Решение № 3723 от 12.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3723 гр. Пловдив, 12.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330119935 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Д. К., ЕГН ********** и Г. Т. К., ЕГН **********, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищците твърдят, че на 04.08.2010 г. в полза на „Банка Пиреос България“ АД бил издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 7171/02.08.2010 г. по ч. гр. д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС. С молба от 01.09.2010 г. „Банка Пиреос България“ АД образувало изпълнително дело № **** г. по описа на ***, с рег. № ****, с район на действие ОС – Пловдив. Твърдят, че покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело била връчена на длъжниците лично.

Посочват, че на 08.09.2010 г. били наложени запори на банковите им сметки в различни кредитни институции, като на 05.10.2010 г. била наложена възбрана на недвижими имоти на ищците в режим на СИО, находящи се в с. П., а на 07.10.2010 г. – извършен опис на възбранените недвижими имоти. Твърдят, че в периода 29.10.2010 г. – 29.11.2010 г. била проведена публична продан, която не е станала по смисъла на ГПК.

На 17.12.2010 г. последвал запор на трудовото възнаграждение на ищцата Ц. К., който не бил изпълняван.

Сочи се, че в периода 30.04.2011 г. – 28.05.2014 г. били провеждани няколко публични продани на недвижимите имоти в с. П., последната от които била за периода 28.04.2014 г. – 28.05.2014 г., като на 29.05.2014 г. бил обявен за купувач на имотите – наддавачът „БГ ЛЕНД СИС“ ООД, ЕИК 202758273, на което дружество било издадено постановление за възлагане.

Твърди се, че само по отношение на ищеца Г. К. вземанията по издадения по ч. гр. д.

№ 11741/2010 г. по описа на ПРС изпълнителен лист били присъединени към изпълнително 1 дело № **** г. по описа на **** ***, по което на 28.10.2014 г. бил продаден собствен на ипотекарния длъжник „ЗК Лондон Груп“ ЕООД недвижим имот за сумата от 62 668.80 лева.

Ищците твърдят, че в резултат на извършени погасявания, съгласно Разпределение от 18.03.2015 г. по изп. дело № **** г. и Разпределение от 28.11.2014 г. по изп. дело № **** г., и двете по описа на **** ***, остатъкът на задължението за главница по изп. дело № **** г. и издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС, бил 24 867.47 лева.

Посочват, че след приключилите публични продани, на 03.06.2016 г. била подадена молба за конституиране на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като частен правоприемник, въз основа на Договор за цесия от 14.01.2016 г. на остатъка от вземанията по изпълнителното дело.

С Разпореждане от 31.07.2018 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било конституирано като взискател по изп. дело № **** г. по описа на **** ***, като частен правоприемник на вземанията по издадения по ч. гр. д. № 11741/2010 г. изпълнителен лист.

Твърдят, че на 20.02.2020 г. бил насрочен опис на движими вещи на Ц. К., който не се състоял, а на 09.01.2020 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на същата в ОД на МВР – Пловдив, който към настоящия момент се изпълнявал ежемесечно.

Ищците излагат, че не дължат остатъка от претендираната по изпълнително дело № **** г. по описа на **** ***, рег. № ****, сума в размер на 24 867.47 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1/25.02.2010 г., тъй като същата е погасена по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Навеждат доводи, че по отношение на ищеца Ц. К. вземането е перемирано на дата 29.05.2016 г. с изтичане на две години от датата на обявяване на купувач по изп. дело № **** г. по описа на **** *** – 29.05.2014 г., а за ищеца Г. К. – на дата 28.10.2016 г., с изтичане на две години от датата на обявяване на купувач по публична продан по изп. дело № **** г. по описа на **** ***, към което по отношение на К. били присъединени вземанията по изп. дело № **** г.

В тази връзка считат, че молбата от 03.06.2016 г. за конституиране на ответника като взискател не представлява искане за предприемане на конкретно действие, изграждащо определен изпълнителен способ, поради което и не прекъсва срока за перемпция нито давностния срок за вземанията.

Твърдят, че ответникът е конституиран като взискател едва на 31.07.2018 г., към която дата производството по изпълнителното дело било прекратено по силата на закона.

Поради това, сочат, че исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия и извършените такива след дата 29.05.2016 г. и дата 28.10.2016 г., включително и удръжките от трудовото възнаграждение на ищеца Ц. К., са ненадлежни, поради което не са прекъснали погасителната давност за вземането за главница.

Считат, че дори да се приеме, че давностният срок е започнал да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, задълженията са погасени по давност, както следва: на 29.05.2021 г. за Ц. К. и на 28.10.2021 г. за Г. К..

