Решение № 3486 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3486 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100508915 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20045413/30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 26137/2019 г. на СРС, 155 състав, са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б искове с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е признато за установено, че Й. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. ****, действаща чрез назначения й особен представител адв. С. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2 599,98 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец септември 2015 год. до месец април 2018 год.; сумата от 201,38 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 год. до 23.10.2018 год., както и законната лихва върху главницата, дължима от 02.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за сумата над 2 685,26 лева до първоначално претендирания размер от 2685,32 лева; за сумата над 201,38 лева до първоначално претендирания размер от 249,78 лева за лихва за забава; за сумата от 48 лева, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение за периода от месец май 2015 год. до месец април 2018 год.; за сумата от 7,91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 год. до 23.10.2018 год. , като неоснователни и за главница за сумата над 2599,98 лева до сумата от 2685,26 лева и за периода от месец май 2015 год. до месец 1 август 2015 год., като погасена по давност. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК **** трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Недоволна от постановеното решение е останала ответницата, която е подала въззивна жалба срещу частта, с която е осъдена да заплати гореописаните суми, като излага подробни аргументи за възраженията си. Оспорва по делото да е доказано качеството й на собственик на имота, а от там и на „потребител“ по смисъла на закона. Поддържа оспорването на представеното съобщение от СО – район Триадица, като негодно доказателство за правото на собственост. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила и принципите на гражданския процес, първоинстанционния съд е изискал договора за покупко – продажба на недвижим имот от общината, при положение че ищецът е бездействал и не е направил своевременно искане за това. Иска изключването му от доказателствения материал, тъй като с това си действие съдът подпомагал една от страните по делото. Оспорва претенцията за лихва, като твърди, че не е завършен фактическия състав, който да направи претенцията дължима. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените срещу нея претенции. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение приема за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б против Й.

В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. ****, действаща чрез назначения й особен представител адв. С. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****. Ищецът твърди, че на 02.11.2018 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 2 991,01 лв., от която: сумата от 2 685,32 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 249,78 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г., сумата от 48 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 7,91 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.

Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, с абонатен № 012864, за периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 2 991,01 лева. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Б.“ ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Й. В. З., че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от общо 2 991,01 лв., от която: сумата от 2 685,32 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 249,78 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г., сумата от 48 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 7,91 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата Й. В. З. особен представител в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се 3 доставянето на топлинна енергия до процесния отопляван недвижим имот в посочения обем.

Прави се възражение за погасителна давност по отношение на претенциите за главница и лихви за периода от месец май 2015 г. до месец октомври 2015 г. Оспорва се качеството на потребител на ответницата, като се твърди, че потребител за процесния имот е В.Х.. Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни.

В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител, поддържа исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции.

С определение от 20.12.2020 г. „Б.“ ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Б.“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки 4 етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.