

Адв. М. – нямам други въпроси към вещите лица.

Адв. П. – нямам въпроси към вещите лица.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещите лица.