Решение № 260294 от 25.06.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 260294 /25.06.

Година 2021 Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд ІІІ-ти наказателен състав

На 13.01 Година 2021

В публично заседание в следния състав:

Председател:БОГДАН ВЕЛЕВ

Съдебни заседатели:

Секретар:Наташа Динева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията

АНД номер 01072 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

С наказателно постановление № 313а-49/29.04.2020 г., издадено от директор ОД МВР – гр.

Перник, на К.Г.Д. е наложено административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лв. на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от К.Г.Д. с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

В съдебното производство, пълномощникът му – адв. В. , пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката, не изразява становище по жалбата. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение бл. № 412786/17.04.2020 г.

В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 17.04.2020 г., около 10.10 часа, при изпълнение на служебните си задължения свидетелите , полицаи във Второ РУ - ОД МВР Перник, установили, че К.Г.Д. се намира на открито обществено място - зад блок №46,, ул. Юрий Гагарин, кв. Изток, гр. Перник, и не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата, в нарушение на въведената със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., доп. със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по т. 9.

Цитираната заповед на министъра на здравеопазването била издадена по препоръка на Националния оперативен щаб, създаден със заповед №Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на Република България във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на вируса COVID-19 на територията на страната, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, чл.

73 от АПК и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (Загл. обн.

ДВ, бр. 28/2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. Във връзка с епидемичната обстановка от разпространението на вируса, на посоченото основание били издадени поредица от заповеди, сред които и цитираната, с които били въведени временни противоепидемични мерки за територията на страната.

На мястото на установяване на нарушението срещу К.Г.д. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН.

Правонарушителят отказал да подпише съставения акт, както и разписката под съдържанието му и не приел предложения му препис. Обяснения и възражения не вписал в съдържанието на акта.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не упражнил и правото си да депозира писмено възражение.

На

29.04.2020 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето наложил административно наказание глоба за нарушение на т. 9 от заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г., доп. със заповед № РД-01-197 /11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

При извършена проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление съдът установи следното:

Обжалваното

НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това, произтичащо от разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.

Настоящият съдебен състав констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да мотивират отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са изпълнени изискванията в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и за точно посочване на нарушените законови норми.

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност с АУАН, в който като нарушени са посочени нормите на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. В приложимата към датата на нарушението редакция /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето предвижда: "При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион".

Същата не установява задължение за определено поведение, с което нарушителят е следвало да се съобрази, поради което законосъобразно, с оглед точно правно квалифициране на нарушението, разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето е обвързана с административнонаказателната разпоредба на чл. 209а, ал.

1 от Закона за здравето, тъй като именно в нея е предвидено наказване на този "който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление...

" /ред. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. /.

Предвид препращането и към други нормативни актове – в случая заповедите на министъра на здравеопазването, надлежно е посочен и съответния акт на МЗ с конкретизиране на тази част от него, установяващ въведена противоепидемична мярка, за чието неизпълнение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Вярно е, че в АУАН заповедта на министъра на здравеопазването е посочена при излагане на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, не и като част от правното квалифициране на същото, но това обстоятелство не нарушава съществено процесуалните изисквания, доколкото позоваване на нея е извършено, като при това е конкретизирана относимата към случая точка, в която е обективирана въведената противоепидемична мярка. При тези обстоятелства правото на нарушителя да узнае естеството на вмененото му нарушение и фактите, на които същото се основава, за да проведе пълноценна защита, не е нарушено.

Не са допуснати и нарушения на процесуалните изисквания при издаване на наказателното постановление – в рамките на изложените факти в АУАН то съдържа пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като при правното му квалифициране коректно са означени визираната заповед на министъра на здравеопазването и конкретната точка, съдържаща въведената противоепидемична мярка, чието нарушаване е констатирано, във връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Съдът приема за безспорно доказано, че при проверката, извършена от служители на 02 РУ – ОД МВР Перник спрямо жалбоподателя зад блок №46 на ул. Юрий Гагарин в гр.

Перник, е констатирано нарушение на въведената с горепосочената заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, а именно: "Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места /в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др. / са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др. /. За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и /или са предназначени за обществено ползване /в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги/. "

В конкретния случай жалбоподателят се е намирал на открито обществено място /на улицата/ и не е имал поставена защитна маска за лице, нито поставено друго средство, покриващо носа и устата му.

Събраните гласни и писмени доказателствени средства установяват без противоречия това обстоятелство, то не се оспорва и от страна на жалбоподателя, поради което подробно обсъждане на релевантите факти и на доказателствата, които ги установяват, не е необходимо.

Формално, безспорно установените факти се субсумират в състава на нарушението по чл.

209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, поради което формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни и законосъобразно срещу жалбоподателя е образувано административнонаказателно производство за посоченото административно нарушение.

Въпреки този извод, от гледна точка императивното задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление от гледна точка законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът намира, че материалният закон е нарушен с извършеното административното наказване за нарушението по-горе.

След хронологично проследяване на относимите към казуса мерки и действия, въведени в страната след обявяване на извънредното положение в страната с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., към датата на нарушението гражданите са били затруднени в това да се информират своевременно за тях и да ги изпълняват, при това с убеждение за общественополезния резултат.

Въпреки широкото публично оповестяване на промяната и мотивите за нея, в условията на споровете в медицинските и научните среди към този момент за ползите от въвеждане на такава мярка /особено на открити обществени места/, възможността за объркване при проследимост на наложените забрани, ограничения и изисквания и периодите, в които действат, не може да бъде отхвърлена, възражения за което се изтъкват и в жалбата.

Същевременно мястото, на което е извършена проверката не е било оживено /то и не предполага такава оживеност/, а от показанията на свидетелите не се установява в същия момент в непосредствена близост да е имало други лица, за които поведението на нарушителя да е създало риск за здравето и животите им.

В съвкупност изложените обстоятелства мотивират извод, че нарушението е инцидентно по своя характер, извършено е при условия, нетипични за обикновените случаи на нарушение от същия вид, първо е за нарушителя и налагането на наказание за него, макар и в минимален размер, не е наложително за постигане на целите в чл. 12 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че формираният от наказващия орган противоположен извод – че "деянието не притежава качеството маловажност" е аргументиран единствено с усложнената епидемиологична обстановка и нуждата от стриктното спазване на противоепидемичните мерки за ограничаване разпространението на Covid-19 на територията на страната и опасността да причини значителни и трудно поправими вреди за живота и здравето на гражданите. Безспорно, в условията на пандемия и обявено извънредно положение в страната, спазването на въведените от изпълнителната власт противоепидемични мерки е задължение и отговорност на всеки гражданин, тъй като е в негов личен и в обществен интерес, но постигането на този резултат чрез налагане на административни санкции не във всеки случай е необходимо. Извън изложения мотив за отказ да приложи нормата на чл. 28а от ЗАНН, който е общ за всеки друг аналогичен случай, АНО е следвало да разгледа конкретните обстоятелства в казуса, свързани с особеностите на извършване на деянието и личността на дееца, да извърши конкретна преценка на степента им на обществена опасност, и въз основа на тях да вземе обосновано решение необходимо ли е наказване.