Определение № 1740 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Варна, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500458 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 3891/15.01.2025 г. при ВРС, депозирана от В. Д., чрез пълномощника адв. К. Ж., срещу Определение № 14304/17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4877/2024 г. по описа на Районен съд- Варна, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на В. Д. по реда на чл. 219 ГПК за привличане като трети лица-помагачи на страната на ответника лицата А... Д., В... Ч..., М... П... и В......

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател сочи, че с отговора на исковата молба своевременно е поискано привличането на трети лица-помагачи, които да подпомогнат ответницата във воденото срещу нея производство по иск с правно основание чл. 109 ЗС. Излага, че лицата, които иска да бъдат привлечени по реда на чл. 219 ГПК са останалите етажни собственици в сградата, в която се намира възстановителния център, предмет на иск по чл.

109 ЗС, като същите могат да установят факти и обстоятелства от значение по делото, а именно, че ответницата не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Правния си интерес от привличане на трети лица – помагачи обосновава с това, че същите ще я подпомогнат във водения срещу нея процес и доколкото те имат самостоятелни обекти в сградата могат да изяснят дали е нарушено осветлението в блока, какъв е комфорта им на живот, както и намален ли е чистия въздух в сградата. Счита, че обясненията, които могат да дадат останалите етажни собственици, биха довели до изясняване на обективната истина по делото. Моли за отмяна на обжалваното определение, като е отправено и искане за спиране на първоинстанционното производство до произнасяне на настоящия състав по частната жалба.

Становището на насрещната страна – ищцата Е. Х. е за неоснователност на депозираната частна жалба. Излага, че същата е бланкетна, а изложените в нея основания за отмяна на определението, сочат на интерес от искане за допускане на свидетели, а не на интерес от допускане на трети лица-помагачи.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

1

С молба от 11.03.2025 г. частният жалбоподател В. Д. е направила възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 4877/2024 г. по описа на Районен съд Варна е образувано по искова молба на Е. Х. срещу В. Д., с която е предявен иск с правно осн. чл. 109 ЗС, като е отправено искане ответникът по делото да премахне незаконно изградени постройки в жилищна сграда, в която в ищцата има самостоятелен обект. В исковата молба е изложено, че ответникът пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост поради наличието на незаконен обект, изграден от ответника по делото. Изграденото възпрепятства ищцата да достъпва общи части на сградата, намалява осветеността в сградата и чистия въздух. С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъдат конституирани по реда на чл. 219 ГПК останалите етажни собственици в сградата, в която се намира възстановителния център, предмет на иск по чл.

109 ЗС, за да може същите да установят, че изграденият възстановителен център не пречи на никого.

С разпореждане от 19.09.2024 г. районният съд е дал указания на ответника по делото и настоящ жалбоподател – В. Д. да обоснове правния си интерес от привличане на трети лица-помагачи.

С молба от 07.10.2024 г. В. Д. е посочила, че етажните собственици имат право да встъпят в процеса, за да я подпомагат, като могат да установят, че никой не е имал претенции срещу нея.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на ответника по чл. 219 ГПК, като е приел, че не се установяват предпоставките за допускане на трети лица – помагачи, доколкото за същите лица не е налице правен интерес от участие по делото. Спорът не би засегнал техни права, както и за ответника не е налице възможност да води регресен иск срещу тях в случай на неблагоприятно решение, постановено срещу него.

При така установеното, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 219 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

Законодателят е извел възможността за допускане на трето лице-помагач по искане на някоя от страните, само доколкото съответното лице има право да встъпи в процеса съгласно правилата на чл. 218 ГПК, който предвижда, че трето лице може да встъпи в процеса, ако за него е налице правен интерес решението да бъде постановено в полза на страната, на която помага.

В случая от данните по делото не може да се обоснове извод за наличие на правен интерес за останалите етажни собственици в сградата, в която е изграден процесният възстановителен център, да встъпят в процеса, за да подпомагат ответника по делото. Предявеният иск с правно основание чл. 109 2

ЗС засяга единствено правната сфера на ищцата по делото, доколкото в исковата молба се твърди, че със своите действия ответницата възпрепятства ищцата да упражнява нормално правото си на собственост. В случая правната сфера на етажните собственици не би се засегнала от постановеното по делото решение, а и при постановено неблагоприятно решение за ответника, същият не би имал възможност да предяви регресен иск срещу останалите етажни собственици.

Следва да бъде отбелязано, че частният жалбоподател обосновава правния си интерес с привличане на трети лица-помагачи, с твърдения, че същите могат да дадат обяснения по делото, които биха имали значение за изясняване на обективната истина. Настоящият състав намира, че законът допуска друг процесуален ред и средство за защита в случаите, при които една страните желае да бъдат разпитани определени лица във връзка с релеванти за делото факти и обстоятелство, като това не е чрез института на третото лицепомагач, предпоставките за допускане на които са съвсем различни.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Относно искането, обективирано в жалбата за спиране на производството по гр.д. № 4877/2024 г. по описа на Районен съд- Варна, съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото настоящият състав не е компетентен да се произнася по искане за спиране на друго дело, а освен това интересът на страната е обезпечен, доколкото районният съд е отложил разглеждане на делото с ново призоваване на страните до влизане в сила на настоящия акт.

По разноските:

При този изход на спора разноски се следват на ответника по частната жалба. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че Е. Х. е заплатила в полза на адв. В. С. адв. възнаграждение в размер на 500 лева. Насрещната страна е отправила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.

- дв, бр. 14 от 2025 г.) в производства по частни жалби дължимото адв. възнаграждение е в размер на 1/3 от размера за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната. В случая искът по чл. 109 ЗС е за извършване на определени заместими действия и е оценяем, като районният съд е определил цена на иска в размер на 1000 лева. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, дължимото адв. възнаграждение при материален интерес от 1000 лева е в размер на 400 лева или за частното производство следва да се присъди възнаграждение в размер на 1/3 или сумата от 133 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14304/17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4877/2024 г. по описа на Районен съд- Варна, 26-състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на В. Д. по реда на чл. 219 ГПК за привличане като трети лица-помагачи на страната на ответника лицата А... Д., 3

В... Ч..., М... П... и В......

ОСЪЖДА Веселилна П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Ген.

Паренсов“ № 39, ет. 2, ап. 3 сумата от 133 /сто тридесет и три/ лева, разноски за настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на осн. т. 9а от Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4