Решение № 110 от 05.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000723 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Ф. З. А с ЕГН ********** и Х. А. И. с ЕГН ********** против решение № 260002/15.07.2022г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 59/2019г. в частта относно началния момент на претендираната законна лихва за забава, присъдена върху уважения иск за причинени неимуществени вреди. Според въззивниците съдът неправилно е присъдил лихвата от датата на предявяване на исковете – 02.12.2019г. поради това, че визираният в КЗ срок за произнасяне по предявената претенция за заплащане на обезщетение не намирал приложение в случая, тъй като застрахователят – ответник изрично бил поискал, но до предявяване на иска ищците не му били представили необходимите документи, установяващи изхода на образуваното по повод на ПТП досъдебно производство. Изразяват и несъгласие с извода, че лихва по чл.497 КЗ не би могла да се дължи от момент, предшестващ приключването на ДП.

Според тях приложимата в случая правна норма е чл.429 ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за заплащане на лихва от датата на уведомяването му или от датата на уведомяване или предявяване на 1 застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в седмодневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден или това конкретно е 25.12.2018г. Застрахователят е уведомен от самите пострадали на 04.02.2019г., поради което това е и най-късната дата, от която се дължи лихва. Цитират съдебна практика, според която искането на застрахователя за изготвени в наказателното производство експертизи и на акта за приключването му не представляват искане по реда и при условията на чл.106 ал.3 от КЗ. Съгласно чл.496 ал.3 т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение когато е представен Констативен протокол от ПТП, какъвто е и настоящият случай. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.107 ал.1 КЗ. Молят да им бъде присъдена законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от датата на ПТП или от 25.12.2018г., евентуално – от 04.02.2019г.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София против същото решение, но в частта, в която исковите претенции за присъждане на застрахователно обезщетение са уважени за горницата над по 60 000лв за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.12.2019г. до окончателното им изплащане. Въззивникът счита определената от съда основна база на обезщетението, от която е направена редукцията, за завишена. Справедливото обезщетение би било по 100 000лв за всеки, с последващо намаляване на този размер поради доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при ПТП.

Приетият от съда процент на съпричиняване от 10 % също е изключително занижен с оглед на това коя е водещата травма за настъпване на леталния изход. Предвид заключението на медицинския експерт, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан тялото му е щяло да остане прикрепено към седалката и не би настъпила тежката черепно-мозъчна травма, намира, че този процент е поне 40 %. Определеният размер на обезщетение се явява завишен и съобразно съдебната практика в подобни случаи. Съдът не е извършил съвкупна оценка на доказателствата по делото и неправилно е 2 приложил критериите за справедливост, установени в чл.52 ЗЗД. По делото не се доказа изключителен срив на психиката на ищците. Събраните гласни доказателства не съдържат удостоверяване на обстоятелства, които да обосноват паричния еквивалент на присъдените обезщетения. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени за горницата над по 60 000лв за всеки ищец, ведно с всички законни последици.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените в условията на активно субективно съединяване искове са с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 18.12.2018 г. по път Е-70, на кръстовище с път ІІІ-2005 на 78 +983 между седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с peг. №Х ХХХХ ХХ с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача С. Ф. Х. и л.а. „Мазда Кседос“ с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, в който е пътувало и пострадалото лице С Х.ов А, син на ищците Ф. А. и Х. И., при лоши атмосферни условия и затруднена пътна обстановка- снеговалеж, заснежена, заледена и хлъзгана пътна настилка. Непосредствено преди разклона за с.Самуил, Разградска област товарният автомобил, движещ се със скорост около 60-70км/ч., навлязъл в ляв завой, с несъобразено използване на органите за управление на процесната автокомозиция и несъобразената за конкретната пътна обстановка скорост, занесъл се странично наляво и навлязъл в лявата лента за насрещно движещи се МПС. В резултат на това настъпил челно-страничен кос удар между предния десен ъгъл на л.а.“Мазда“ и дясната задна страна на седловия влекач, който продължил по дясната страна на полуремаркето. В резултат на удара возещият се на задна дясна седалка С А починал на място.

Безспорно установено е още, че ищците са наследници по закон на починалия С – негови родители, че гражданската отговорност на водача на т.а.“Мерцедес“ е застрахована при ответното застрахователно дружество за 3 период, включващ датата на ПТП, както и че в резултат на произшествието пострадалият С А е получил тежки травматични увреждания, несъвместими с живота - тежка черепно - мозъчна травма, травма на гръдния кош контузия на белия дроб, както и травма на крайниците- охлузвания по долните крайници. Причина за смъртта е тежката черепно- мозъчна травма. По случая е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила на 28.12.2022г. Присъда №2/20. І.2021г. по НОХД №308/2020 по описа на Разградския окръжен съд, по силата на която С. Ф. Х. е признат за виновен в това, че е нарушил визираните в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП правила за безопасност на движението и в резултат на това причинил по непредпазливост смъртта на трима от пътниците в автомобила, в това число и С Х.ов А - престъпление по чл.343,ал.4 във с ал.3, б..“б“ и чл.342, ал.1 НК, за което му е наложено и съответното наказание.

С оглед на горното съдът приема за безспорно доказано и наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от пострадалите ищци неимуществени вреди в резултат на произшествието, изразяващи се в загубата на техния син.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, 4 че ищците са лица измежду най-близкия родствен кръг на пострадалия С, че загубата ги е връхлетяла внезапно, че според свидетелските показания са били сплотено, многодетно и задружно семейство, преживели са много тежко смъртта на сина си, на погребението им прилошало и се наложило да им оказват медицинска помощ, че след произшествието са се променили много – станала затворени, плачели за сина си, не посещават вече празниците в селото, не общуват с близките си и съседите си както по-рано, дори не им се работи, често посещавали гроба на детето си.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2018г. – 510лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 07.12.2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г. по т.д. No 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. No 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на по 160 000лв за всеки от ищците е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което исковата претенция следва да бъде уважена до този именно размер.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неползването на предпазен колан, поддържано и пред настоящата инстанция, се преценява като основателно, доколкото по делото е безспорно установено, че пострадалият С не е бил с поставен предпазен колан. За да стигне до този извод съдът съобразява разрешенията, дадени в т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по тълк.дело No 1/2014г., в която са разграничени двете хипотези на съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на 5 чл.51 ал.2 ЗЗД – допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътнотранспортно произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. В този смисъл неползването на обезопасителен колан съставлява принос на пострадалия за настъпване на вредата спрямо него самия.

Неоснователно обаче е искането на въззивното застрахователно дружество въззивната инстанция да определи по-висок размер на съпричиняването от 10 %, предвид известното колебание от страна на САТЕ за вида на удара между процесните автомобили – челен или странично – челен. В с.з. в.лице П П потвърждава, че за лекия автомобил ударът е бил „почти челен“, а после твърди, че е челен.

Липсва категоричност и в извода на експертите относно избягването на фаталния изход от удара между двете МПС в следствие на ползването на колана. В писменото заключение е отразено, че „Използването на обезопасителен колан би ограничило в значителна степен фаталната за живота травма на главата“, без да се твърди, че би я предотвратило. В с.з. медицинският експерт обяснява, че „коланът би ограничил“ движението на тялото, но не може да отговори категорично.