Решение № 400 от 17.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. ....., 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ....., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440101126 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.124 от ГПК вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК вр. с. чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-т.12, чл.19, ал.4, чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК вр. чл.146 ЗЗП и чл.86 от ЗЗД

В РС – ..... е постъпила молба от А. Т. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ....., обл.Плевен, ул. „Дядо Вълко“ № 28, подадена чрез адв. И. В. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. ....., ул. „Екзарх Йосиф“ № 5 против ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., жк.

Люлин 7, бул. „.....“ № 28, ет.2, ап.40-46 представлявано заедно и по отделно от ... и ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., жк. Люлин 7, бул. ..... № 28, ет.2, ап.40-46 представлявано заедно и по отделно от ...... - управител за обявяване нищожност на сключен договор за паричен заем № 4746938 от 14.03.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2023 г. ищецът сключил договор за паричен заем № 4746938 с „......“ АД, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1 500,00 лв., на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка по 126,55 лв., ГЛП 35,00 % и ГПР 47,12 %. Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор заемателят се бил задължил да предостави обезпечение а заемодателя, като е следвало да подпише договор с „.... за предоставяне на възмездно поръчителство, като на следващия ден бил и подписан между тях договор за предоставяне на гаранция № 4746938, като дължащото възнаграждение е в размер на 707,85 лв. или 54,45 лв. на всяка вноска.

Посочва се, че така общият размер на задължението, съгласно представения погасителен план, в който е включен и възнаграждението по договора за гаранция възлизало на сумата от 2353,00 лв.

1

Поддържа, че процесния кредит е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, доколкото не съдържал ГПР и общата сума дължима от потребителя, както и че не е ясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва.

Посочва, че възнаграждението за поръчителя следвало да се счита за част от разходите и да е ясно посочено като елемент от ГПР. Твърди се, че ответниците са свързани лица и реално възнаграждението за поръчител е още едно възнаграждение за кредитодателя, като по този начин се заобикаляло разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че в договора за поръчителство е посочено, че първият ответник събирал вноските за възнаграждение за поръчителя, поради което и е следвало да включи вноските в ГПР. Поддържа, че като не е сторено това се нарушавали нормите на чл.11, ал.1 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.

Излагат се доводи, че в процесния договор е посочен ГПР по- нисък от действителния, което представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4 ЗПП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

Поддържа, че целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посочва, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не можело да доведе до неговото саниране.

Поддържа, че единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „......“ АД на допълнителен финансов приход в размер на 707,85 лв., представляващ престация на потребителя по гаранционна сделка. Сочи, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на §.1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.

Иска се от съда да признае за установено в отношенията между ищеца и „......“ АД, че договор за паричен заем № 4746938 е недействителен, както и да признае за установено в отношенията между страните А. Т. И. и „.....“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4746938 е нищожен, както и връщане на сумата 707,85 лева представляваща недължимо платена от доверителя ми сума по процесния договор за предоставяне на поръчителство № 4746938 от 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната за връщане сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до погасяване на задължението. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „......“ АД, с който се изразява становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни.

Сочи се, че не е налице правен интерес, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Сочи, че наличието на правен интерес се преценявало според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба. Твърди се, че ищецът не бил обосновал правния си интерес. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика.

2

Оспорва основателността на предявените искове и че процесния договор е нищожен.

Сочи, че процесния кредит е валиден и отговаря на изискванията на ЗПК. Посочва, че в процесния договор ГПР е изчислен коректно, като включвал всички разходи по крредита, които са изискуеми съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК.

Оспорва твърдението, че не спазени изискванията на ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство.

Посочва, че възнаграждението дължимо по предоставяне на гаранция, не представлявал разход по кредита по смисъла на ЗПК и не следва да бъде включен в ГПР.

Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка, за услуга, предоставяна от трето лице, което гарантирало изпълнението на задълженията на заемателя.

Оспорва като неоснователни твърденията за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Изискването на обезпечение цели намаляване на кредитния риск на заемодателя. Изборът на дружеството – гарант е била една от възможностите, предоставени на заемателя и е резултат от негово свободен избор.

Оспорва твърденията за неравноправни клаузи, като клаузата за обезпечение не създавала значителен дисбаланс в правата и задълженията на страните, тъй като е насочена към защита на интересите на кредитора и било обичайна практика в кредитирането.

Оспорва твърдението, че процесния договор е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Клаузите на договора са в съответствие с цитираните разпоредби, посочени са и ГПР и общата сума дължима от потребителя, както и взетите предвид допускания. Сочи, че общата дължима сума, представлявала сборът от общият размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно т.2, §1 от ДП към закона. Сочи, че ГПР е изчислен към момента на сключване на договора за кредит по определения в приложение 1 към ЗПК начин, които са отразени и в договора. Поддържа, че в ГПР е включен само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това бил единствения разход по кредита.

Посочва, че релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредита (дела С-714/22 и С-448/17 на СЕС).

Поддържа, че договорът не само формално отразявал изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19 ЗПК, но посочените параметри са правилно изчислени и посочени и ГПР е коректно изчислен.

Оспорва твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при формиране на ГПР е заобикаляне на закона.

Оспорва твърдението, че не спазени изискванията на ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство и не е налице заобикаляне на чл.19 ал. 4 ЗПК. Посочва, че дружеството нямало задължение да включва възнаграждението в ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита.

Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем и не представлявало разход за допълнителна услуга, който да се включи в ГПР.

Допълнително възнаграждение не е било и условие за предоставяне на заемната сума.

Поддържа, че при промяна на условията на договора не се изчислявал и посочвал нов 3

ГПР, както и че разходите за обезпечаване на вземането не се включвали при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като не са били неизбежен разход, нито са били известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем.

Оспорва твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формиране на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „.....“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че иска е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, от исковата молба не ставало ясно какви интереси на ищеца са засегнати към момента на подаването й.

Поддържа, че договорът за сключване на гаранция между ищеца и втория ответник е сключен с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна – ищеца се задължавал да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение.

Посочва се, че уговореното между „.....“ и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за издаване на гаранция. Излага съображения, че възнаграждението по договора не противоречало и нарушавало законови разпоредби или добрите нрави.

Поддържа, че процесният договор е действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона, тъй като е валидно сключен. Посочва се, че ответното дружество е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.

3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си качество – на търговец, дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) – обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.

Поддържа се, че по силата на договора за поръчителство ответното дружество се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения, като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит. Посочва се, че разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД не са относими към отношенията между „.....“ ЕООД ищеца.

Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението /договорът за предоставяне на гаранция противоречи на ЗПК. Посочва, че сключеният между страните договор не попадал в приложното поле на ЗПК, като процесния договор нямал за предмет предоставяне на кредит.

Оспорва твърденията за оскъпяване на процесния договор за паричен заем, за допълнителното възнаграждение, само по себе си е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Сочи, че като всяка стопанска/ търговска дейност същата се осъществявала с цел положителен финансов резултат.

4

Оспорва твърденията в исковата молба,че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като посочва, че договорът за гаранция е сключен по инициатива на ищеца.

По тези и останалите изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание ищцата в о.с.з. не се явява и не се представлява от пълномощника й адв. И. В., по делото е депозирано писмено становище, с което поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове.