Решение № 32 от 18.01.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3615/2023
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 18.01.2024
- В сила
- 19.06.2024
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 98в, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Бургас, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120203615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано по жалба на „К.-М.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 9107 от 15.06.2023 г., издадено от министъра на културата, с което за нарушение на чл.97, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАПСП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Поддържа, че при съставяне на АУАН не е бил спазен тримесечният срок, предвиден в чл. 34 ЗАНН. Оспорва се извършването на нарушението и неговата доказаност. Сочи, че не става ясно защо са съставени АУАН и НП само за едно музикално произведение, въпреки че от фактическа страна се твърди, че са звучали две произведения. Счита, че ако се приеме извършено нарушение, то случаят е маловажен и приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН.
За дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, явява се адв. К.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Оспорва идентифицирането на музикалното произведение, като поставя под съмнение категоричното му установяване.
АНО, редовно уведомен не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На *******г. служители на Министерство на културата в това число и свидетелят Ч.
1
П., извършили проверка на обект - бистро „Г.“, находящо се в гр. Бургас, ж.к.
*****************************, стопанисвано от „К.-М.“ ЕООД. Проверката имала за цел да се провери дали се спазва законодателството, свързано с упражняване на авторските и сродните му права. На място в обекта било констатирано наличие на техническо устройство – преносим компютър, със свързани към него усилвателни колони, разположени в закритата и откритата част на обекта. Констатирало се, че компютърното устройство и свързаните към него колони озвучава обекта с музикални произведения. Контролните органи с помощта на служебно мобилно устройство със сериен № ********* с инсталирани съгласно Заповед РД 09- 985/21.09.2021г. на министъра на културата специализирани приложения за разпознаване на музикални произведения Shazam, Track ID и „Sound Hound”, установили звучене на музикалните произведения Falling (2 nd Edit) - Creative Ades и Just Walk Away (bonus track)- Celine Dion. Свидетелят П. съставил констативен протокол за извършената в обекта проверка, като указал на представител на жалбоподателя да се яви на 28.09.2022 г. в Министерство на културата и да представи валидни към датата на проверката договори за отстъпени авторски и сродни права. На указаната дата представител на жалбоподателя не се е явил, но бил изпратен договор, подписан на ******** г. между жалбоподателя и „Т.Г.“ ООД, представляващо дружество доставчик на каталог от музикални произведения под формата на неинтерактивна програма (playlist).
От Дирекция „Авторско право и сродните му права“ при Министерство на културата било отправено запитване до Сдружение за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели - „М.“, регистрирано с издадено удостоверение № 62- 00-0152/27.10.2011 г. и № У62/05.09.2014 г. в регистъра, воден в Министерството на културата, съгласно чл. 94г, ал. 1 ЗАПСП. Била е изискана информация относно авторите на произведенията, използвани чрез публично изпълнение на запис, членове ли са на дружество „М.“ и управлява ли същото техните права по отношение на публичното изпълнение на запис. В случай че авторите са чуждестранни, било е отправено запитване в кое чуждестранно дружество членуват и представлява ли „М.“ съответното дружество за територията на Република България по силата на договор за взаимно представителство. Също така е било направено запитване дали дружество „М.“ има договор с „К.-М.“ ЕООД, към датата на проверката. В постъпил отговор от дружеството „М.“, е било описано, че в базата данни, използвана от „М.“ се съдържа информация единствено за произведението Just Walk Away (bonus track)- Celine Dion, като се посочва композиторите и авторите на текста, които се представляват от „М.“. Отделно от това в отговора е отразено, че „К.-М.“ ЕООД няма сключен договор с „М.“.
Предвид представения от жалбоподателя договор, сключен три дни след проверката на ******** г. с „Т.Г.“ ООД, свидетелят Ч. П. отправил запитване до „Т.Г.“ ООД дали музикалните произведения Falling (2nd Edit) - Creative Ades и Just Walk Away (bonus track)Celine Dion са част от предлагания от тях каталог. В отговор „Т.Г.“ ООД посочили, че процесните произведения не са част от техния каталог.
При така установеното от фактическа страна, свидетелят Ч. П. съставил на ******* г.
