Решение № 696 от 22.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Видин, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20251320101523 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 149, във вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.С. **8, обл.С., общ.К. с. представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и И. Е., е подал искова молба срещу , с искане да се постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. А. К., ЕГН: **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, сума в размер на 2195.87 лева - главница, представляваща цената на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2022г. до 04.2024г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 11.02.2025г. до окончателното изплащане навземането, мораторна лихва за забава в размер на 258.04 лв. за периода 15.09.2023г. до 05.02.2025г., както и 104,73 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода 05.2022г.-04.2024г. ведно със законната лихва, считано от 11.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва за забава в размер на 22.53 лв. за периода от 16.07.2022г. до 05.02.2025г. както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете производства.

Претендират се и сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Ответникът не е подал възражение по чл. 414 от ГПК в срок против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Връчено е съобщение на длъжника, като длъжникът /ответникът/ е подал 1 възражение по чл. 414 от ГПК в указания срок. След дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищецът„Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответницата. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата - етажна собственост, в която се намира процесния имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма„Т. с.“ ЕООД. като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал.

1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след кР. на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

С исковата молба на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е направено искане като трето лице да бъде привлечено „Т. с.“ ЕООД, с посочен в исковата молба ЕИК и адрес на управление, извършващо дялово разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Фактическите твърдения, обуславящи правния интерес от привличането на трето лице – помагач са наличието на сключен договор при общи условия с посоченото дружество за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда етажна собственост; че през процесния период остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни, предоставяни от тази фирма и че за третото лице помагач съществува правен интерес за участва в делото, защото с участието си можело да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните договор.

За „Т.С.” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството може да заведе регресен иск срещу него, поради което желаят да 2 ги обвържат с мотивите и диспозитива на съдебното решени.

Третото лице – помагач не оспорва предявения от „Топлофикация - София” ЕАД иск, като счита същия за основателен и доказан. Не оспорва твърденията, наведени в исковата молба, както и представените с нея писмени доказателства. Твърди, че дяловото разпределение е изготвено с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Безспорно е, видно от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, че срещу ответника, в полза на ищеца е издадена Заповед да изпълнение за посочените в делото суми. Паричното вземане е за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период.

Ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот за процесния период е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната Наредба №16-334/06.04.2007 г.

Съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр.

София. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник.

С оглед на изложеното, ищецът следва да установи, че ответникът е ползвал топлинната енергия, доставена за процесния имот за съответния период.

Възникнало е облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, като всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при определените условия и ред.

Установено е по делото, че заплащането на топлинната енергия в сградата – етажна собственост е ставало на месечни вноски.

Видно от заключенията на вещите лица по извършените съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи, посочената като претендирана сума за главница в исковата молба е посочена коректно по размер.

Поради изложеното следва да се приеме от съда, че исковата претенция е основателна, не е погасена по давност, поради което претенцията за тази сума следва да бъде уважена, както и акцесорното такова за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените 3 разноски в размер на

Поради изложеното и на основание чл. 235 от ГПК , съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането по отношение на В. А. К., ЕГН:

**********с адрес: гр. С., бул. „Д. Ц.“, № **, вх. *, ет. *, ап.**, че дължи по отношение на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление - гр.С. **8, обл.С., общ.К. с. представлявано от К.В.Г., сумите: , по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 384 от 07.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 836/2025г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „Д. Ц.“, № **, вх. *, ет. *, ап.**, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление - гр.С. **8, обл.С., общ.К. с. представлявано от К.В.Г., направените по делото разноски в размер на 51,62 лв. разноски по делото за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 836 по описа за 2025г. на ВРС и сумите в размер в размер на 186,21 лева разноски по делото за държавна такса, внесен депозит в размер на 150 лева са съдебно счетоводна експертиза и внесен депозит в размер на 350 лева за съдебно техническа експертиза, както и 200 лева юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство по гр. д. № 1523/2025г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „Д. Ц.“, № **, вх. *, ет. *, ап.**, да заплати по сметка на РПайонен съд видин сумата в размер на 64,37 лева, представляващи пътни разноски за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т. с.“ ЕООД, с посочен в исковата молба ЕИК и адрес на управление, като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВОС от връчване на съобщенията до страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4