Решение № 434 от 14.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20225300900734 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от

„Застрахователна компания Лев Инс” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе”№67 А, против Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес- ****, с която е предявен иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на ***г., около ***ч., в гр.****, Г.

П., като водач на лек автомобил „БМВ“, модел „318“, с рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост реализирал ПТП, при което е причинена средна телесна повреда на Р.Л.И., изразяваща се в отворено, раздробено счупване с изкълчване на долната част на дясната раменна кост в областта на лакътната става, довело до трайно затруднение движенията на горен десен крайник. С присъда, постановена по нохд №3822/2015г. на РСПловдив, П. бил признат за виновен, като в диспозитива на присъдата било посочено, че към момента на реализиране на ПТП същият е бил неправоспособен водач. Твърди се, че за лекия автомобил „БМВ 318“, pег. № ****, е имало сключена задължителна застраховка „ГО” при ответното застрахователно дружество, обективирана в полица №*****, валидна за периода от 07.04.2014г. до 07.04.2015г. За обезщетяване на претърпените вреди пострадалата И. предявила претенция срещу ЗК „Лев Инс”АД за сума от 200 000 лв. С решение, постановено по гр.д. №15066/2015г. на СГС, настоящият ищец бил осъден да заплати на И. обезщетение от 102 923,13 лв. за причинените й вреди вследствие процесното ПТП. Решението било обжалвано пред САС, който е увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди с още 60 000 лв. И двете решения били постановени при участието на 1

Г. Й. П. като трето лице- помагач на страната на ЗК „Лев Инс” АД. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 6617/2017г. на САС, било образувано изпълнително дело № **** при ****, като на 31.10.2019 г. по сметката на *** от ищцовата страна е преведена сума в общ размер на 255 787,11 лв. С изплащане на дължимото обезщетение на ищецът счита, че за него се е породило правото да получи по пътя на регреса платената сума.

Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. да заплати сума в общ размер на 243 741,65 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за претърпените от Р.Л.И. вреди вследствие настъпилото на ***г. ПТП, като от тази сума 140 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди; 69 447,43 лв.- заплатената лихва върху главницата, изчислена за периода ***г.31.10.2019г.; 22 923,13 лв.- обезщетение за имуществени вреди и 11 371,09 лв.- заплатената лихва върху главницата 22 923,13 лв., изчислена за периода ***г.- 31.10.2019г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху исковата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Направено е от ищеца искане за присъждане на разноски и юрисконсутско възнаграждение.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника Г. Й. П. , чрез упълномощения адв. М. Т., е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер. Ответникът не оспорва, че с влязло в сила решение по нохд № 3822/2015г. на PC- Пловдив е осъден, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 2000 лв.

Оспорва всички други твърдения, изложени в исковата молба.Твърди, че при соченото основание на иска- чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол, а в случая такива данни не са налични в постановеното решение по нохд № 3822/2015г. На следващо място, ответникът оспорва да е бил привлечен в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника по гр.д. № 15 066/2015г. на СГС. В решението по това дело не било посочено, че е постановено при участието на трето лице- помагач, поради което счита, че не е обвързан от него.

Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като се твърди, че същата не е пресичала на обозначена пешеходна пътека, не се е огледала за приближаващия автомобил и е стъпила на пътното платно в момент, когато това не е било безопасно. Поддържа се, че определеният размер на застрахователното обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва се и дължимостта на претендираната законна лихва, платена от застрахователя по изпълнителното дело. В тази връзка се посочва, че съгласно чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение , но не и лихви и разноски по делото. В отговора е направено възражение за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане. На 31.01.2023г. е депозирано от ответника допълнение към отговора на исковата молба.

Посочва се в него, наред с изложеното в първоначалния отговор, че ако предявеният иск се приеме за такъв с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./, то, за да бъде същият 2 успешно проведен, следва да се установи, че при процесното ПТП деликвентът е управлявал МПС без свидетелство за управление, а в случая липсват доказателства в тази насока.

Решението на наказателния съд, съгл. чл. 300 от ГПК, не обвързва гражданския съд относно това дали виновният водач въобще няма СУМПС, дали последното е било принудително отнето, или пък е изтекъл срокът му. Освен това ответникът заявява, че от представеното от ищеца платежно нареждане не се установявало дали сумата е действително получена от ***.

Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията и възраженията на ответника. Счита за неоснователно възражението за погасяване по давност на исковата претенция. Излага, че правото на регресен иск се погасява с общата петгодишна давност, като срокът започва да тече от датата, на която е изплатено обезщетението- 31.10.2019 г. На следващо място се оспорва възражението, че ответникът не е участвал в производството, образувано от пострадалата Р.

