Решение № 1611 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204129 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2300076/ 24.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на „***" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна:

-действителния характер на правоотношението между жалбоподателя и процесния работник бил граждански, а не трудов и в този смисъл извършеното било несъставомерно;

-преди извършване на проверката реално бил сключен трудов договор с работника, който просто не бил регистриран в НАП;

-АУАН не бил съставен в присъствието на представител на наказания субект;

-алтернативно се моли за намаляване на санкцията до законоустановения размер. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото изменяне

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 06.03.2023г., около 15:50 часа е извършена проверка в ресторант „Приятелите на Бохеми" в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия" до бл. 141, стопанисван от дружеството „***" ООД.

При проверката на място в обекта е установено да работи като помощник кухня Р. Х. Н., ЕГН **********. Към момента на проверката същата е приготвяла заготовки в кухнята на ресторанта.

На 10.03.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив управителят на дружеството е представил документи, свързани с трудовото правоотношение на Р. Х. Н.. От извършената проверка на място в ресторанта и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив документи е установено, че към 15:50 часа на 06.03.2023г. в ресторант „Приятелите на Бохеми" в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия" до бл. 141, от страна на работодателя „***” ООД е приета на работа като „помощник кухня" Р. Х. Н., ЕГН **********, без да е сключен с нея преди постъпването й на работа трудов договор. Трудовият договор на Р. Н. е сключен след проверката в обекта на контрол.

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.

416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се 2 опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание, категорично потвърди фактическите положения от АУАН.

Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства- декларация от Р. Н. , която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове, както и приложения по преписката граждански договор.

Гаранция за достоверността на отразеното в декларацията в случая е наказателната отговорност за невярно деклариране, която се носи по силата на чл. 313 КТ.

Не на последно място при непосредствения си разпит от съда св. Р. Н. също потвърди, че изпълняваната от нея работа е точно тази, отразена в АУАН.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, и се установява от чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.4 т.3 и чл. 16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018), както и от приложената по делото Заповед № 3-0864 /17.10.202г. на изпълнителен директор на ИА ГИТ.

Противно на възраженията от жалбата, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

От показанията на актосъставителя се установи, че АУАН е съставен в присъствие на управителя на наказания субект, на който срещу подпис е връчен екземпляр от същия.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

3

Преди да се пристъпи към по подробен анализ на съставомерността на деянието от правна страна, следва да се разграничи като принципно положение приложното поле на административните състави по чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал.1 КТ.

От систематичното тълкуване на двете разпоредби следва, че чл. 61, ал.1 КТ намира приложение, когато между работодателя и работника има сключен трудов договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като работника вече е започнал да упражнява труд при работодателя. Приложното поле на чл. 62, ал.1 КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е сключен трудов договор макар и със закъснение.

Така изрично Решение № 2693 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2942 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.Решение № 2325 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2017 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1541 от 02.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 849 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1327 от 13.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1404 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив,Решение № 249 от 08.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3354 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

С оглед направеното разграничение се налага извод, че съставомерните елементи на административния състав по чл. 61, ал.1 КТ са следните:

-постъпване на работа, тоест реално полагане на труд от работника със съдържание, отговарящо на уговорената трудова функция;

-характер на правоотношението между страните като трудово, а не като гражданско към момента на установеното полагане на труд;

4

-липса на сключен трудов договор към момента на проверката.

-последващо оформяне на отношенията между страните в писмена форма като трудов договор.

Всички гореизброени елементи в конкретния случай са налице, поради което жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл. 414, ал.3 КТ за допуснатото от него нарушение по чл. 61, ал.1 КТ.

Неоснователни са доводите , че характерът на правоотношенията между работодател и работник бил граждански, а не трудов.

Съгласно чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията между страните по предоставяне на работна сила следва да се уредят безусловно с трудов договор в писмена форма.