2 срещу жалбоподателя АУАН за това, че на ******* г. в стопанисван от „К.-М.“ ЕООД обект – бистро „Г.“, находящо се в гр. Бургас се използва чрез публично изпълнение на запис произведението Just Walk Away (bonus track)- Celine Dion, без необходимото съгласие на авторите или представляващата ги организация за колективно управление на права „М.“, в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 1 ЗАПСП. Впоследствие било издадено от АНО и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля П. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно чл. 98в, ал. 1 ЗАПСП и Заповед № РД09-784/24.08.2022 г. на министъра на културата), в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното в жалбата възражение за съставяне на АУАН извън срока по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая от фактическа страна се установява, че на ******* г. е била извършена проверката в обекта, където контролните органи констатирали публично изпълнение на записа на музикално произведение в откритата и закритата част на заведението, излъчвано от компютърно устройство със свързани към него колони и усилвател. По тази причина било указано на жалбоподателя на 28.09.2022 г. негов представител да се яви в Министерство на културата и да представи валиден договор за съгласие на авторите на произведението да бъде публично изпълнявано чрез запис.
Установява се, че на указаната дата не се явил представител, но бил представен договор от дата ******** г. – три дни след проверката. Впоследствие са били направени и допълнителни проверки чрез изпращане на запитвания до дружеството, което представляват авторите на процесното произведение. При така установеното от фактическа страна според настоящия състав като най-ранна дата, на която може да се приеме, че е бил известен нарушителят за контролния орган е 28.09.2022 г. – датата на която е следвало да се представи валиден към проверката договор и такъв не е бил представен. Следователно от тази датата е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и е изтекъл на 3
28.12.2022 г. АУАН е бил съставен на ******* г., т.е. в рамките на давностния срок по чл.
34 ЗАНН. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от датата на извършване на проверката на място в обекта – ******* г. На тази дата е било констатирано фактическото възпроизвеждане на музикалното произведение в обекта, но липсата на валидно правоотношение, по силата на което жалбоподателят да има право да озвучава обекта с процесното произведение, е било констатирана на по-късен етап. Ето защо съдът намира, че при съставяне на АУАН е била стриктно спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен в АУАН и в НП. Тук следва да се обсъди и възражението в жалбата, че не става ясно защо жалбоподателят е бил наказан за извършено едно нарушение, след като се констатирало, че се изпълнявали чрез записа в обекта две произведения. Изцяло в компетентността на актосъставителя и съответно на АНО е преценката за кое нарушение да се състави АУАН и издаде НП при констатирани множество нарушения. Единственото, което следва да се съобрази е от съдържанието на АУАН и НП недвусмислено и ясно да се установява точно кое нарушение се вменява във вина на нарушителя, за да не се наруши или ограничи правото му на защита. В настоящия случай според съда не е налице съмнение относно това обстоятелство. Както в АУАН, така и в НП категорично и ясно е посочено, че двата акта са издадени за това, че на ******* г. в стопанисван от „К.-М.“ ЕООД обект – бистро „Г.“, находящо се в гр. Бургас се използва чрез публично изпълнение на запис произведението Just Walk Away (bonus track)- Celine Dion, без необходимото съгласие на авторите или представляващата ги организация за колективно управление на права „М.“.
Касае се за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 1 ЗАПСП, съгласно която разпоредба който в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми се наказва за юридическите лица с „имуществена санкция“ в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева.
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че на ******* г. в стопанисван от „К.-М.“ ЕООД обект – бистро „Г.“, находящо се в гр. Бургас се използва чрез публично изпълнение на запис произведението Just Walk Away (bonus track)- Celine Dion. Установява се, че към датата на проверката – ******* г. жалбоподателят не е притежавал сключен договор за предоставено съгласие от композиторите и авторите на текста на произведението, същото да бъде излъчвано чрез запис в проверявания обект.
Установява се, че жалбоподателят е сключил договор три дни след проверката (на ******** 4 г.) с доставчика на каталог от музикални произведения „Т.Г.“ ООД, като същевременно се констатирало, че процесното музикално произведение не е част от каталога на „Т.Г.“ ООД.
Няма нарушение и в начина на установяване на музикалното произведение, тъй като същото е осъществено чрез програма, одобрена за работа с изрична заповед от Министъра на културата. Подобно разбиране се е наложило и в практиката на касационната инстанция по сходни казуси – напр. Решение № 1744 от 14.12.2020г. по к.н.а.х.д. № 2282/2020г. по описа на Административен съд Бургас.