И. срещу ЗК „Лев Инс” АД. Твърди се, че П. е участвал като подпомагаща страна както в производството пред СГС, така и пред САС, при което е имал възможност да направи възражения за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, а също и за прекомерност на присъденото обезщетение. Ищецът заявява, че основание на предявения от него иск е фактът, че към датата на ПТП Г. П. е бил неправоспособен да управлява МПС, което е записано в диспозитива на постановената присъда по нохд № 3822/2015г. на PCПловдив. В същата е установено и че Г. П. по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. И.. Оспорват се от ищеца доводите на ответника за недължимост на платените лихви за забава.

Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 от ГПК, с който ответникът поддържа изцяло вече заявените от него оспорвания и възражения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразено, че на ***** г., около *** ч., в гр.****, е настъпило ПТП с участник ППС- лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № ****, управляван от Г. Й. П., при което е пострадала Р.Л.И..

В протокола е посочено, че водачът на МПС е неправоспособен.

Не е формиран спор между страните, че за лекия автомобил „БМВ 318“, pег. № ****, е имало сключена задължителна застраховка „ГО” при ищцовото застрахователно дружество.

От приложеното нохд № 3822/2015г. на РС- Пловдив се установява, че с решение №1873/15.09.2015г. /влязло в сила на 01.10.2015г./, постановено по това дело, Г. Й . П. е признат за виновен в това, че на ***г. в гр.П., при управление на лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № ****, е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1, чл.116, чл.123, ал.1, т.2, б.”а”и б.”б” от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.Л.И., изразяваща се в отворено, раздробено счупване 3 с изкълчване на долната част на дясната раменна кост в областта на лакетната става, довело до трайно затруднение движенията на горен десен крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност , поради което и на основание чл.378, ал.4, вр. с ал.1 НПК вр. с чл.78А, ал.1, вр. с чл.343, ал.3, пр.5 и 6, б. „А”, пр.2, вр. ал.1, б.”Б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 2 000 лв.

По делото е приложено и гр. дело №15 066/2015г. на СГС. Установява се, че с решение, постановено на 14.11.2016г., ищцовото дружество е осъдено да заплати на Р. И., на основание чл.226, ал.1 вр. с чл. 223, ал.2 от КЗ /отм./, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 12.12.2014г., ведно със законната лихва от 12.12.2014г. до окончателното изплащане ; сумата от 22 923,13 лв.- обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2015г. до окончателното изплащане , както и сумата от 2 216,15 лв.- разноски по делото.

С решение №1865/23.07.2019г. по в.гр.д. №6617/2017г. на САС решението на първоинстанционния съд е отменено в отхвърлителната част между присъдените 80 000 лв. и полагаемите се 140 000 лв., като ЗК „Лев Инс”АД е осъдено да заплати на Р. И. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.

Установява се, че ответникът Г. Й. П. е участвал в производството пред СГС и САС като трето лице- помагач на страната на ЗК „Лев Инс” АД. С определение от 06.04.2016г. по гр.д.

№15066/2015г. същият е надлежно конституиран като трето лице- помагач, разпоредено е да му се изпратят съдебните книжа за писмен отговор в едномесечен срок, призован е за първото съдебно заседание с призовка, редовно връчена на 15.06.2016г. По делото е проведено едно съдебно заседание- на 14.10.2016г., в което П. не е взел участие. На 14.11.2016г. е постановено съдебно решение, в което действително не е отразено, че е постановено при участие на трето лице –помагач П., но този пропуск е отстранен впоследствие от съда с решение от 21.03.2017г., като видно е от данните по делото, че на настоящия ответник са връчени преписи както от решението от 14.11.2016г., така и от решението от 21.03.2017г. От приложеното гр.д. №6617/2017г. на САС, се установява, че П. е участвал като трето лице- помагач на страната на ЗК „Лев Инс” АД и във въззивното производство.

На 07.10.2019г. по гр.д. № 6617/2017г. на САС е издаден изпълнителен лист в полза на Р. И. за присъдените й обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, ведно с лихви, въз основа на който е образувано изпълнително дело № **** по описа на ****.

С покана за доброволно изпълнение по изп. дело №***г. настоящият ищец е уведомен, че по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №6617/2017г. на САС, дължи на взискателя Р. И. сумата от 140 000 лв. - главница, ведно със законната лихва, която към дата 11.10.2019г. е 68 630,77 лв.; сумата от 22 923,13 лв.- главница, ведно със законната лихва 4 върху нея за периода от 23.05.2015г. до 11.10.2019г.- в размер на 10 204,54 лв., разноски по делото, а също такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в полза на ***, или общо 254 860,26 лв.

Представено е от ищеца удостоверение за кредитен превод, от което е видно, че на 31.10.2019 г. по сметката на *** **** е преведена сума в размер на 255 787,11 лв.

От приетото по делото удостоверение по изп.д. №****г. на *** **** се установява, че на 31.10.2019г. по изпълнителното дело е събрана от длъжника ЗК „Лев Инс”АД сума от 255 787,11 лв., която е разпределена за изплащане на задълженията му делото, а именно: