Определение № 329 от 10.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Велико Търново, 10.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600278 по описа за 2026 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.

С определение № 438/01.09.2026г., постановено по ЧНД 806/2026г. по описа на Русенски окръжен съд е по отношение на А. О. К. К. /A.-O.C.C./ и Б.

А. Д./D. B. A./ е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП 666/2026г. по описа на Първо РУ на МВР Русе – прокурорска преписка 2845/2026г. на ОП Русе.

Недоволен от постановеното определение е останал адв. С., който в качеството си на защитник на А. О. К. К. е депозирал жалба. С жалбата не се спори наличието на обосновано предположение. Спори се наличието на другите две предпоставки – опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Твърди се, че тези опасности не могат да се възприемат единствено поради обстоятелството, че обвиняемият е румънски гражданин.

Освен това за същият бил осигурен имот, в който да пребивава на територията на РБ до приключване на производството. Подчертава се, че съдът не е обърнал достатъчно внимание на влошеното здравословно състояние на този обвиняем. В заключение се иска отмяна на определението в частта му, с която по отношение на А. О. К. К. е взета най- тежката мярка за неотклонение и 1 вземане на по- лека такава.

В съдебно заседание обвиняемият и защитникът му – адв. С. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Излагат мотиви в подкрепа на твърдението за отсъствието на доказателства, които да обосноват наличие на опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Намират, че отсъстват кумулативно предвидените предпоставки, за да бъде вземана толкова тежка мярка за неотклонение. Поради изложеното се претендира отмяна на определението и вземане на по- лека мярка за неотклонение – домашен арест на адрес на хотела, за който е предоставен писмен документ, че може да отседне или парична гаранция.

Представителят на АП намира, че взетата мярка е законосъобразна.

Налице са предпоставките на чл. 63 от НПК, поради което моли атакуваното определение да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Представя допълнително доказателства за извършени по ДП процесуалноследствени действия.

Апелативният съд, след като съобрази направените с жалбата оплаквания и изслуша становищата на страните, заявени в съдебно заседание приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустима.

По същество същата е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото е видно, че А. О. К. К. е привлечен по ДП № 1882-666/2026г. на Първо РУ на МВР Русе, прокурорска преписка на ОП Русе под № 2845/2026г. в качеството на обвиняем с постановление от 30.08.2026г, за деяние по чл.244 ал.1 пр.1 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

За да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на жалбоподателя К., Русенският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 63 от НПК, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и че е налице реална опасност същият да извърши друго престъпление и да се укрие.

Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първата инстанция.

Налице е обосновано предположение за съпричастност на обвиняемият 2

А. О. К. К. към деянието по чл. 244 ал.1 т.1 вр.чл. 26 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

Този извод се налага от събраните по ДП до момента доказателства – разпити на свидетелите – Д. Д., Н. В., Б. П., Ц. М., Д. Д., Р. А., С. В., А. П., Ц. Л., както и Протоколи за доброволно предаване от 29.08.2026г. и от 30.08.2026г., Протокол за оглед на местопроизшествие, Протокол за претърсване и изземване от 29.08.2026г. и експертна справка № 368/01.09.2026г., включително и от представеният пред настоящата инстанция Протокол да оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него.

Към настоящият много ранен процесуален етап, на който се намира досъдебното производство и характера на производството по чл. 64 от НПК, въззивният състав намира, че събраните до този момент доказателства са в обем на достатъчност, за да може да бъде изградено предположение за съпричастност на обвиняемия А. О. К. К. към деянието, за което е привлечен.

Освен, че обоснованото предположение не се спори от защитата следва да се отбележи, че между доказателствата, събрани към този момент отсъства противоречивост.

Налице са, според въззивният съд, и двете кумулативно предвидени от закона предпоставка - обвиняемият да извърши друго престъпление и да се укрие. Опасността да се укрие извън пределите на РБългария се извежда на първо място от предвидената наказуемост, за деянието, а тя е значителна - от две до осем години лишаване от свобода, достатъчна, за да бъде мотивиран обвиняемият да се укрие, за да избегне наказателното преследване. Към това обстоятелство следва да бъде добавено и отсъствието на постоянен адрес на територията на РБ, отсъствието на семейство, близки и роднини, трайно местоживеене, тъй като обвиняемият е румънски гражданин. А реалната опасност обвиняемия да извърши престъпление, е налице предвид характеристиките на извършеното деяние, които индикират риск от повторяемост на престъпната дейност и характеризират личността като комбинативна. Действително по делото е установено, че обвиняемият е неосъждан, но това обстоятелство не е достатъчно, за да бъде противопоставено на изброените по- горе и до мотивира вземането на по- лека мярка за неотклонение.

По делото се установява, че А. О. К. К. има здравословен проблем – вроден адреногенитален синдром – вродена надбъбречна хиперплазия, 3 надбъбречнокорова недостатъчност. Видно е обаче, че това заболяване е с давност от неговото рождението. Състоянието му се проследява редовно.

Няма данни към настоящият момент здравословното състояние да е допълнително влошено и да изисква нарочни медицински грижи, освен обичайно приеманите медикаменти, които му се осигуряват. Но в случай на необходимост от медицински грижи не е налице пречка такива да бъдат предоставени съгласно Наредба № 2 за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

Съпоставката на изложените по- горе обстоятелства, но най -вече съвсем ранният етап от развитие на ДП, мотивират съда да приеме, че към настоящия момент най-адекватната за воденото спрямо обвиняемия А. О. К. К. наказателно преследване, е мярката за неотклонение „Задържане под стража”.

В смисъла на горното определението на Русенски окръжен съд се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата на защитата на обвиняемия е неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение

Водим от горното и на основание чл. 64 ал. 9 от НПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 438/01.09.2026г., постановено по ЧНД № 806/2026 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на А. О. К. К./A.-O.C.C./, роден на **********г., л.к. RZ 223363, гражданин на РРумъния по 1882ДП666 на Първо РУ на МВР Русе – Прокурорска преписка 2845/2026г. по описа на Окръжна прокуратура Русе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4