Като в теорията, така и в практиката безспорно се приема, че въпреки някои прилики, трудовият договор и гражданският договор /за изработка/ имат съществени отлики, които дефинират и различното им приложно поле:

На първо място, различен е предметът на двата договора. Договор за изработка се сключва за постигане на определен конкретизиран трудов резултат, за изработване на готов продукт, произведение или на услуга с ясно очертани и уговорени между страните параметри и характеристики. Предмет на трудовия договор е предоставянето от работника и използването от работодателя на работната сила на работника или „живия труд в процеса на неговото отдаване“, при условия създадени от работодателя. Работната сила е благо, което се съдържа в личността на нейния носител и е неотделимо от нея. Поради това предоставянето й на друго лице да я използва може да стане единствено като самата личност на нейния носител се постави в известна икономическа и юридическа зависимост от волята на този, комуто се предоставя. В тази връзка, като първи практически разграничителен критерий се очертава характера на договореностите между страните. Наличието на уговорен конкретен резултат, достатъчно индивидуализиран като количество, качество и технически спецификации е индиция за наличие на граждански отношения, а отсъствието на подобни конкретно договорени параметри е свидетелство, че всъщност работникът дължи не резултат, а „живия си труд“.

5

Различни са и вътрешните отношения между страните. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата. Поръчващият не се интересува от организацията на труда, нито я създава. Изпълнителят сам организира своята дейност и постига резултата. При трудовия договор изпълнителят- работник е подчинен и зависим от работодателя . Той работи под негов контрол, указания и трудов ред. В този смисъл същностна характеристика на задълженията на работника е спазването на работно време и трудова дисциплина. Различно е мястото на изпълнение на договора. При изработката то се определя от самия изпълнител и поначало е по мястото на осъществяване на неговата стопанска дейност. Трудовият договор от своя страна се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие на страните и поначало е в седалището или мястото на дейност на работодателя. Не на последно място договорът за изработка се изпълнява по правило със средства за производство на изпълнителя, а трудовият договор се изпълнява с материали, оръдия и предмети на труда на работодателя. Използването на „живия труд“ на работника става винаги при веществени условия, създадени от работодателя, който е техен собственик. В този смисъл като индиция, че действителния характер на отношението между страните е такъв по предоставяне на работната сила или на „жив труд“ следва да се ценят наличието на задължение работата да се извърши на обект или на работна площадка на работодателя и/или при определено от него работно време и/или с осигурени от него условия на труд, средства и материали.

Обратно, извършването на работата в цех/работилница/предприятие на изпълнителя, с негови собствени средства и материали и по време, когато той самия прецени за удачно, стига да бъде спазен крайния срок за постигане на резултата представляват индиция за наличие на чисто граждански отношения. договорът за изработка предполага еднократно изпълнение на определена задача. С изпълнението й той изчерпва значението си и се прекратява. Трудовият договор предполага продължаващо и многократно изпълнение на еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват. В този смисъл уговорка, че отношенията на страните ще 6 траят безсрочно е сериозна индиция за наличие на трудово правоотношение, като тук следва да се съобрази и че в чл. 68 и чл. 70 от КТ изрично е предвидено, че трудовият договор също може да бъде сключен за определен срок.

Различно е разпределението на риска. При договора за изработка рискът е за изпълнителя. Той се задължава да достави определен трудов резултат и ако не го постигне, той няма право на възнаграждение. При трудовия договор рискът е за работодателя. Работникът дължи работната си сила, тоест полагане на известни трудови усилия, като заплащането на трудово възнаграждение се дължи безусловно. В тази връзка в чл. 247 КТ са предвидени две системи за заплащане на труда при трудовото правоотношение - повременна и според изработеното ( с д е л н а ) . При повременната система размерът на трудовото възнаграждение се определя според продължителността на работното време и може да бъде определено за час, за ден, за седмица, месец, както и за повече от един месец. При този начин на определяне на трудовото възнаграждение не се измерва количеството извършена работа, а времето през което работникът или служителят е престирал труда си. При сделната система работодателят определя т.нар. разценка или трудови норми, които определят желаната и изискуема интензивност на простирания труд. И в двата случая обаче възнаграждението се дължи за положени трудови усилия, без оглед на конкретно постигнатия резултат. В този смисъл практически критерий за разграничение е уговореният начин за заплащане на възнаграждението.