С уточняваща молба от 20.01.2022 г. е посочено, че ищците са осъдени да заплатят солидарно следните суми: 25 381.37 евро – главница, дължима по Договор за кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1/25.02.2010 г.; 783.66 евро – просрочена лихва за периода 30.04.2010 г. – 29.07.2010 г.; 28.55 евро – наказателна лихва за периода 30.04.2010 г. – 29.07.2010 г.; законна лихва върху главницата, считано от 30.07.2010 г., както и 1024.60 – разноски.

Направено е уточнение, че изп. дело № **** г. по описа на **** *** е образувано на 2

01.09.2010 г. от „Банка Пиреос България“ АД против солидарните длъжници „ЗК Лондон Груп“ ЕООД и Г. Т. К., като предмет на изпълнителното дело са сумите: 126 620.74 лева – главница по Договор за инвестиционен кредит от 16.01.2007 г.; 2286.29 лева – лихва за забава и 2578.14 лева – присъдени съдебни разноски. Твърди се, че към настоящия момент производството по принудително изпълнение не е приключило.

Поддържа се, че по изп. дело № **** г. по описа на **** ***, ищецът Г. К. също е солидарен длъжник заедно с ищеца Ц. К., поради което и само по отношение Г. К. вземанията по двете изпълнителни дела са присъединени.

Твърди се още, че в резултат на наложения запор на трудовото възнаграждение на Ц.

К. от 09.01.2020 г. до настоящия момент по процесното изпълнително дело е получена сумата от 2400 лева в резултат на удръжка в размер на по 200 лева месечно в продължение на 12 месеца. Твърдят, че с удържаната сума са погасявани такси по изп. дело № **** г. по описа на **** *** и законни лихви, като не е погасявана главницата в размер на 24 867.47 лева.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 24 867.47 лева, представляваща непогасена главница, дължима по Договор за кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1/25.02.2010 г., сключени с „Банка Пиреос България“ АД, дължима по изпълнително дело № **** г. по описа на **** ***, рег. № ****, образувано за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 04.08.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 7171/02.08.2010 г. по ч. гр. д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС. Претендират сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В първото открито съдебно заседание, ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изразява становище за недопустимост на предявените искове. В условията на евентуалност, изразява становище за неоснователност на предявените искове, като оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № **** г. по описа на **** ***. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г., отменено с т. 10 от ТР № **** г., обявено на 26.06.2015 г., като счита, че давността е била прекъсната с образуването на изпълнително дело, а по силата на ППВС № 3/1980 г., което е действало към образуване на изпълнително дело № **** г. по описа на **** ***, давността била и спряна, като спирането на давността следвало да се счита преустановено от момента на обявяване на ТР № **** г. Във връзка с горното, ответникът заявява, че давността за вземането започнала да тече отново на 26.06.2015 г. . По съществото на спора, счита, че в настоящия случай се прилага общият петгодишен давностен срок, като заявява, че давността по отношение на вземането е прекъсвана. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта:

Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, е неоснователно, доколкото предявените искове целят признаване със сила на присъдено нещо, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 24 867.47 лева – представляваща непогасена главница, обективирана в изпълнителен лист от 04.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС, поради настъпила погасителна давност.

Предвид направеното оспорване на иска и липсата на признанието му, следва, че спорен 3 предмет е налице, като ищците имат правен интерес да бъде установено, че не дължат непогасена сума по изпълнителния лист.

По същество:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на „Банка Пиреос България“ АД е издаден изпълнителен лист от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 11741/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ-ти гр. състав, срещу ищците Г. Т. К. и Ц. Д. К., солидарно да заплатят, следните суми: 25 381.37 евро – главница по Договор за кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1 от 25.02.2010 г.; 783.66 евро – просрочена лихва за периода от 30.04.2010 г. до 29.07.2010 г.; 28.55 евро – наказателна лихва за периода от 30.04.2010 г. до 29.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2010 г. до окончателното издължаване, както и сумата от 1024.60 лева – разноски по делото, въз основа на който е образувано изп. дело № **** г. по описа на **** ***, рег. № **** на КЧСИ, както и, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от „Банка Пиреос България“ АД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Ищците сочат, че по изпълнителното дело, са извършвани плащания, като видно и от Удостоверение /л.41/, издадено с изх. № ****/04.02.2020 г. от **** *** по изпълнителното дело № ****, се установява, че дължимата сума по издадения изпълнителен лист от 02.08.2010 г. е в размер на 24 867.47 лева – представляваща непогасена главница.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане в период след възникването му до момента на предявяване на иска.

Разпечатката съдържа 40 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/254e209f-24cc-4300-bc15-6bee0aa94b6e