Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4526 от 17.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2458/2024
Вид
Решение № 4526
Подписан
17.03.2025
В сила
17.03.2025
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 293 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4526 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110102458 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу А. К. З., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 866,84 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между „***“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –07.09.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 139,77 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 20.01.2020 г., и сумата от 370,81 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 04.09.2023 г., за които суми на 10.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50006/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът „***“ ЕООД твърди, че между „***“ ЕАД и ответницата А. К. З. е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г. по електронен път по силата на ЗПФУР, а именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация.

Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че по силата на договора ответникът е получил сумата от 1000 лв., която е следвало да върне чрез 13 броя вноски от по 91,51 лв. всяка в срок до 20.01.2020 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент от 41,24 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Твърди, че на 18.12.2018 г. ответницата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД, въз основа на който между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от *** г., според 1 който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита. Твърди се още, че предвид неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит и след изпратено уведомление до ответника, на 23.02.2021 г. „***“ ЕООД погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми. Допълва още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. и Приложение № 1 към него „***“ ЕАД е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответницата, която е била уведомена за извършената цесия с имейл от 01.04.2021 г., с което обосновава и активната си материалноправна легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответницата е неизправна страна по договора за кредит, тъй като до изтичане на крайния му срок – 20.01.2020 г. не е върнала заемната сума по него. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата А. К.

З., чрез назначения от съда особен представител адв. В., с който оспорва предявените искове.

Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва „***“ ЕАД да е предоставило процесната сума. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за потребителски кредит № ***/*** г. и Приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „***“ АД, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави на А. К. З., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 1000 лв., срещу поемане от нейна страна на насрещно задължение за връщане на същия в срок до 20.01.2020 г. съгласно погасителен план. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 13 бр. месечни погасителни вноски всяка в размер от по 91,51 лв., като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент в размер на 30,93 % при годишен процент на разходите от 50,00 %, при което общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1189,63 лв. Съгласно чл.

4, ал. 2, вр. ал. 1 от договора като условие за пораждане на действието му и усвояване на сумата е предвидено предоставянето на поръчителство от одобрено от „***“ АД юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита или банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. Уговорено е, че срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя при предоставяне на обезпечение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, както и че в случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „***“ АД, съответно договорът няма да породи действие между страните.

Като писмени доказателства по делото са представени и приети още Общи условия за предоставяне на кредити на „***“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който също са посочени параметрите на договора за потребителски кредит.

Приет е Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно с Приложение № 1 към него, между „***“ ЕООД, в качеството на поръчител, и А. К. З., в качеството на потребител, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1000 лв. и краен срок на погасяване –20.01.2020 г., срещу което потребителят се е задължил да заплати месечно възнаграждение в размер от по 73,73 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 1, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „***“ ЕАД 2 да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, след уведомяване на потребителя за постъпилото искане за плащане и предоставяне на информация за общия размер на задълженията (чл. 3, ал. 2). Страните са постигнали и съгласие, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за извършеното плащане в срок от два работни дни, считано от плащането, както и да му предостави информация за общия размер на извършеното плащане и за това кои задължения са погасени с него (чл. 3, ал. 4). Договорът за предоставяне на поръчителство не носи подпис за страните по него.

Приет е и Договор за поръчителство от 18.12.2018 г. между „***“ АД и „***“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1000 лв. и краен срок на погасяване –20.01.2020 г.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. сключен между „***“ ЕАД, наречен в договора „Цедент 1“, „***“ ЕООД наречен в договора „Цедент 2“ и „***“ ЕООД, наречен в договора „Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица, сключени между „Цедент 1“ в качеството на кредитодател и физическите лица, в качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, които към 23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По силата на договора „Цедент 2“ продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „***“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“ по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на „***“ ЕАД, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви.

Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са посочени в Приложение № 1 към договора, а вземанията на „Цедент 2“ са индивидуализирани в Приложение № 1 към него, които към 23.02.2021 г. са в размер на 11 494 818,60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се изготвя и подписва на хартиен носител от двете страни при сключване на договора и съдържа поотделно описание на вземанията на „Цедент 1“ за всеки отделен договор за потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“, произтичащи от встъпване на поръчителя „***“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“.

Изрично е посочено, че прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията, предмет на договора, настъпва с подписването му. Отразено е, че неразделна част от договора за цесия са Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания, Приложение № 2 – приемнопредавателен протокол, Приложение № 3 – пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД и Приложение № 4 – Рамков договор за поръчителство между „Цедент 1“ и „Цедент 2“, ведно с приложенията и анексите към него.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло, се установява, че в системата на „***“ ЕАД е налице регистрирано и одобрено кандидатстване и сключване на договор за кредит № ***/*** г., с посочено лице – А. К. З.. Вещото лице уточнява, че съгласно алгоритъм на функциониране на ЕС, в процеса на кандидатстване клиентът е достигнал до стъпка, в която е необходимо маркиране с отметки на предварително празни полета към които са прикачени линкове към документи, съдържащи: Съгласие за обработка на лични данни; Стандартен европейски формуляр и Договор за финансова услуга с *** плюс с Общите условия, като ако не се маркират задължителните отметки, не може да бъде 3 натиснат бутон „вземи парите сега“ и кредитът не би могъл да бъде отпуснат. Вещото лице е установило, че в административния панел на ЕС в „***“ ЕАД е отразено с „да“ направените от клиента отметки. В случая клиентът не е маркирал/дал съгласие да се присъедини към Лоялната програма на „***“ ЕАД и не е маркирал маркетинг съгласие. Системата е изпратила автоматично мейл съдържащ СЕФ, Договор за кредит и ОУ на 18.12.2018 г. от „***“ ЕАД до е-мейла посочен от клиента.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, няма информация на коя дата и по какъв начин е усвоена сумата по кредита. По договора за извършвани плащания в общ размер на 330,48 лв. Според вещото лице размерът на годишния процент на разходите по процесния договор, изчислен без да се включва възнаграждението за поръчител е 35,72 %, а при включването му –344,79 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение между „***“ ЕАД и А. К. З. по силата на процесния договор за потребителски кредит № ***/*** г. с твърдяното съдържание; изпълнение на задължението на „***“ ЕАД за предоставяне на заемната сума по договора, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за връщане на усвоената заемна сума; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията към длъжника и ищеца и уведомяване на ответницата за извършената цесия; изпадане на ответницата в забава; размера на претендираните суми.